Те са с различни професии, на различна възраст, с различен потенциал да влияят върху оформянето на обществено мнение в Русия и извън нея. Някои изобщо не са политици, нито дори активисти.
Сред тези хора е трябвало да бъде Алексей Навални – опозиционерът, който беше тровен с Новичок, осъден по изфабрикувани обвинения и загинал в затвор отвъд Полярния кръг.
Навални загина в момент, в който екипът му очакваше размяната. Месеци по-късно операцията успя, но Навални не е сред спасените.
Ето кои са тези, които Западът изведе от Русия.
Владимир Кара-Мурза
На него дължим едно световно постижение – идеята да се налагат санкции на конкретни физически лица заради това, че са корумпирани и че са свързани с нарушаването на човешки права. Днес това е известно като глобалния закон „Магнитски“, но в началото е само идея, а после и основна кауза, задвижена от двама души – единият е Борис Немцов, който беше убит в центъра на Москва през 2015 г., а вторият е Владимир Кара-Мурза, който в четвъртък беше спасен от руски затвор.
Кара-Мурза е на 43 години, завършил е история в Кеймбридж, има награда „Пулицър“ за коментар и европейската награда „Вацлав Хавел“ за защита на човешките права.
Години наред той работи с американския сенатор републиканец Джон Маккейн, говори пред структури на Конгреса, пише доклади за състоянието на корупцията в Русия. Целта му е САЩ да се ангажират с преследването на корумпирания и недемократичен руски режим – така изглежда Кремъл в първото десетилетие от управлението на Владимир Путин. Приживе сенатор Маккейн нарича Кара-Мурза „един от най-страстните застъпници за приемането на закона „Магнитски“.
Русия на два пъти е правила опит да го отрови – през 2015 и 2017 г., гласи разследване на Bellingcat. В тези опити участват същите хора, които през 2020 се опитаха да отровят Алексей Навални.
Кара-Мурза е активен противник на нахлуването на Русия в Грузия (2008), на анексията на Крим (2014) и на войната в Украйна, започната през 2022 г. по заповед на Владимир Путин.
Той е потомък на философи, журналисти и дипломати от руски и латвийски произход. Женен е за езиковедката Евгения Кара-Мурза, която живее в САЩ с трите им деца.
Иля Яшин
След Алексей Навални, той е втората ярка фигура на руската опозиция, отказала да емигрира в момент на непосредствена заплаха за живота.
Иля Яшин взима две решения след като започва войната в Украйна – че няма да напусне Русия и че ще продължи да прави видеоклипове за Ютюб, в които обяснява какво извършва руската армия. Малкото клипове, които успява да направи, преди да го арестуват, описват точното състояние на фронта и използват обичайната лексика, забранена от Путин – „война“, „агресия“, „инвазия“, „удари по цивилни“.
По-рано, през 2015, той обединява група от политици и експерти, с които изготвя доклад за тайните действия на Русия в украински Донбас и в Крим. Тази идея не е негова, а на Борис Немцов, който вече е събирал документи за това, преди да го убият. След смъртта на опозиционера службите изземват документите и компютъра му, но Яшин възстановява част от фактите, които е имал Немцов, а после добавя и по-голямата част от историята.
Яшин по-често от други опозиционери се определя като политик. Той е на 18 години, когато оглавява младежката организация на опозиционната партия „Яблоко“. После е в основата на други опозиционни младежки движения и организатор на протести в Москва. Близък на Алексей Навални.
От 2017 до 2021 Яшин е председател на общинския съвет на един от московските райони. През 2018 иска да се кандидатира за кмет на столицата като представител на обединената опозиция, но вътрешни проблеми на отделните партии, както и законодателството го принуждават да се откаже.
Яшин е на 41 години, завършил е политология в Москва, дипломната му работа е за начините, по които в Русия се организират протести. Разведен е с певицата Вера Мусаелян след кратък брак.
Олег Орлов
Олег Орлов е от най-известните руски дисиденти и правозащитници. Роден е през 1953 г. Още по времето на Брежнев протестира срещу нахлуването на СССР в Афганистан. През 1988 г. влиза в движението „Мемориал“, създадено от Лев Пономарьов и Андрей Сахаров. „Мемориал“ събира исторически факти за сталинския терор. Днес организацията е забранена, архивът й е в риск от изчезване. През 2022 г. организацията получи Нобеловата награда за мир.
Олег Орлов отказва да емигрира, след като Русия напада Украйна. Арестуван е след като през 2022 г. публикува статията си „Те искаха фашизъм. И си го получиха“. По време на съдебните заседания чете „Процесът“ на Франц Кафка.
Той е носител на европейската награда „Сахаров“ и е почетен гражданин на Париж.
Посредничил е при конфликти в Чечня, Ингушетия, Дагестан. Доброволно е отивал в плен на терористи, за да се освободят други заложници.
Орлов е завършил биология в Москва. Женен е за правозащитничката Татяна Касаткина, също биолог по образование.
Андрей Пивоваров
Пивоваров е бивш изпълнителен директор на „Открита Русия“. Това е организация, създадена от Михаил Ходорковски – човекът, който прекара десетилетие в руски затвори, след като се беше оказал потенциална заплаха за Путин на президентски избори. Днес Ходорковски е извън Русия, а „Открита Русия“ не съществува.
Пивоваров беше арестуван по демонстративен начин през пролетта на 2021 г. – той беше свален от самолет, затворил вратите за пътници и готов да излети за Варшава. Един от следващите му арести има същите белези на демонстрация – задържат го веднага щом излиза от ареста по друго обвинение.
Пивоваров е на 43 години, завършил е икономика в Санкт Петербург. Докато е в затвора, се жени за жената, оглавявала изборния му щаб – Татяна Усманова. Има син от първия си брак.
Лилия Чанишева
42-годишната Лилия Чанишева е бивш директор на регионалния офис на политическата група на Навални в Уфа, Башкортостан. Политическата организация е формирана през 2018 г. по време на неуспешния опит на Навални да издигне своя номинация за президентските избори в Русия. През 2021 г. организацията беше обявена за „екстремистка“.
През юни 2023 г. Чаишева беше осъдена на седем и половина години затвор за създаване на екстремистка общност и подстрекателство към екстремизъм. Областният върховен съд увеличи присъдата ѝ, след като сметна, че първоначалното решение е било твърде снизходително
Ксения Фадеева
Ксения Фадеева е бивша общинска съветничка и бивш директор на регионалния офис на организацията на Алексей Навални в Томск. През декември 2023 г. тя беше осъдена на 9 години затвор по обвинения в организиране на дейности на екстремистка група.
Вадим Останин
Вадим Останин е на 47 години и е бивш регионален директор на организацията на Алексей Навални в сибирския град Барнаул. Той е арестуван през декември 2021 г. и обвинен за организиране на екстремистка общност и „пропагандиране на дейността на нетърговска организация, която накърнява личния живот и правата на гражданите“.
През юли 2023 г. Останин е осъден на девет години затвор. Организацията „Мемориал“ го определи като политически затворник.
Александра Скочиленко
Александра Скочиленко е 33-годишна художничка и изпълнителка от Санкт Петербург, тя не е политик. Скоро след началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022г., тя сменя пет надписа от лавиците в магазин за хранителни стоки с информация за войната.
Един от надписите гласи „Русия бомбардира училище за изкуства в Мариупол, където 400 души търсят прикритие“. Има и такива, свързани с Путин.
През ноември 2022 г. тя беше осъдена за разпространяване на фалшива информация за руските военни и получи седемгодишна присъда.
Алсу Курмашева
Сред освободените в четвъртък е и журналистката от Радио Свободна Европа (RFE/RL) Алсу Курмашева. Тя прекара 9 месеца в руски затвор заради обвинения, които RFE/RL и САЩ отхвърлиха като политически мотивирани.
Само преди седмица Русия я осъди на 6 години и половина затвор заради твърденията, че е разпространявала „неверни сведения за руската армия“. Така руските власти определят точната информация за войната.
Еван Гершкович
Сред освободените е и още един журналист, държан от Москва по обвинения, които САЩ отхвърлиха като изцяло политически – американският репортер от Уолстрийт Джърнъл Еван Гершкович.
Той беше арестуван преди близо година и половина заради обвинения в шпионаж, а на 19 юли беше осъден на 16 години затвор.
Пол Уилън
Третият освободен с американско гражданство е бившият морски пехотинец Пол Уилън. Уилън също имаше присъда от 16 години лишаване от свобода за шпионаж. Той беше задържан в Русия през декември 2018 г. по дело, което САЩ определиха като „подигравка с правосъдието“.
Петима германски граждани
В списъка с разменени затворници имаше и петима граждани на Германия. Те са държани от Русия и нейния съюзник Беларус по разнообразни причини – от обвинения в държавна измяна до притежание на желирани мечета със съдържание на канабис.
Трима от тях са с двойно руско-германско гражданство, а двама – само с германско.
Един от тези само с немско гражданство е Рико Кригер, който през юни беше осъден на смърт в Беларус. Обвиненията срещу него бяха за наемническа дейност, свързана с Украйна, както и тероризъм – всичките по неясни доказателства. Само преди два дни той беше помилван от президента Александър Лукашенко, като причините за амнистията също не станаха ясни.
Вторият освободен с гражданин на Германия е Партик Шебел, който преди 6 месеца беше задържан заради притежание на желирани бонбони с канабис по данните на руските власти. Оттогава те го обвиняват в контрабанда на наркотици.
Друг от разменените затворници е Херман Мойжес, който освен германско има и руско гражданство. За неговия случай се знае малко – само, че е адвокат и е работил с руснаци, които искат да получат документи за пребиваване в ЕС. Той беше арестуван през май в Санкт Петербург.
С двойно гражданство е и освободеният Демури Воронин, който миналата година беше осъден на 13 години затвор от руски съд по обвинения в държавна измяна. Германската обществена медия ZDF пише за него, че е политолог и е управлявал консултантска фирма, която според съобщенията е работила с журналисти в Русия.
Най-младият сред освободените е руско-германският гражданин Кевин Лик, който е на 19 години. Той беше осъден на четири години затвор по обвинение в държавна измяна. Според руските власти Лик е направил снимки на военно поделение и ги изпратил на „представител на чужда държава“. Освен това се е противопоставял на войната в Украйна.
