Снимка: Bloomberg |
Подходът за преизчисляване на пенсиите трябва да бъде обмислен много сериозно, с помощта на експерти и след дебат от бъдещото управление. Целта е да се премахне дисбалансът между старите и новите пенсии. Около тази теза се обединиха в ефира на БНТ Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българска стопанска камара, и Лидия Шулева, зам.-председател на Икономическия и социален съвет.
Актуализацията на бюджета, предложена от служебния кабинет, предвижда увеличение на пенсиите от 1 октомври. С предлаганите от служебното правителство промени средното увеличение за един пенсионер ще бъде 64 лева. Предвидена е промяна на прилаганата тежест на всяка година осигурителен стаж в пенсионната формула, по която се изчисляват пенсиите. От 2019 г. тя е 1,2 на сто. Предвижда се увеличението ѝ на 1,35 на сто. Така действителните размери на пенсиите ще бъдат увеличени с 12,5%. Минималната пенсия ще бъде увеличена с 13,3%, а социалната с 14,3%.
Социалната пенсия от 148 лв. става 170 лв. Също от 1 октомври се предлага пенсионерите над 65 години, които получават пенсия под линията на бедност от 369 лева, да вземат месечна социална добавка, която да допълва дохода им до линията на бедността. Предвижда се от 1 октомври минималната пенсия да стане 340 лева, вместо сегашните 300 лева, а максималната да бъде 1500, вместо досегашните 1440 лева.
Според Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българска стопанска камара, акцентът за корекцията на бюджета е в подготовката на държавата за евентуална последваща COVID вълна. Той подчерта, че без да бъдат определени макроикономическите параметри на осигурителните вноски и максималния осигурителен доход, няма как да се пристъпи към фундаментална пенсионна реформа.
„Макроикономическият проблем е, че предложенията изискват допълнително финансиране – от около 1,8 млрд. лева годишно“, допълни още Ножаров. Той коментира, че сегашното предложение на правителството свива дефицита – от 3,9 на 3,6%, но не го премахва.
Той изрази позиция, че пенсиите трябва да бъдат актуализирани, но след дебат, който да върви успоредно с приемането на бюджета за 2022 година. „Разговорът е и политически, и експертен. Той се води и в двете среди, тъй като има няколко различни подхода и в годините са прилагани няколко различни подхода“, заяви Ножаров.
Според Лидия Шулева, зам.-председател на Икономическия и социален съвет, е правилен подходът на служебното правителство да се даде социална помощ на пенсионерите, които са с пенсии под линията на бедност. Това действително трябва да става през механизмите на социалното подпомагане, посочи тя. И веднага обърна внимание, че „волунтаристичното вдигане на минимална пенсия доведе до много сериозни диспропорции в пенсионния модел и всичко това задълбочи именно тази неравнопоставеност между хората, които са се осигурявали на реален осигурителен доход и тези, които се осигуряват на минимална работна заплата“.
В този смисъл за нея подходът с преизчисляването на пенсиите с осигурителния доход (от 2018 г.) е по-правилен и по-справедлив.
Лидия Шулева обясни, че няма как да бъдат актуализирани пенсиите на всички пенсионери, тъй като тези, които са пенсионирани при сегашния осигурителен доход, не е логично да получат увеличение с новото преизчисление, тъй като техните пенсии са съответни на осигурителния доход, на който са се пенсионирали.
„Много трудно ще се преживее този шок, ако 10 и повече години пенсиите не са правилно актуализирани, ако изведнъж се направи актуализация към 2019 г. например. Това ще бъде много голям шок за бюджета“, каза Шулева. Затова по нейно мнение пенсиите трябва да бъдат актуализирани с осигурителния доход, но това увеличение да се разпредели в две или три години“, каза още Шулева. Според нея таванът на пенсиите трябва да бъде премахнат, защото той демотивира хората, които се осигуряват на максималния осигурителен доход, да плащат високи вноски.
Служебният социален министър Гълъб Донев заяви, че предложението за преизчисляване на пенсиите у нас е най-справедливият вариант, защото запазва принципите на социалното осигуряване и отчита приноса на всеки от пенсионерите в социалноосигурителната система.
