Колко струва войната в Афганистан и какво остава в ръцете на талибаните

Само седмици след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. САЩ, подпомагани активно от Великобритания, започнаха своята инвазия в Афганистан. Малко преди това тогавашният американски президент Джордж У. Буш постави ултиматум на талибаните, които управляваха в Кабул, да предадат получилия убежище в страната лидер на Ал Кайда Осама бин Ладен и други негови сътрудници, да затворят всички бази за обучение на терористи и да предадат арестувани чуждестранни граждани.

Ултиматумът беше посрещнат с отказ и доведе до началото на войната, която никога не беше декларирана от Конгреса, но продължава вече 20 години. С нея започна и инициативата за глобална война срещу тероризма, довела до войните и военните сблъсъци в Ирак, Сирия, Либия, Пакистан, Сомалийския полуостров и др.

През 2021 г., само няколко седмици след като стана ясно, че предстои пълното изтегляне на американските войници и техните съюзници от Афганистан, страната беше почти напълно овладяна от талибаните, които срещнаха минимална съпротива от правителствените сили. Те години наред бяха обучавани от военните от западните страни, получиха модерна техника и според много източници имаха числено превъзходство, но в крайна сметка се предадоха или бяха разгромени.

Колко обаче струваше всичко това, какво оставят след себе си тези инвестиции от много милиарди и каква е българската следа във военната мисия в Афганистан? Отговорите са в следващите редове.

Изпратените войници и загубените животи

За последните 20 години в Афганистан са изпратени стотици хиляди войници. Първи на място са от специалните части, ЦРУ и МИ 6. Към края на 2001 г. американският контингент се равнява на по-малко от 3 хил. души. Техният брой постепенно се увеличава, за да достигне пика си през 2010-2011 г., когато в страната има около 110 хил. американски войници. Тогава те не са единствени, тъй като към конфликта са се присъединили съюзниците от НАТО и други страни, които тогава разполагат с общо 40 хил. войници в афганистанските бази.

Именно през 2011г., на 2 май, американските специални части осъществяват операция „Копието на Нептун“, в която Бин Ладен е убит в Пакистан. Малко по-късно започва и първото формулиране на плана за изтегляне от Афганистан, което според администрацията на Барак Обама трябваше да се случи до 2016 г.

От 2001 г. досега 2448 души, членове на американската армия губят живота си, а 1144 са жертвите сред съюзниците им. Най-много са загиналите войници от Великобритания, Канада и Франция. Живота си губят 444 хуманитарни работници и 72-ма журналисти.

В същото време броят на загиналите цивилни в страната е над 47 хил., а жертвите сред афганистанските военни и полицаи са над 66 хил. Убитите сред талибаните и техните съюзници са над 51 хил.

Трилиони долари за военни цели, които тепърва ще се увеличават

Освен загубата в човешки животи, американците и техните съюзници харчат стотици милиарди, свързани с военната офанзива.

Интересен факт, на който Асошиейтед прес обръща внимание, е, че за последните 20 години, в които трае конфликтът в Афганистан, едва пет пъти членове на комисиите за военните конфликти са повдигали темата за финансирането, а само веднъж това се е случвало в Сената. За войната във Виетнам например това е правено цели 42 пъти.

Този факт е една от причините основната информация за разходите на САЩ да идва предимно от проучвания на университети като Харвард и Браун. Заради паралелното водене на военните действия, използването на техника и честото релокиране на войници, по-голямата част от информацията е обвързана както с Афганистан, така и с Ирак.

Според доклада на Джейсън Дейвидсън от Университета Браун само за военното си присъствие в Афганистан между 2001 и 2018 г. американската армия е похарчила 780 млрд. долара. В тази класация тя е следвана от Великобритания с 28.2 млрд., Канада с 12.7 млрд. и Германия с 11.1 млрд.

Общите разходи на САЩ до 2020 г. в Афганистан и Ирак се равняват на 2 трилиона долара.

Във всички стратегии и съответно харчове на американците и съюзниците им е заложено обучението на афганистанската армия и правоохранителни сили до степен, която да им позволи ефективно да запазват националния суверенитет и да се противопоставят на талибаните и други противници. За целта за близо две десетилетия са похарчени 83 млрд. долара. Те са отишли за техника, включително и летателни машини, обучение и заплащане на войниците и помощен персонал, построяване на военни бази и др.

Действията на американските военни в това отношение са били обект на няколко доклади и изследвания, които често отправят критики заради повтарянето на грешки, вече допускани във Виетнам и Ирак. Една от споменатите причини за провала е „ендемична корупция“ в кръговете на афганистанското военно ръководство, което е подавало невярна информация като разход за несъществуващи войници, разходи за гориво, храна, амуниции и други. Друга от причините, които се посочват, е и липсата на мотивация у военните да отбраняват държавата и интересите ѝ.

Според военни експерти и анализатори бързата и лесна победа на талибаните се дължи също и на липсата на лидерство сред обучаваните афганистански войници.

Парите не могат да купят воля. Не можеш да си купиш лидерство

„Парите не могат да купят воля. Не можеш да си купиш лидерство“, каза в понеделник един от говорителите на секретаря по отбраната на САЩ Лойд Остин.

Липсата на лидерство и нежеланието за съпротива се е изострило още повече след обявеното напускане от страна на американската армия. Сега огромна част от оръжията и техниката, купена с парите на данъкоплатците на западните държави, е в ръцете на талибаните.

Големият проблем, особено пред американското правителство, е свързан с факта, че за разлика от войните в Корея и Виетнам, когато голяма част от разходите се изплащат чрез вдигане на данъците за най-богатите, сега финансирането е свързано с дълг. Лихвите по него, заедно с договорите на войниците, включващи пенсии, удръжки, обезщетения и други, тепърва ще увеличават тази сума, която до 2050 г. се очаква да достигне до общо 6.5 трилиона долара за войната срещу тероризма, пишат от АП.

За какво друго е харчено

Освен за чисто военни разходи стотици милиарди са похарчени и в опит за възстановяването на страната от последиците на войната и предхождащото я управление на талибаните.

Инфраструктурните проекти и опитът за финансиране на икономически проекти като тези свързани с добива на минерали, не успяват да подпомогнат устойчив растеж на местната икономика. Основната причина отново е корупцията, която отблъсква международните инвеститори.

Говорейки за възстановяване, в 20-годишния период са похарчени няколко десетки милиарда за реконструкция на болници и училища. Заедно с временното прекратяване на престрелките, отвличанията и рекрутирането на деца от талибаните, според данни от различни доклади, това води до намаляване на детската смъртност в страната с 50%. В същото време се увеличава достъпът до образование за млади момичета, а 37% от тийнейджърките могат да четат.

Все пак нивата остават много по-ниски от тези дори в съседни държави, а населението продължава да е от най-бедните в света.

Над 10 млрд. долара САЩ и съюзниците им харчат за противодействие срещу дрогата. Основна цел е производството на сънотворен мак. Според повечето анализатори тази дейност има обратен ефект, тъй като именно това производство е ключов поминък на местните, особено в отдалечените райони. Така те все повече се настройват срещу американците и новото управление. В същото време Афганистан продължава да бъде производител на около 80% от хероина в света, а към печелещите от този бизнес се нареждат и талибаните, които сега обещават да изкоренят проблема.

Българската следа

България изпрати своя първи контингент в Афганистан още преди присъединяването към НАТО в началото на 2002 г. Впоследствие мисията се превърна в едно от най-големите участия на българските военни на международни мисии зад граница.

Там те бяха част от охраната на летищата в Кандахар и Кабул, а вземаха участие и в други общи действия със съюзниците. Пред медиите представителите на ръководството на въоръжените сили многократно са заявявали, че мисията в Афганистан, както и тази в Ирак, са били изключително полезен опит за войниците. Общо малко над 11 хил. български военнослужещи преминават през мисиите в Афганистан, като на моменти техният брой достига около 400 души.

През юли в България се завърнаха последните 120 души от контингента. За присъствието си от 2002 г. до 2021 г. българската армия не дава жертви по време на мисиите в страната. Голям стимул войниците получават и във връзка със заплащането.

Там заплащането на всеки мисионер е в пъти повече, отколкото е на територията на в България

„Личната причина на огромната част също е финансовия въпрос ние не трябва да се крием, но и да казваме нещата такива, каквито са. Там заплащането на всеки мисионер е в пъти повече, отколкото е на територията на България. Той получава допълнителни средства, които пряко кореспондират със степента на риска“, казва командирът на 18-тия контингент в Афганистан Димитър Шивиков пред БНР.

По данни на Медиапул към 2014 г., до когато участие в мисии са взели 9 000 военни, държавата е похарчила 430 млн. лв. Основните пера по разходите са свързани с логистичната поддръжка и заплащането. В него, освен по-висока от редовната заплата, се включват и по 100 евро дневни на човек.

www.svobodnaevropa.bg, · Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036………. .