Живеем във време, в което пред очите ни се изобретяват традиции. Като „древното“ мъжко хоро в Калофер на Йордановден, което май-май датира от началото на новото хилядолетие.
По-актуален пример е „българската правна традиция“. Според последните промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) в нея са заложени „схващания за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между лица от противоположни полове.“ Което пък следва да оправдае забраната на всякакво изразяване на неща, свързани с ЛГБТИ (лесбийки, гей мъже, бисексуални, транс и интерсекс), в училище.
Традицията е нещо, което се предава от поколение на поколение. Откога обаче води началото си българската правна традиция?
„Милениъл“ ли е българската правна традиция?
Устойчивостта във времето е ключова характеристика на традицията. Колкото по-древна е една традиция, толкова по-голяма символна тежест носи тя.
Дали корените на българската правна традиция са в Крумовите закони? Ако беше така, справедливост все още щеше да се въздава с трошене на крайници, а лъжата да се наказва със смърт.
Тогава може би да започнем от Търновската конституция? Въпреки че тя е правена по западноевропейски образец – поради липса на правни традиции в новосъздадената Трета българска държава. Пак не става, защото според тази конституция България е монархия.
Юридическата система по времето на социализма също не ни върши работа, защото тя се разпада след падането на тоталитарния режим.
Остава да заключим, че българската правна традиция започва с приемането на Конституцията през 1991 г. Ако това е вярно, значи тя е в Христовата възраст. И е от поколението на милениълите – доста по-млада от мен, която съм на 50.
Именно в Конституцията от 1991 г. се приема чл. 46, според който бракът е само между мъж и жена. В последните години тези няколко думи така развихриха въображението на Конституционния съд (КС) и Върховния касационен съд (ВКС), че те стигнаха до заключения за същността на човека. Което пък повдига въпроса дали хората без брак имат пол.
Традиция… колко да е традиция?
Друга ключова характеристика на традицията е повтаряемостта. Не е достатъчно просто в Конституцията да е записано кой за кого може да се жени, за да говорим за правна традиция, обявяваща ЛГБТИ хората за непринадлежащи към нея. Необходимо е и цялото законодателство, засягащо тази група, да е в такъв дух. Но то не е.
Още от началото на 90-те години в България транссексуални лица сменят пола си по съдебен път. И до неотдавна не беше никакъв проблем хора със сменен пол в личните си документи да сключат брак. Юридическата промяна на пола беше възможна въпреки противоречивата съдебна практика в тази област.
През 2002 г. в Наказателния кодекс (НК) се изравнява възрастта за съгласие за секс при хетеросексуалните и хомосексуалните актове. Дотогава тя е била 16 години за еднополовите и 14 – за разнополовите, а с промяната става 14 години за всички.
Две години по-късно, през 2004 г., се приема Законът за защита от дискриминация (ЗЗД). В него сексуалната ориентация е изрично спомената като дискриминационен признак. През 2015 г. в ЗЗД влиза и джендър идентичността – приема се, че признакът пол включва и случаите на промяна на пола.
А през 2023 г. и хомофобията влиза в Наказателния кодекс. Сексуалната ориентация – като мотив за престъпления от омраза – се споменава в кодекса цели 10 пъти. За сравнение – в ЗЗД за нея става дума три пъти.
Тръгнала ли е на училище българската правна традиция
Ако сме съгласни, че традицията изисква повторяемост, трябва да намерим точката, от която „нетрадиционността“ на ЛГБТИ хората става повтаряема тема в българското право.
Тази точка е решението на КС от 2018 г., с което беше обявена за противоконституционна Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция (ИК).
Решението дойде след мощна международна кампания срещу ИК, за която се съюзиха путинисти и религиозни фундаменталисти. В България искрата ѝ беше запалена от тогавашния началник на пресцентъра на военното министерство, евангелски пастор и агент на комунистическата Държавна сигурност Александър Урумов.
И повтаряемостта се отприщи.
През 2021 г. КС постанови, че според Конституцията на България полът има единствено биологичен смисъл. Въпреки че в Основния закон не пише нищо за биология.
През 2023 г. ВКС стъпи на двете решения на КС и заключи, че българското право на допуска промяната на юридическия пол на транс хората. Макар съдилищата да са допускали такива промени повече от три десетилетия.
И така стигаме до промяната в закона за училищното образование, която не само натири ЛГБТИ хората на тъмно в килера, а създаде и нова юридическа реалност – „българската правна традиция“.
Правната традиция, която обявява ЛГБТИ хората за „нетрадиционни“, се ражда през 2018 г.
С оглед на повторяемостта можем да заключим, че българската правна традиция, която обявява ЛГБТИ хората за „нетрадиционни“, се ражда през 2018 г. Към днешна дата е 6-годишна – тъкмо за предучилищната група.
И може да ми е внучка.
Сега – сериозно за „българската правна традиция“
Иронията настрана – самият термин „българска правна традиция“ като основание за законови промени буди почуда. Изглежда вносителите на закона хем са искали да се обосноват с традицията, хем да придадат на традицията правна тежест, хем да наблегнат на българщината.
И са ашладисали трите неща, създавайки „българската правна традиция“.
Съществуват държави като например Обединеното кралство, чиито правни системи имат дълбоки традиции, но това трудно може да се каже за България.
Ала ако една държава е демократична, тя не може да се осланя само на традициите. В противен случай робството в Америка нямаше да бъде отменено, жените нямаше да имат право на глас и изобщо – нямаше и да сънуваме за повечето си права, които днес смятаме за нещо напълно естествено.
Както обосновава Стефан Попов, вкарването на понятия като „традиция“ и „идентичност“ в обращение от КС навява националистически значения от 19-и век, които през 20-ви век мутират в деспотични режими и кръвопролитни войни. А последните промени в образователния закон са следствие тъкмо от умотворенията на КС.
КС тълкува Основния закон, както религиозните фундаменталисти четат Библията
КС тълкува Основния закон, както религиозните фундаменталисти четат Библията – те преакцентират едни пасажи и изобщо не забелязват други. Така хомосексуалността (описана в Светото писание само като „гнусота“) се оказва едва ли не най-страшният грях.
Но според Библията много други неща са грях, например лихварството. Без лихварство обаче модерната икономика няма да може да функционира.
Вярно е, че в Конституцията се казва, че бракът е между мъж и жена. В нея обаче не пише нищо за „емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане“. Предмет на съвременното право не е кой от какво е привлечен, а действията и бездействията на хората.
Предмет на съвременното право не е кой от какво е привлечен, а действията и бездействията на хората
Далеч по-важен от въпросния чл. 46 от Конституцията е нейният преамбюл, в който се казва: „обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“ и „издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност“.
Ако конституционалистите и депутатите обръщаха такова внимание на преамбюла, каквото на същността на брака, щяха да съизмерват българското право с постиженията в европейското и международното законодателство. А не да си изобретяват традиции.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
