На 9 юни групата на проруските сили в Брюксел може да се увеличи с депутати от България. Това показва прегледът на регистрираните листи за изборите, изказванията на кандидатите и данните на социологическите агенции за това коя партия има шанс да изпрати свои представители в Европейския парламент (ЕП).
Засега не е възможно да се определи кой точно кандидат ще получи най-много преференции в рамките на партийните листи. Не може и да се твърди, че позициите на най-ярките политици са единствени в съответните партии. Но ето чии проруски позиции са известни:
- Петър Волгин от „Възраждане“
- Румен Гечев и Велизар Енчев от БСП
- Елена Йончева от ДПС
- Ваня Григорова от „Солидарна България“
Досега българските евродепутати бяха 17. Депутатите от ГЕРБ, „Демократична България“ и ДПС заемаха ясни проевропейски позиции, а тези от ВМРО – националистически и не винаги с ясен курс към Русия. Така единствените депутати с ясна проруска ориентация там бяха тези от БСП, макар това да не съвпадаше с политиката на европейските социалисти, от чието семейство са част.
През новия мандат броят на българските депутати в ЕП ще бъде същият. Според проучване на „Алфа Рисърч“ от 8 май се очаква там да влязат шест български партии. Три от тях – „Възраждане“, БСП и ДПС, имат кандидат-евродепутати с проруска ориентация на водещи позиции в листите си. Засега „Солидарна България“ остава под 4-процентовия праг.
Какво знаем за кандидатите
През април водещият от БНР Петър Волгин съобщи, че ще бъде кандидат за евродепутат и каза, че целта му е да освободи „Европа от Европейския съюз“, както и да се пребори с русофобията в Блока.
Преди да се номинира за евродепутат, Волгин често беше критикуван, че използва ефира на БНР, за да разпространява проруска пропаганда. В началото на 2023 г. протест пред радиото поиска неговото отстраняване. Същата година Съветът за електронни медии (СЕМ) съобщи, че е идентифицирал „усещане за пропагандни внушения“ в предаването му.
Цялата „Възраждане“ също заема проруски позиции. През март 2024 г. партията внесе законопроект за излизане от НАТО. Тя се противопоставя на приемането на еврото, както и на помощта за Украйна.
През февруари 2024 г., на фона на продължаващата руска агресия в Украйна нейни депутати бяха на посещение в Дипломатическа академия към Министерството на външните работи в Москва. Това е място, което завършват служители на руските специални служби, преди да заминат за чужбина под прикритието на дипломатическа работа, сочат разкрития на „Белингкат“ и руската медия „Агентство“.
Позициите на Ваня Григорова и „Солидарна България“ са сходни с тези на Румен Гечев, Велизар Енчев и повечето в БСП. И двете партии смятат, че „конфликтът в Украйна може да се реши с преговори, не с [военна] ескалация“. Позицията на Киев и Западния свят е, че мирни преговори с Москва са допустими едва след като руските войски се изтеглят и върнат окупираните територии на Украйна.
Доскоро Ваня Григорова отбягваше темата за Русия. Преди местните избори тя не отговори на въпроса чий е окупираният от Русия полуостров Крим, както и дали смята руския президент Владимир Путин за агресор. В началото на май тя участва в изписването на оградата на вече почти изцяло премахнатия Паметник на Съветската армия с думите „Тук пак ще има паметник“.
Елена Йончева е бивша журналистка в БНТ и ТВ7, свързвана със съпредседателя на ДПС Делян Пеевски. През 2017 г. тя застана зад номинацията на Румен Радев за президент, а на последните европейски избори Йончева беше избрана за евродепутат от БСП.
След началото на инвазията на Русия в Украйна тя се противопоставя на предоставянето на оръжие за Украйна и защитава позицията, че Европейският съюз и Запада са виновни за войната.
Брюксел и Москва
Унгария е в клуба на приятелите на Путин от години, Словакия се присъедини наскоро, за малко това щеше да направи и Хърватия.
В момента в Европа крайнодесните партии са във възход и се очаква това да проличи и на изборите за Европейски парламент през юни. Крайнодясно не винаги означава подкрепа на Русия, но в част от случаите тези политики съвпадат.
Проучване от 16 март 2023 г. на Европейския съвет за външна политика показва, че мнозинството от хората в страните от ЕС приемат Русия за „враг“. Тази позиция е най-силно изразена в Дания, Естония и Полша.
Това са и от страните с най-изявена негативна нагласа спрямо руския президент Владимир Путин, показва изследване на Ipsos от 5 април 2024 г. Спад под 60% с отрицателно мнение за него има само в четири държави, сред тях е и България с 48%. Останалите са Гърция, Унгария и Словакия.
По-малко от половината българи смятат и че Русия е виновна за войната в Украйна според годишния доклад GLOBSEC Trends за 2023 г. По-нисък е процентът на определящите Русия за отговорна единствено в Словакия 34%.
Тези нагласи намират и политическо изражение.
В началото на годината проруският кандидат Петер Пелегрини спечели президентските избори в Словакия. През октомври 2023 г. на парламентарните избори там пък спечели партията на премиера Роберт Фицо, който неведнъж е обещавал да спре помощта за Украйна.
През април в Хърватия също се проведоха парламентарни избори. Там заемащата руски позиции Социалдемократическа партия (СДП) увеличи подкрепата си за сметка на управляващата дясноцентристка партия Хърватски демократичен съюз.
Доскоро единствената държава в Европейския съюз, която заемаше позиции в подкрепа на Русия, беше Унгария. В края на 2023 г. премиерът ѝ Виктор Орбан се опита да спре помощта на ЕС за Украйна.
Евроскептици в Европейския парламент
Според социологически проучвания, цитирани от „Гардиън“, на изборите за Европейски парламент се очаква голям успех за „антиевропейските“ партии.
Те показват, че радикалните десни партии са напът да са първи в девет държави, включително Австрия, Франция, Полша, Словакия, Унгария и Нидерландия.
В България, Естония, Финландия, Германия, Латвия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция се очаква те да заемат второ и трето място.
В резултат на това се очаква крайнодясната група на „Идентичност и демокрация“ (ИД) да получи до 40 места повече или общо 98. Това може да я превърне в трета политическа сила в Европарламента.
„Нашата мирна и обединена Европа е изправена пред предизвикателството на популисти, националисти и демагози, както никога досега“, каза настоящата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на 7 март. Наред с други партии, тя посочи и „Възраждане“ като партия, целяща да унищожи „нашата Европа“.
В групата на ИД са проруските партии „Национален съюз“ на Марин льо Пен във Франция, „Лега“ на Матео Салвини в Италия и „Алтернатива за Германия“. Към тях се очакваше да се присъедини и българската „Възраждане“.
Според публикация на Le Monde от февруари обаче това може и да не се случи заради несъгласие на Льо Пен. През май Петър Волгин отказа да отговори пред “Панорама” на въпрос кое би било политическото семейство, към което евродепутатите от партията биха се присъединили.
“Възраждане е в състояние да се превърне в център на хора, политици, които не са слуги, не са лакеи”, каза той тогава.
Другата крайнодясна партия в Европарламента е „Партията на европейските консерватори и реформисти“. Част от нея е партията на италианската премиерка Джоржда Мелони „Италиански братя“. Основната разлика с ИД е подкрепата на Мелони за Украйна.
В дневния ред на следващия парламент са включени и важни въпроси като военната подкрепа за Украйна, разширяването на ЕС и зеленият преход. От това какво влияние ще имат крайнодесните, подкрепящи Русия, зависи и какъв ще бъде подходът към тях.
