Водата в река Искрецка връхлетя, чешмите потекоха и лошото остана зад гърба. На сметката на собствениците на рибарници по поречието на реката се записаха 40 тона умряла риба и съсипан бизнес.
Така и не стана ясно каква е конкретната причина за изчезването на реката. Покрай различните изказани хипотези беше пропуснато очевидното – водата в района се използва за производството на ток. А реката се появи обратно точно в деня, в който от „Националната електрическа компания“ (НЕК) казаха, че изключват всички водохващания от Събирателен канал „Искрецки“.
Свободна Европа събра фактите около изчезването на река Искрецка, което беше наречено мистерия. Има достатъчно данни, че водата се използва за ток, но няма достатъчно данни, че това се прави законно. Институциите не търсят отговорност за изчезването на реката и така повторението на тази мистерия става очаквано и закономерно.
Фокусът с изчезването
Река Искрецка изчезна и се появи като в приказка – изведнъж.
На 15 август „ВиК“ София-област каза, че дебитът на реката е намалял рязко. Три дни по-късно дружеството обяви, че „така очакваният момент дойде“ и разпространи видео, което няма нищо общо с кадрите с пресъхнало корито от предишните дни.
За три дни се появиха различни хипотези за изчезването на реката. Общото между всички тях беше, че търсеха обяснение с онова, което може би е станало под земята – срутване, предизвикано вероятно от земетресение.
Данните на Института по сеизмология на БАН обаче не показаха да е регистрирана някаква сеизмична активност в региона. И ако за това, което може и да се е случило под земята, няма доказателства, то за онова, което е видимо на повърхността, данните са очевидни.
Губилището на реката
Водата на Своге идва от река Искрецка. Тя извира при село Бучин проход, но основният приток е от една пещера. Тази вода пристига от Петроханското плато, където текат много малки реки, които в някакъв момент потъват в т.нар. понори или губилища. Това е и причината планината да се казва Понор. Основната част от водата на Искрецка идва от река Студена.
Студената река извира в планината и в края на Петроханското плато влиза в понор, където преминава в подземна река. След като потъне тя се появява отново в изворите на река Искрецка.
По течението на река Студена има система от три водохващания. Те са част от каскадата „Петрохан“ и са изградени през 50-те години на миналия век. Чрез тях се взима част от водата в реката. Тя се отклонява по тръби, които я отвеждат към изравнителя на каскадата „Петрохан“, която се намира до пътя София-Монтана.
Под изравнителя на каскадата се намират ВЕЦ-ове, които използват водата, за да произвеждат ток.
Законът позволява, при наличие на разрешително и достатъчно вода в реката, част от нея да се взима, а другата да продължава надолу по течението.
Снимки и видео, направени от членове на риболовен клуб „Балканка“ обаче показват, че след системата от три водохващания на река Студена, в реката не остава вода.
„Всъщност водата от река Студена въобще не стига до понора си, защото е „хваната“. Тук, като не влезе вода, тя не може да излезе по-надолу и да стигне до Искрецка“, каза за Свободна Европа Димитър Куманов от сдружение „Балканка“.
„Всичката вода влиза в канала и отива в изравнителя „Петрохан““, каза Куманов. Според него това е нарушение на Закона за водите, „който казва, че задължително под всяко водохващане, без значение за какви цели е, трябва да се изпуска т.нар. екологичен отток, за да оцеляват речните екосистеми“.
Кой взима водата?
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) отговаря за управлението на водите. Министерството и институциите към него определят кой и как може да ползва реките.
Каналите и водохващанията се стопанисват от държавната фирма НЕК, а ВЕЦ-овете се управляват от частната компания „Енерго Про“.
Свободна Европа изпрати въпроси до всички замесени в тази история, за да разбере кой взима водата от река Студена преди тя да стигне до понора, който я извежда по-късно в извора на река Искрецка.
От отговорите на МОСВ става ясно, че има издадени разрешения за ползване на вода, но чак от изравнителя „Петрохан“, т.е. след като тя вече е попаднала във водоема. От министерството не отговориха на уточняващите въпроси на Свободна Европа на базата на какви разрешения водата стига до изравнителя, за да го пълни. И по-конкретно: има ли разрешение да се ползва вода от река Студена, която е преди този изравнител.
От НЕК казаха, че „разрешителното за водовземане от р. Студена, като част от канал „Искрецки“, се извършва в съответствие с издадени разрешителни от Басейнова дирекция „Дунавски район“. Титуляр по тези разрешителни е „Енерго-Про – България“ ЕАД“. Това означава, че разрешително има на името на фирмата „Енерго Про“.
От „Енерго Про“ обаче отговориха, че нямат такова, защото нямат общо със собствеността на каналите.
„Водноелектрическите централи, собственост на „ЕНЕРГО-ПРО България“ ЕАД, получават водата си от хидротехнически съоръжения, собственост на „Национална електрическа компания“ (НЕК) ЕАД, и се поддържат от нейното предприятие „Язовири и каскади“, пише в отговора на „Енерго Про“.
Така отговорността се завърта в кръг. Проверка в регистъра на МОСВ за разрешителните за водовземане от повърхностен воден обект показва, че няма издадено никакво разрешително за водовземане от река Студена.
Нито НЕК, нито МОСВ дават отговор на въпроса на какво основание тогава се ползва водата от река Студена.
Индиректно от МОСВ посочват, че ползвателят е НЕК. В отговор до Свободна Европа от министерството казаха, че от „Басейнова дирекция“ са били информирани „на 17.08.2022 г. късния следобед от НЕК ЕАД, Предприятие „Язовири и каскади“, че считано от 18.08.2022 г. НЕК ЕАД, предприемат стъпки за изключване на всички водохващания от Събирателен канал „Искрецки“.
Тази дата съвпада с момента, в който водата за Своге се появи и река Искрецка потече в коритото си. С това и въпросите кой и как ползва водата в река Студена спряха да са актуални за институциите. Няма данни министерството да е възложило проверка дали водохващанията на река Студена се използват без разрешение и именно отклоняването на водата през тях да е било причина за пресъхването на река Искрецка.
