След като българският План за възстановяване беше одобрен от Европейската комисия през април, страната вече очаква първите плащания.
Те са свързани с изпълняването на определени условия, някои от които зависят от това да има работещ парламент. Политическата ситуация в страната обаче предполага възможни предсрочни избори, което означава, че Народното събрание ще трябва да се разпусне.
Това може да забави и дори да просрочи приемането на законодателни промени, необходими за плащанията. Свободна Европа събра най-важното до момента в този процес.
Кога ще дойде първото плащане
Министерството на финансите (МФ) твърди, че няма забавяне на изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост. Миналата седмица то каза, че в момента се финализират условията, които трябва да се спазят, за да може да се направи искане за първия транш. За това са приети всички необходими законодателни мерки.
Справка в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020 (ИСУН 2000) показва, че остават няколко задачи, като нито една от тях не е законодателна.
Те включват възлагане на обществени поръчки за развитие на системата TETRA и на радиорелейна мрежа; влизане в сила на Националния план за развитие на комбинирания транспорт в България до 2030 г., както и актуализиране на видеоръководствата, за да се обхванат изцяло всички работни процеси на информационната система за ПВУ.
Срокът за изпълняване на тези цели е бил 30 юни, като министерството не е съобщило, че това може да попречи на първото плащане. От пресцентъра на МФ не потвърдиха дали информацията в системата ИСУН е актуална.
Освен тези оставащи незаконодателни мерки България трябва да подпише и две споразумения с Европейската комисия, преди да поиска получаването на първия транш. Едното от тях е Финансовото споразумение, което подлежи на ратификация в Народното събрание.
Според МФ документацията би могла да е готова в рамките на юли. По процедура следват два месеца, в които ЕК да направи оценка на тези документи. Ако този процес приключи с успех, средствата могат да бъдат изпратени най-рано края на септември или началото на октомври. Те ще бъдат в размер от 1 368 912 911 евро.
За тях вече е обявена и първата процедура по Програмата за технологична модернизация на стойност 260 млн. лв. в подкрепа към малки и средни предприятия.
На какъв етап е вторият транш
Получаването на втория транш от 724 039 480 евро обаче изглежда по-трудно постижимо. То е свързано с приемане на общо 22 законодателни мерки, от които до момента е приета само една.
Срокът за останалите 21 е 31 декември тази година. Това означава, че е необходим работещ парламент, за да има време те да бъдат приети в срок.
От МФ съобщиха за Свободна Европа, че от тях 4 законопроекта са внесени в НС:
- за противодействие на корупцията във връзка с КПКОНПИ;
- за изменение и допълнение на Търговския закон относно реформа „Разрастване България“;
- за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър чрез Законопроект за Държавна агенция по вписванията, внесен в НС от депутати
- за изменение и допълнение на Закона за чужденците (необходим за приемане на Наредба за реда и изискванията за издаване и отнемане на Стартъп виза, която е тема на ключов етап от плана.
Други 4 законопроекта, са на етап обществено обсъждане или с приключило обществено обсъждане. Те представляват изменение и допълнение в следните закони:
- за обществените поръчки;
- на Наказателния кодекс;
- на Търговския закон (за укрепване на производствата по несъстоятелност);
- за електронното управление.
Останалите 6 законопроекта са свързани с изпълнението на 12 мерки и са в процес на подготовка от съответните ресорни министерства. Сред тях са измененията и допълненията в следните закони:
- за енергетиката;
- за правната помощ;
- за етажната собственост;
- за биологичното разнообразие или еквивалентни мерки;
- за медиацията.
Освен това се изисква и приемане на Закон за несъстоятелност на физическите лица, както и законодателни мерки във връзка с електронното здравеопазване.
Единственият вече одобрен законопроект е за изменения в Закона за насърчаване на заетостта.
Според МФ подготовката на второто искане за плащане също се движи в срок. Въпреки това, в случай че не се състави правителство в рамките на настоящия парламент и се стигне до служебно правителство и разпускане на Народното събрание, останалите 21 законодателни промени най-вероятно няма да бъдат изпълнени.
Друга потенциална пречка пред финансирането по плана е създаването на механизъм за подобряване на отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор. Тази мярка е предвидена в условията за третия транш и трябва да влезе в сила до средата на следващата година.
Подготовката за нея обаче трябва да започне значително по-рано, тъй като предстои първо законът да бъде бъде изпратен за становище на Венецианската комисия по-късно тази година, като след това не е ясно колко време може да отнеме експертизата.
Колко транша ще има
В ИСУН 2000 са вписани общо 9 плащания, като срокът за приемането на мерките за последния е 30.06.2026 г. Системата обаче не отчита намалението на общата стойност на плана, за което беше съобщено в началото на месеца.
Тогава стана ясно, че сумата ще бъде намалена с 578 млн. евро от 6.27 млрд. евро. Така крайната сума става 5 690 264 000 евро или близо 11 млрд лева.
МФ уточни, че промяната се е наложила, тъй като в правилата е заложено 30% от общото безвъзмездно финансиране да бъдат преизчислени на базата на реално отчетения икономически растеж през 2021 г.
Тогава страната е отчела по-добри икономически показатели от средните за ЕС, на базата на които е било направено преизчислението, написа МФ в прессъобщение. Така е било намалено и финансирането на още 21 държави членки, докато за други 5 държави са предвидени увеличения.
„Към момента това не води до автоматично намаляване на средствата за определени сектори, тъй като активно се търсят възможности за компенсиране на преизчислението“, написа МФ в съобщение до Свободна Европа. „Например очакваме през септември и октомври ЕК да представи допълнително финансиране по плана относно енергийните предизвикателства във връзка с кризата в Украйна“.
Според говорител на ЕК, попитан от Дневник, София има още две опции, в случай че не иска да се откаже от проекти, които вече са включени в плана. Едната е да попълни разликата със собствени средства, а другата – да си поиска заемната част от плана за възстановяване, която досега не била търсена. Тя е в размер на 4.5 млрд. евро.
Медията припомня още, че ако реши да се възползва от тези средства, българското правителство ще трябва да кандидатства отново пред Европейската комисия с коригиран план от реформи и проекти, като това може да стане до август 2023 г.
