Кои са „добрите“ и кои „лошите“ в Сирия

И друг път сме го чували, но се налага да си го припомним и във връзка с войната в Сирия – истината винаги е първата жертва на войната. При това умело изопачената истина носи повече успех, отколкото откровената лъжа.

Пресен пример в това отношение бе битката за Алепо. По телевизията ни показваха основно въздушните нападения на сирийската и руската бойна авиация срещу жилищни квартали в Алепо. Показваните кадри трябваше да ни убедят във варварството и цинизма на Асад и неговите поддръжници, които са готови на всичко – включително да минават през трупове. Не спираха да ни обръщат внимание и на тежката хуманитарна обстановка в обсадения град.

И бунтовниците не са цвете 

Забравяме и друго – че бунтовниците са преди всичко хора от салафистко-джихадистки групировки. Затова в интерес на истината трябва да кажем, че в източната част на Алепо не бяха се укрепили демократи. Там действаше шериатът и жените можеха да излизат на улицата само забулени. Съществената разлика между бунтовниците и бойците от „Ислямска държава“ (ИД) е тази, че вторите се стремят към установяването на световен халифат. А на сирийските джихадисти на първо време им е достатъчен и един сирийски халифат.

И това не го твърди само руската или сирийската пропаганда. Казва го и говорителят на американската военна операция срещу ИД – полковник Стив Уорън. Още на 16 април той заяви за пресата, че Източно Алепо се контролира преди всичко от фронта Ал Нусра.

Оръжие за всички, които са против Асад

А който има нужда от още по-влиятелен източник, мога да му препоръчам речта на американския вицепрезидент Джо Байдън в Харвард от октомври 2014 година. В нея той с голямо разочарование обяснява, че в Сирия не съществува умерен политически център и открито заяви, че американските съюзници Турция и Саудитска Арабия са най-големите проблеми на САЩ в Сирия. Тези две страни са обсебени от манията за свалянето на Асад, инвестирали са стотици милиони долари и са раздали хиляди тонове оръжие на всеки, който иска да воюва срещу Асад – въпреки че в случая става въпрос за един от клоновете на Ал Кайда (Фронт Ал Нусра), както и за екстремисти и джихадисти от различни страни по света.

Още през 2012 година американското военно разузнаване DIA предупреди в свой анализ, че първоначалният мирен и демократичен протест в Сирия е бил присвоен от ислямистите. Още тогава документът предупреждаваше за опасността от евентуално възникване на салафистка държава, каквото впоследствие обявена от „Ислямска държава“ през 2014 година. Тогавашният шеф на DIA беше някой си Майкъл Флин, бъдещ съветник по въпросите на сигурността на бъдещия американски президент Доналд Тръмп. За какво говори всичко това по отношение на отразяването на събитията в Алепо, в Сирия? Най-вече за скептицизъм и за нуждата да се полагат повече усилия за представянето на обективна картина на събитията. Разбира се, че медиите трябва да информират за боевете, страданията и убийствата в Източно Алепо. Но ако те вземат наистина насериозно своята обществена поръчка да информират, не бива да правят това едностранчиво.

Хората в Мосул също страдат и загиват

На 700 километра от Алепо има още един обсаден град – милионният Мосул в Ирак. Там също умират цивилни хора, а половин милион души са оставени без питейна вода. В града няма храна и горива. Мосул обаче е обсаден от подкрепяна от Запада коалиция. Също както и при освобождаването на градовете Рамади и Фалуджа от ИД. Тези два града бяха сринати на 80 процента. За тези разрушения обаче ние не научихме много. Също както и за използването на касетъчни бомби в Йемен. Даже и две училища бяха обстрелвани с касетъчни бомби – от водената от Саудитска Арабия коалиция.

Неправдата трябва да бъде осъждана – независимо от кого е извършена. А селективната информация е пропаганда. Конфликтите като този в Сирия обаче нямат нужда от пропаганда, а от голи факти. Информацията не бива да бъде представяна само в черно-бели краски. Между тях има и сиви отенъци.

Източник – Дойче Веле