Предприемачи, юристи, кадри на държавната администрация и министри от служебния кабинет. Това са чст от профилите на номинираните за министри от коалицията на „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.
Сред предложените за членове на бъдещото правителство има както в добре познати политици, така и нови лица. Предложени са представители на всяка от четирите партии, които подписаха в петък коалиционно споразумение.
За министър-председател е номиниран Кирил Петков от „Продължаваме промяната“.
Той е възпитаник на „Харвдард“. Преди магистратурата си там завършва „Финанси“ в университета на Британска Колумбия в Канада. През май месец тази година влезе в служебния кабинет, назначен от президента Румен Радев, като министър на икономиката.
Като предприемач той развива проекти в областта на иновации с висока добавена стойност и неговата фирма „ПроВиотик“ притежава няколко патента по биотехнологии в САЩ. Преди да развие собствен бизнес, Петков работи за канадската „Маккейн Фудс“.
Петков не влиза във втория състав на служебното правителство на президента през 2021 г. В края на септември тази година той и финансовият министър Асен Василев обявяват новия си политически проект „Продължаваме промяната“.
За вицепремиер и министър на финансите е номиниран възпитаникът на „Харвард“, съосновател на „Продължаваме промяната“ и бивш служебен финансов министър Асен Василев.
Той беше министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство на Марин Райков (2013). Василев е съосновател и директор и на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност.
„Продължаваме промяната“ ще има още един заместник-министър председател. Калина Константинова ще отговаря за ефективното управление. Тя беше заместник-министър на икономиката в служебния кабинет с премиер Стефан Янев.
Константинова завършва икономика в Колеж Бард в Ню Йорк и магистърска степен по Устойчиво развитие в Лондонското училище по икономика и политически науки във Великобритания. Тя е икономист, специализиран в сферата на икономическото развитие, със силен фокус върху предприемачеството. Работила е в частния, публичния и нестопанския сектор. Семейна, с едно дете.
От квотата на БСП заместник министър-председател и министър на икономиката и индустрията ще бъде лидерът на социалистическата партия в оставка Корнелия Нинова. Биографията на Нинова е широко известна: завършва „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата ѝ започва като следовател в столичното следствие.
Между 1997 и 2005 г. Нинова е изпълнителен директор на „Техноимпекс“ АД. Назначена е на тази длъжност по време на правителство на Иван Костов (СДС).
Нинова е член на БСП от 2003 г. От септември 2005 г. до март 2007 г. Нинова е зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика в кабинета на Сергей Станишев. Впоследствие е отстранена от поста с решение на премиера. Тогава заедно с нея е уволнен и Делян Пеевски (ДПС), заради скандал с изнудване в управлявания формално от Нинова „Булгартабак Холдинг“ АД. През 2016 г е избрана за председател на БСП. След слабите изборни резултати на БСП през последната година, тя подаде оставка.
За заместник министър-председател и министър на регионалното развитие и благоустройството е предложен номинираният от „Има такъв народ“ Гроздан Караджов.
Завършва през 1985 г. Първа английска езикова гимназия в гр. София и „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 90-те години е председател на Независимото студентско дружество в Юридическия факултет на Софийския университет и съпредседател на Федерацията на независимите студентски дружества. Съосновател и национален координатор на Българско сдружение за честни избори. От 1990 до 1995 г. работи във фондация „Отворено общество“.
В периода 1996 – 2011 г. е главен секретар на Комитета по пощи и далекосъобщения, главен секретар на Министерство на транспорта и съобщенията и председател на Съвета на директорите на БТК. В периода 1998 – 2003 г. е член на Надзорния съвет на Българска пощенска банка. От 2001 до 2004 г. е изпълнителен директор на фондация „Демокрация“.
На парламентарните избори през 2014 година е избран за народен представител от листата на Реформаторския блок.
За вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите е номиниран Борислав Сандов (Зелено движение). Той е от квотата на „Демократична България“.
Сандов е народен представител в 46-ото и 47-ото Народно събрание, избран от листата на „Демократична България“ (ДБ). Той е съпредседател на Зеленото движение, което е част от коалицията на ДБ. Роден в Мадан, Сандов от 20 години живее в София. Той е изявен природозащитник, работи като експерт по устойчиво развитие и опазване на климата във водещи неправителствени организации.
Има дългогодишен опит като организатор и говорител на кампании по опазване на околната среда и преход към зелена икономика. Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност География, и е специализирал в направление Изменение на климата и управление на водите.
Бойко Рашков е номиниран за министър на вътрешните работи от квотата на „Продължаваме промяната“. Досега той беше на същия пост в служебното правителство.
Рашков е преподавател по наказателно право в УННС, бил е следовател, ръководител на Националната следствена служба и депутат от БСП. В кабинета „Станишев“ (2005-2009) става заместник на тогавашния правосъден министър Миглена Тачева. Впоследствие два пъти оглавява Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.
По време на втория си мандат там влезе в открит конфликт с бившия главен прокурор Сотир Цацаров, а след встъпването в длъжност на Иван Гешев в края на 2019 г., неколкократно критикува и неговата дейност. Преди да стане служебен вътрешен министър Рашков беше член на правния съвет на президента Румен Радев.
Номинацията за външен министър идва от „Има такъв народ“ и е за досегашния главен експерт към администрацията на държавния глава Теодора Генчовска.
Кариерата ѝ започва в генералния щаб на Българската армия и стига до ръководния пост в отдел „НАТО и ЕС“ в Министерството на отбраната. Тя беше предложена за военна министърка в двата последователни проектокабинета на ИТН по-рано тази година, които така и не бяха гласувани от депутатите.
За министър на труда и социалната политика е предложен депутатът от БСП Георги Гьоков. Той е бивш общински съветник и директор на Бюрото по труда в Стара Загора и е бил зам.-председател на Комисията по труда и социалната политика в 42-ото Народното събрание. Гьоков е сред приближените до председателката на БСП Корнелия Нинова.
Досегашният служебен премиер ген. Стефан Янев е номиниран за министър на отбраната. Той заемаше този пост в служебния кабинет на Огнян Герджиков (2017), когато беше и вицепремиер. Подобно на Рашков, Янев също е от квотата на „Продължаваме промяната“. Преди да оглави досегашното служебно правителство, той беше секретар на президента Румен Радев по отбрана.
Бившата депутатка от „Демократична България“ Надежда Йорданова е номинирана за министърка на правосъдието. Тя е близка до съпредседателя на формацията Христо Иванов и оглавяваше кабинета му, когато той ръководеше ведомството в рамките на второто правителство на Бойко Борисов (2014-2017).
Йорданова е юрист и в предишния парламент оглавяваше т. нар. комисия „Магнитски“, която трябваше да установи бездействали ли са българските власти по отношение на санкционираните от САЩ български граждани и фирми. Беше и зам.-председател на правната комисия.
Третият член на досегашното служебно управление, за когото се предлага да запази поста си, е образователният министър Николай Денков. Той заемаше този пост и в служебното правителство на Огнян Герджиков.
Преди това той е бил член на работни групи към Министерството на образованието и науката и Министерския съвет през 2012 и 2013 г., а от август 2014 г. до април 2016 г. е зам.-министър на образованието и науката, отговарящ за висшето образование и европейските структурни фондове. Денков ще бъде от квотата на „Продължаваме промяната“.
Председателката на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова е номинирана за министърка на здравеопазването от „Продължаваме промяната“.
През 2013 и 2014 г. тя беше член на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, а от юли 2014 до август 2018 г. заемаше поста изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата. Сербезова е член на Управителния борд на Европейската агенция по лекарствата, както и на Комитета за оценка на лекарствените продукти за употреба в хуманната медицина към Европейската агенция по лекарствата. През миналата година тя беше сред обвинените за предизвикване на тревога покрай пандемията от коронавирус, но съдът я оправда.
Александър Николов е номиниран за министър на енергетиката от квотата на „Има такъв народ“ (ИТН). Той беше предложен за същия пост в проектокабинета на партията на Слави Трифонов, който впоследствие беше оттеглен.
Преди това беше зам.-министър на енергетиката в служебното правителство на Стефан Янев.
Николов е бил изпълнителен директор на фонд за рисков капитал, управлявал е стратегически проекти, развиващи иновативни финансови технологии. Магистър е по финанси от УНСС.
За министър на културата от квотата на „Продължаваме промяната“ беше предложен актьорът и продуцент Атанас Атанасов.
Кандидатурата му беше представена пред медиите лично от Кирил Петков, който заяви, че е бил впечатлен от него, когато е разбрал, че сам е възстановил читалище в пловдивско село.
Бъдещият премиер увери, че Атанасов ще даде „нов тласък“ на културата.
Христо Проданов е номиниран за министър на туризма от квотата на БСП. Той заема различни постове в структурите на БСП в София и е депутат от левицата от в 44-ото, 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание. От 2018 г. е зам.-председател на парламентарната група на БСП.
Проданов е завършил Минно-геоложкия университет “Св. Иван Рилски” и има магистърска степен по индустриален мениджмънт. Бил е член на Съвета на директорите на общинската фирма “Пазари Изток” в София, на общинското дружество “Галатея 2002” в София и на държавната компания “Кинтекс” ЕАД.
БСП номинира за министър на земеделието депутата от левицата Иван Иванов, който за часове заемаше поста на зам.-министър на вътрешните работи в кабинета на БСП и ДПС начело с Пламен Орешарски (2013-2014).
Тогавашната му кандидатура обаче беше оттеглена заради изнесения от „Капитал“ факт, че през 1995 г. Иванов е бил управител на шуменския клон на бившата силова групировка СИК.
Депутатът от „Има такъв народ“ Радостин Василев е предложен за министър на младежта и спорта. Той беше номиниран за този пост и в проектокабинета на Пламен Николов, който не беше подложен на гласуване в парламента.
Василев се занимава със спортно право и беше един от адвокатите на футболния клуб ЦСКА. По-късно беше част от екипа, който издигна и се занимаваше с кандидатурата на Любослав Пенев за президент на Българския футболен съюз (БФС). Василев беше председател на правната комисия в 45-тото Народно събрание.
За министър на транспорта и съобщенията е предложен Николай Събев, квота на „Продължаваме промяната”. Той е основател и собственик на спедиторската фирма „Еконт транс“, която се занимава със спедиция на международни и вътрешни пратки, и на куриерската фирма „Еконт експрес“.
Завършил е Висшето военноморско училище и Университета за национално и световно стопанство (УНСС). От 1983 г. в продължение на 10 години работи в „Параходство Българско речно плаване“, включително и като търговски директор.
За министър на растежа и иновациите е предложен Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“. Той е завършил компютърни науки и бизнес управление в университета в Тел Авив в Израел.
Живял е и е работил в Испания, Белгия, Швейцария и Израел и има 20-годишен международен опит като инвеститор и предприемач.
През 2013 г. Даниел Лорер е бил съветник на министъра за електронно управление в служебното правителство с министър-председател Марин Райков.
За министър на електронното управление в бъдещия кабинет е номиниран Божидар Божанов от „Демократична България“. Той е експерт и предприемач, основател на компанията за информационна сигурност „LogSentinel“. През 2011 г. завършва компютърни и информационни системи в Голдсмитс колидж, част от Лондонския университет.
От юни 2015 г. до декември 2016 г. е съветник за електронното управление на заместник министър-председателя Румяна Бъчварова. Участвал е в създаването на пътната карта за електронното правителство за периода 2016-2020 г.
