Снимка: Архив Ройтерс |
Външните министри на ЕС не можаха да се разберат за обща забрана за вноса на руския петрол по време на срещата си в понеделник (21 март). Русия има дял от 27% от общия внос на петрол, но някои от страните, сред които Германия, имат по-голяма зависимост от руските доставки.
Срещу идеята се противопоставя още Унгария, а България заяви, че ще поиска изключение, ако такава забрана бъде наложена официално, посочва Ройтерс.
На този етап обаче бизнесът сам започва да се ограничава и не само заради критиките, пред които се изправиха компании като Shell и Total, а защото санкциите поставят под въпрос доставките – например заради липса на застраховател или танкер за доставката.
Руският петрол стана нежелан за Запада след началото на военната инвазия, която Москва започна в Украйна. Заради голямата зависимост от началото на войната страните от ЕС са платили над 6 млрд. евро на Русия за доставка на петрол.
След публичния натиск френската TotalEnergies съобщи, че няма да продължи договора си за доставка на руски петрол за рафинерията „Леуна“ в Германия, който изтича в края на годината. От 2023 година компанията ще разчита на суровина от Саудитска Арабия. Рафинерията се намира край Лайпциг, уточнява още Ройтерс.
TotalEnergie има договор за доставка по петролопровода „Дружба“ и той няма да бъде продължен, но част от доставките отново ще минават през Полша. От компанията не посочват какъв ще е източникът на тези количества.
Компанията има съвместни партньорства с петролни компании в Русия и си спечели остри критики, защото не се присъедини към Shell и BP, които вече се изтеглиха от руските си проекти.
От TotalEnergies обаче коментират, че санкциите на ЕС, както и закона за чуждите инвестиции в Русия не позволяват на компанията да намерят неруски купувач на активите им в русия. Изоставяйки тези активи реално ще се обогатят руските инвеститори, а това е точно обратното на желаното от санкциите.
Едни от най-важните проекти на TotalEnergies в Русия е „Ямал СПГ“ и „Арктик СПГ2“, чрез които компанията планира да реализира идеята си да доставя около 10% от втечнения газ на световните пазари към 2025 година.
Кой купува руския петрол в Европа?
Трите най-големи търговци на руския петрол са Vitol, Gunvor и Trafigura, които в момента са спрели спот търговията с руския петрол, но засега поддържат дългосрочните контракти. Trafigura коментира, че ще намали количествата руски петрол с между 2 млн. и 2,5 млн. барела на ден. Vitol и Gunvor коментират, че трудно могат да изчислят спада, но недостигът заради липсата на руския газ ще бъде около 3 млн. барела на ден.
Според анализи на консултантската компания FGE в последните дни вносът на руски петрол намалява с 0,5 млн. барела на ден, но с тенденцията да стигне до 1,5 млн. – 2 млн. барела на ден. Данните на Rystad Energy на базата на пристигащите танкери с руски петрол в европейските пристанища показват намаление на доставките с 1,5 млн. барела на ден, а от 12 март в европейските пристанища няма пристигащи руски танкери.
Извън ЕС Турция, Китай и Индия продължват да купуват петрол от Русия.
Данните на Ройтерс показват, че сред големите купувачи на руски петрол са рафинериите в Германия, които получават суровината през „Дружба“. 45% от най-голямата рафинерия в Нидерландия са собственост на „Лукойл“, но от руската компания отказват да съобщат какъв е делът на руския петрол и дори не потвърждават, че използват руски петрол.
Сред купувачите в Европа са още българската „Нефтохим Бургас„, която също е собственост на „Лукойл“ и разчита основно на „Уралс“ – 60% от микса, както и Hellenic Petroleum, в чиито микс обаче руският петрол има дял от около 15%.
На руския петрол разчитат и най-голямата италианска рафинерия, която също е под контрола на „Лукойл“, и унгарската MOL, която има рафинерии в Унгария, Словакия и Хърватия.
Полската PKN засега също продължава да купува руски петрол за най-големите си рафинерии в Литва, Полша и Чехия, но планира да прекрати договорите. В последните седмици компанията е заместила руския сорт „Уралс“ с норвежки петрол за рафинерията си в Литва.
Енергийните гиганти масово отказват покупките на руския петрол
Енергийните гиганти започваха да се оттеглят от руските си проекти и договорите за доставка на петрол. Едни от първите бяха BP и Shell. Британската компания скъса договора си с „Роснефт“ и се отказа да купува руски газ, мотивирайки го с гарантиране на сигурността на доставките. BP отписа 25 млрд. долара при напускането си на Русия, а Shell – 3 млрд. долара.
Италианската Eni, в която държавата държи дял от 30,3%, също вече не купува руския петрол.
Испанската Repsol спря да купува руски петрол от спот пазарите, а финландската рафинерия Neste съобщи, че ще изпълни договорите си до края на годината, но няма да сключва нови споразумения за доставка. Нови заявки не прави и португалската петролна компания Galp.
Норвежката Equinor спря да търгува с руски петрол и прекратява операциите си в Русия. Още много рафинерии в Западна Европа заявяват, че няма да продължат контрактите си за доставка на руския петрол от новата година.
