Преди повече от четвърт век популярен кмет на Истанбул беше отстранен от поста си и вкаран в затвора по обвинения, които поддръжниците му определиха като политически мотивирани. По-късно той се завърна и стана най-дълго управлявалият лидер в съвременната история на страната си.
Това беше Реджеп Тайип Ердоган, настоящият президент на Турция.
Сега обаче Ердоган е изправен пред политическа криза, която може да се окаже най-сериозната в неговото все по-авторитарно управление, продължаващо вече повече от две десетилетия.
Тя е предизвикана от ареста на друг популярен кмет на Истанбул, критичен към управлението на Ердоган.
Повече от седмица в Истанбул, Анкара и други градове и провинции в Турция бушуват протести. Те са предизвикани от задържането на 19 март на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу по обвинения в корупция и подпомагане на терористична група.
Демонстрациите са най-мащабните след протестите в парка „Гези“, които доминираха заглавията в световните медии в продължение на седмици през 2013 г., ускорявайки това, което според правозащитни групи е било плъзгане на Турция към авторитаризъм под ръководството на Ердоган.
Въпреки че не се съобщава за смъртни случаи по време на настоящите демонстрации, има близо 1500 души са арестувани, включително за обиди към Ердоган и семейството му. Журналисти са в затвора, а репортер на Би Би Си беше депортиран, след като е бил информиран, че представлява „заплаха за обществения ред“.
Но основната причина, поради която анализаторите твърдят, че сегашната криза може да се окаже преломен момент за Ердоган и турската демокрация, е променената икономическа и политическа среда.
„Тогава Ердоган нямаше харизматичен съперник, икономиката беше в по-добра форма и най-важното – консервативните избиратели останаха лоялни към Партията на справедливостта и развитието (ПСР)“ на Ердоган, каза Димитър Бечев, автор на книгата „Турция под управлението на Ердоган“ (2022 г.).
„Сега проучванията определят разходите за живот като основен проблем за турските граждани. Имамоглу говори за тази последна загриженост и следователно се свързва с по-широк електорат“, каза Бечев пред Радио Свободна Европа.
Заплаха ли е Имамоглу за властта на Ердоган
Мащабът на предизвикателството, което харизматичният Имамоглу представлява за Ердоган и партията АК, е трудно да бъде преувеличен.
Задържането му стана само дни преди първичните избори на 23 март, които трябваше да го утвърдят като кандидат на опозиционната Републиканска народна партия (РНП) за президентските избори, насрочени за 2028 г.
Около 15 милиона граждани гласуваха на първичните избори – повече от броя на гласувалите за РНП на парламентарните избори през 2023 г. – за да изразят подкрепата си за Имамоглу, който беше единствен кандидат.
РНП обяви номинацията на Имамоглу на 24 март.
В момента на задържането си 53-годишният кмет вече имаше присъда от 2022 г. Тя е за това, че той нарече изборната администрация „глупаци“, след като те анулираха резултатите от победата му на изборите за кмет на Истанбул през 2019 г., след което се проведоха нови избори, които той отново спечели.
Присъдата от две години и половина не е влязла в сила, защото Имамоглу я обжалва.
Непосредствено преди ареста, на Имамоглу му беше отнета университетската диплома от университета в Истанбул, който е завършил. Това го лиши от доказателството за висше образование, което е задължително условие за кандидатите за президент в Турция.
Натрупването на действия срещу политика предизвика широко разпространено съмнение в твърденията на властите и проправителствените медии, че последното разследване, насочено срещу него и повече от сто негови колеги от РНП, не е политически мотивирано.
„За щастие на Имамоглу тези действия само ще го направят по-популярен“, каза пред Радио Свободна Европа Игор Семиволос, директор на Центъра за близкоизточни изследвания в Киев.
71-годишният Ердоган обвини РНП, че подстрекава „движение на насилието“, като подкрепя протестите, който в действителност са предимно мирни, и че „потапя икономиката“ с „шоу“, което според неговите прогнози ще отшуми.
РНП от своя страна обяви ареста на Имамоглу за „преврат“ и проведе партиен митинг пред кметството на Истанбул в нощта на 25 март.
Гражданските протести продължават, като на 27 март рано сутринта група студенти, демонстриращи пред Близкоизточния технически университет в Анкара, бяха посрещнати от полицията с водно оръдие, лютив спрей и пластмасови топчета, съобщи Асошиейтед прес.
Може ли Турция да тръгне към „диктатура“
Какъвто и да е развоят на събитията на улицата, РНП, партията, създадена от основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк, изглежда, е набрала скорост.
Това до голяма степен се дължи на Имамоглу, който успя да достигне до градските, светски и образовани слоеве на обществото, които формират базата на партията, с лозунга „всичко ще бъде наред“, който той възприе в силен контраст с по-разделящата реторика на сегашния президент.
Съгласно действащата конституция на Турция Ердоган да не може да се кандидатира след изтичането на настоящия си мандат, освен ако парламентът не насрочи предсрочни избори или не бъде изменен самият основен закон.
Но много хора предполагат, че едно от тези неща ще се случи, което обяснява защо РНП проведе първичните си избори толкова рано.
В доклада си за 2025 г. Международната неправителствена организация Фрийдъм хаус посочи Турция сред 10-те държави, в които през последното десетилетие се наблюдава най-рязък спад на демократичните свободи.
Въпреки това изборите все още са силно конкурентни, за което свидетелстват победите на Имамоглу като кмет през 2019 и 2024 г.
През 2024 г. кандидатите на РНП спечелиха по-голям дял от гласовете на местните избори в цялата страна, отколкото управляващата Партията на справедливостта и развитието. Така формацията, чийто съосновател е Ердоган, понесе един от най-големите удари от идването ѝ на власт.
В коментар за изданието The Conversation Ахмет Куру, директор на Центъра за ислямски и арабски изследвания в Държавния университет в Сан Диего, посочи, че Ердоган се е доказал като „майстор на предизборната кампания по отношение на насърчаването на популистки политики и манипулирането на медиите и изборните практики, за да работи срещу опозиционните партии“.
Но в условията на увеличаваща се инфлация и истински популярен съперник, Ердоган вече е „наистина притеснен“, че тази тактика няма да е достатъчна, написа Куру.
Ако управляващият елит рискува да продължи с репресиите, „това може да доведе до промяна на политическата система на Турция от несъвършена демокрация в „избрана диктатура“, подобна на тази в Русия на Владимир Путин“, твърди Куру.
