Преди 526 години пада последната мавърска крепост в Южна Испания. След почти 800 години мюсюлманско владичество, Реконкистата възстановява испанската кралска власт и християнската доминация на Иберийския полуостров.
През 756 година династията на Омаядите основава своя емират в Кордоба, а през 929 година Абд ер-Рахман III го превръща в халифат и става първият му халиф. Блясъкът на Кордоба продължава един век, след което халифатът се разпада на редица малки емирства. Династиите на Алморавидите и Алмохадите се опитват да се стабилизират през следващите столетия, но в крайна сметка не успяват да устоят на натиска на Реконкистата, тоест – възстановяването на испанското и християнско владичество.
Последната битка
Точно преди 525 години в Гранада трябва да се състои последната битка, но на 2 януари 1492 година последният емир от Насридите на име Боабдил без бой се предава в ръцете на така наречените „католически крале“ – Фердинанд Арагонски и Исабела Кастилска. Тази капитулация е уговорена няколко седмици по-рано. Фердинанд и Исабела обещават, че и занапред ще уважават вярата на маврите. Според легендата, когато напуска Гранада, 32-годишният Боабдил в един момент се обръща за последен път с просълзени очи назад към града. Това място по-късно ще бъде наречено „Въздишката на мавъра“, а преданието твърди още, че в мига на тази въздишка майката на емира избухнала в гняв: „Ревеш като жена, защото не можа като мъж да защитиш царството си.“
Безкръвното превземане на Гранада бележи и края на Реконкистата. В същите онези години Испания вече се намира в подем и в навечерието на своето утвърждаване като световна сила. За това обаче ѝ помага и историческата случайност: през същата тази година, изпълнявайки мисия за „католическите крале“, Христофор Колумб открива „Новия свят“ – Америка.
След като е възстановена вътрешнополитическата цялост, на дневен ред излиза и възстановяването на религиозното единство. Но това изобщо не е толкова лесно, защото – за да спазят обещанието си – Фердинанд и Исабела трябва да намерят начин да интегрират подчинените маври-мюсюлмани. Да не говорим, че за Католическата църква допълнителен трън в окото представляват и евреите.
Великолепен образец на мавърското архитектурно изкуство – дорецът Алхамбра в Гранада
През същата 1492 година е приет така нареченият „Алхамбрийски декрет“, който задължава евреите от Кастиля и Арагон или да се изселят, или да приемат християнската вяра. Алхамбрийският декрет ще има катастрофални последици, защото прокудените евреи лишават Испания от важни икономически импулси и от свойствената за тези хора стопанска далновидност.
По-късно на мушка са взети и мюсюлманите. Дори онези от тях, които насила приемат християнството, не могат да са сигурни за имуществото и живота си. Вечно ги дебне изпитателният поглед на Светата инквизиция, която непрекъснато ги подозира, че тайно продължават да се кланят на Аллаха. През 1609 година всички покръстени мюсюлмани също са прогонени от страната.
От мавританските времена в Испания са останали забележителни архитектурни паметницикато дворецът Алхамбра в Гранада или джамията в Кордоба. Южна Испания и до днес разказва приказките от 1001 нощ, за да привлича романтнично настроени туристи, но всъщност Реконкистата остава в историята като труден и кръвопролитен процес.
Източник: Дойче Веле
