Когато говорим за Италия и продължителността на управление на правителствата ѝ, една от последните думи, които могат да бъдат използвани, е „стабилност“. От края на Втората световна война до днес начело на страната са заставали общо 67 правителства. Това означава, че те са се задържали на власт средно за малко повече от година.
От началото на настоящия мандат след изборите през 2018 г. начело на държавата вече се смениха две правителства, а в петък на власт дойде трето.
Именно това трето правителство е определеният от редица анализатори и политици “последен опит” за спасяването на страната от пропадането в спиралата на редица кризи. За лидер на това правителство беше избран предложеният от президента Серджо Матерела бивш президент на Европейската централна банка Марио Драги.
“Изборът му беше “ядреният вариант“ – последната опция на политическите партии да постигнат мнозинство за управление“, каза бившият министър-председател на страната Енрико Лета.
Кой е Марио Драги, защо беше определен за потенциален спасител и какво се очаква да направи начело на Италия?
I От травмите на детството до върха на финансовия сектор и спасяването на еврото
Като малък Драги расте в богато семейство и посещава едно от йезуитските училища в страната. Едва на 15 той губи баща си – тогава работещ в Централната банка на Италия, а скоро след това почива и майка му. Така той става и отговорен за по-малките си брат и сестра.
Следвайки стъпките на баща си, Драги завършва икономика в Рим, а по-късно получава и докторска степен в Масачузетския технологичен институт. В продължение на малко повече от десетилетие е университетски преподавател във Флоренция, докато през 1991 г. става генерален директор на Италианската държавна хазна.
Там за пръв път участва и в едно от делата, които бележат голяма част от кариерата му – договарянето на участието на Италия в единната валута на Европа – еврото.
В началото на века за кратко изпълнява ролята на вицепрезидент на “Голдман сакс”, докато през 2006 г. застава начело на Италианската централна банка.
До петък венецът в кариерата му беше заеманата между 2011 и 2019 г. позиция на президент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Според анализатори именно благодарение на иновативните подходи на Драги европейската валута се стабилизира и успява да излезе от трудностите, породени от световната икономическа криза от 2008 г. Заради успеха си за запазване на единната валута Драги заслужи и прякора си “Супер Марио“ – както на популярния водопроводчик от телевизионната игра.
По време на мандата си в банката той получи и критики, основно свързани с държането на отрицателните нива на лихвите, които задържаха нивата си европейските държави под прогнозните на ЕЦБ. Той често влизаше и в пререкания с Ангела Меркел заради предприеманите стратегии за борба с кризата.
I Обединителят на разделените политици
Само допреди месец Драги беше останал далеч от светлините на политическия живот. Начело на Италия все още беше кабинетът на Конте, подкрепян от популисткото движение “Пет звезди”, лявоцентристката Демократическа партия, лявата формация “Свободни и равни“ и “Италия вива”, водена от бившия премиер Матео Ренци.
Именно оттеглянето на подкрепата на Ренци стана причина за политическата криза в страната, която доведе до падането на правителството.
Така италианският парламент се озова в сложна ситуация, в която всеки иска значително влияние във властта, но никой не може да събере нужната подкрепа за това. От една страна, в управлението искаха да се завърнат отритнатите десни партии, начело със “Северната лига“ и лидерът ѝ Матео Салвини. От друга страна, Ренци и партията му отказаха да подкрепят нов кабинет на Конте заради плана му за използване на парите за Италия, предвидени по възстановителния план на Европейската комисия.
В крайна сметка, с изненадващ за всички ход, президентът Матарела започна преговори с Драги, който впоследствие спечели подкрепата на представителите на партиите от целия политически спектър. Това се случи и на цената на получаване на доста министерски постове. Драги все пак успя да постави и много технократи на ключови позиции – министрите на икономиката и правосъдието.
I Основните задачи пред новото правителство
Една от основните задачи, на които Драги ще трябва да открие решение, е справянето с тежката икономическа обстановка в Италия. Третата най-голяма икономика в еврозоната отбеляза най-сериозния спад спрямо останалите страни членки – 8.9% от брутния вътрешен продукт (БВП). Заедно с това нивата на дълга скочиха до 158 % от БВП, като по този показател Италия отстъпва само на Гърция.
Едно от първите решения на Драги ще бъде свързано с причината, коствала поста на предшественика му Конте – как да бъдат похарчени 209 млрд. евро от възстановителния план на Европа. Предложението трябва да бъде изпратено в Брюксел до края на април.
Важна роля в този аскепт ще има и назначеният в екологичното министерство технократ Роберто Чинголани, който ще трябва да изготви план за екологичния преход. Малко над 1/3 от всички средства от Европа трябва да бъдат похарчени именно в това направление.
Бързи решения ще трябва да бъдат предприети и във връзка с бавния темп, с който тече ваксинационният процес в страната. В случай че нивата на броя ваксиниране не се повиши, до септември ще бъде имунизирана по-малко от 1/3 от пълнолетното население, информират италианските медии. Освен здравни, се очаква този проблем да доведе и до сериозни икономически последици и повишаването на безработицата в страната. Това може да предизвика сериозно недоволство сред привържениците на партиите, подкрепящи кабинета.
Убеденият европеец Драги вероятно ще предприеме и дълго чаканите реформи в данъчната система на страната, както и реформи, свързани с модернизирането на публичната администрация и съдебната система. Новото правителство ще трябва да вземе и важно решение по отношение на промените в учебната програма на училищата, които се очаква да бъдат въведени, за да се решат проблемите, нанесени от пандемията.
По отношение на външната политика се очаква, въпреки присъствието на “Северната лига“, да бъдат заздравени връзките с Брюксел, както и близките отношения със САЩ.
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
