Едни политици си разменят съобщения. В тях става въпрос за размяна на услуги и използване на публични средства за лични цели. Съобщенията стават публични. Няколко месеца по-рано единият от политиците – министър-председателят на страната, отново е бил замесен в скандал, този път за предоставяне на постове в държавни компании.
За разлика от някои други места, в Австрия, и в двата случая, прокуратурата пристъпи към действия.
Главен герой в историята е „детето чудо“ на австрийската политика – едно от най-честите определения, използвани за Себастиан Курц. Название, което изглеждаше напълно заслужено, защото първия си политически пост той получи още през 2008 г., когато беше едва на 22 години.
В събота, 13 години по-късно, определенията вече далеч не са толкова положителни. Тогава Курц подаде оставка като канцлер на Австрия – позиция, която заемаше във второ поредно правителство. Причината за загубата на поста и двата пъти е една и съща – корупционен скандал.
За разлика от края на 2019 г., когато в центъра на събитията беше коалиционен партньор на партията на Курц, сега самият той се оказа в окото на бурята.
Да си купуваш медиен комфорт с държавни пари
Началото на краят за канцлерството на Курц започна в сряда, когато от прокуратурата съобщиха, че стартират разследване, по което той е заподозрян за даване на подкупи и злоупотреба с доверие. Малко по-късно прокурори влязоха в офисите на Австрийската народна партия (АНП), сградата на правителството и финансовото министерство.
По-конкретно обвинението срещу вече бившият канцлер е за това, че от 2016 г., когато той заемаше позицията на външен министър, Министерството на финансите, управлявано от негов съпартиец, е заплатило за реклами във вестник. В замяна от изданието са предоставили манипулирани резултати от социологически проучвания и положително отразяване на Курц, който по това време е търсил начин да стане лидер на АНП, а впоследствие и канцлер.
Освен Курц обвинение получиха и девет други човека, които са били замесени на различни нива.
Според австрийските медии изданието, което е попаднало в центъра на разследването, е таблоидът Oesterreich. От там отрекоха да са излизали с подправени проучвания и положително отразяване за Курц.
Част от доказателствата са разменени съобщения между шефа на кабинета на финансовото министерство, Курц, представителка на агенцията за проучвания, която е манипулирала резултатите и представителка на медията. В тях на много пъти се споменава за потенциалните механизми за промяна на резултатите, размяната на средства и техния източник. Сред публикуваните съобщения има и обиди от страна на Курц към негови съпартийци.
„Убеден съм, че тези обвинения също ще излязат неверни“, каза Курц, но добави, че съжалява за част от разменените съобщения.
Важен елемент за оставката се оказа и натиска от коалиционния партньор на АНП – Зелената партия. От там изразиха позиция, че Курц не може да продължава да бъде канцлер и дори започнаха да водят преговори с опозицията за съставяне на нова коалиция.
В крайна сметка именно политическото напрежение и риска за партията му се оказаха основната причина за подаване на оставка, както и самият Курц призна. Засега, въпреки оставката като канцлер, той остава начело на партията си.
Мястото му начело на страната зае външният министър на Австрия, който също е от АНП Александър Шаленберг
„Ибисагейт“ и назначения в държавни компании
Случаят, който доведе до оставката на Курц, далеч не е първия, в който името му се свързва с корупция.
Причината, заради която падна първият му кабинет, беше скандалът, станал известен като„Ибисагейт“ от средата на 2019 г. Тогава изданията „Шпигел“ и вестник „Зюддойче цайтунг“ публикуваха видео на вицеканцлера на Курц от коалиционната крайнодясна Австрийска партия на свободата (АПС) Хайнц-Кристиан Щрахе. В него жена, твърдяща, че е племенница на руски богаташ, заявява, че иска да инвестира 250 млн. евро в Австрия, а Щрахе отговаря, че инвеститорът може да се надява да получи строителни проекти на завишени цени, които преди това са били поверявани на австрийската компания Щрабаг (Strabag). В замяна той иска партията му да получи дарения и обяснява как те могат да бъдат преведени през неправителствена организация.
Както в настоящото корупционно разследване и тогава ставаше въпрос за подкупи за медии, които да окажат подкрепа.
Тогава Курц отново се опита да задържи управлението, но се провали след успешен вот на недоверие, гласуван от опозицията.
В крайна сметка той не беше пряко уличен в скандала, което му помогна да се завърне победоносно след изборите през септември 2019 г. и да оглави управление със Зелената партия. Част от декларираните намерения бяха свързани с „връщането на доверието“ на обществото след случилото се заради корупционния скандал.
Всичко изглежда вървеше чудесно, въпреки трудностите, свързани с пандемията. Това обаче се промени през май 2021 г., когато сянката на „Ибисагейт“ отново застигна канцлера. Тогава прокуратурата започна разследване срещу него по подозрения в даване на неверни показания.
Заедно с това Курц беше уличен и в участие в раздаване на постове в държавни компании. Тогава публично достояние станаха смс-и между него, шефа на най-голямата държавна компания в Австрия Томас Шмид и финансовия министър Гернот Блюмел. Разменените съобщения показваха въздействието на Курц и Блюмел за назначението на Шмид.
Тогава канцлерът се описа като жертва на заговор и определи ситуацията като „капан“ заложен от опозицията.
„След като всяка моя дума в 58 страници свидетелства е поставена на кантара, естествено, че очаквам обвинение“, каза той.
Високата обществена подкрепа за правителството и лично за Курц му позволиха да запази поста си тогава. Пет месеца по-късно обаче изглежда, че за него вече няма изход, който да му позволи да остане пряко във властта.
