Снимка: Bloomberg |
Неочаквано висока инфлация, войни в ключови суровинни региони, намаляващи реални заплати, забавяне на икономическия растеж, страхове от затягане на паричната политика и турбуленции на фондовите пазари – виждаме всички тези неща в днешната глобална икономика. Това бяха и доминиращите характеристики на световната икономика през 70-те години. Този период приключи в началото на 80-те години с брутално затягане на монетарната политика в САЩ, рязко намаляване на инфлацията и вълна от дългови кризи в развиващите се страни, особено тези от Латинска Америка. Периодът беше последван и от огромни промени в икономическата политика: конвенционалната кейнсианска икономика беше погребана, пазарите на труда бяха либерализирани, държавните предприятия бяха приватизирани, а икономиките бяха отворени за търговия, пише Мартин Уулф за Financial Times.
Колко близки са паралелите, особено със 70-те години? Какви са разликите? И какво можем да научим от тогавашните грешки? Докладът на Световната банка за световните икономически перспективи, публикуван по-рано този месец, разглежда тези въпроси. Паралелите са ясни, както и разликите. Не на последно място има грешки, които трябва да бъдат избегнати: да не бъдем прекалени оптимисти; да не приемаме с лека ръка високата инфлация; и да не оставяме уязвимите хора и икономики незащитени от шоковете и техните болезнени последици.
Това, което виждаме, представлява ли вече стагфлация – дефинирана като продължителен период на по-висока от очакваното инфлация и по-нисък от първоначално очаквания растеж? Отговорът е „все още не“, но има риск.
Инфлацията е доста над целта почти навсякъде. Както през 70-те години на миналия век, това отчасти се дължи на еднократни шокове – тогава две войни в Близкия изток (Йом Кипур от 1973 г. и тази между Иран и Ирак, която започна през 1980 г.), този път COVID и инвазията на Русия в Украйна. Най-важна е опасността тази инфлация да се вгради в очакванията и следователно в икономиките. Част от причината този риск да се засили през 70-те години на миналия век е неуспехът да се разпознае навреме забавянето на темпа на потенциалния растеж. И днес оптимистите приемат, че тенденциите на растеж отпреди пандемията ще продължат. И все пак Световната банка казва: „През 2020-те години като цяло се очаква потенциалният глобален растеж да се забави с 0,6 процентни пункта под средното“ за второто десетилетие на новото хилядо.
Ехото от 70-те години е силно: по-висока от очакваното инфлация, големи сътресения и отслабващ растеж. Но разликите са обнадеждаващи. Реалната цена на петрола скочи значително повече между 1973 и 1981 г., отколкото този път. Глобалната инфлация не е толкова широко разпространена, както през 70-те години на миналия век. Това важи особено за „базовата“ инфлация. Но това може да се дължи на факта, че сме в ранен етап на инфлационния процес. Колкото по-устойчива е инфлацията, вероятно тя ще става по-широка.
