Декарбонизацията на тежката индустрия, мореплаването, авиацията, земеделието са големите предизвикателства за изпълнението на споразумението в Зелената сделка. В Европа последиците от климатичните промени най-вероятно няма да имат негативен ефект върху брутния вътрешен продукт в краткосрочен план, като дори може да има позитиви – като повишаване на земеделската реколта. Това каза в ефира Bloomberg TV Bulgaria, в предаването „В развитие“ Джеймс Никсън, ръководител „Макроикономика на климатичните промени“ в Oxford Economics.
По думите му Европа има план до 2050 г., но сложните решения ще са след този период.
„Глобалната икономика може да загуби до една четвърт от брутния вътрешен продукт до 2100 г. Ефектите обаче ще са различни в зависимост от регионите. Така например Индия и Пакистан ще бъдат по-засегнати от Европа“, прогнозира макроикономистът.
Никсън съобщи, че през ноември Глазгоу ще е домакин на конференцията на ООН за климатичните промени, известна още като COP26. „Тя ще е от голямо значение, като първо на нея трябва да се постави въпроса дали всички държави имат единна програма по темата за екологията в следващите 30 години. Очакваме промени в споразуменията между Европа, САЩ и Китай, като е важно да се види как и дали програмите съвпадат“, посочи той.
Втората важна тема, която трябва да бъде обсъдена е как ще се финансира екологичния преход и мерките, които ще предприемат държавите.
„Големият въпрос за финансовия сектор е дали ще може да финансира изпълнението на мерките в зеления договор. Банките ще трябва да се устойчиви. С климатичните промени все по-често ще ставаме свидетели на крайни екологични явления като пожари и наводнения. Те могат да окажат влияние върху банките, които са финансирали или имат активи, които са уязвими на тях. Повишаването на цената на въглеродните емисии и ограничаването им ще постави някои сектори в неизгодна ситуация, което също ще окаже влияние на банките“, каза още Джеймс Никсън.
Той е на мнение, че в следващите десетилетия няма да можем да обърнем тенденцията и реално да намалим въглеродния диоксид в атмосферата. „Това което можем да направим е да спрем замърсяването и повишаването на глобалната температура“, съветва макроикономистът.
Той напомни, че след напускането на ЕС Великобритания все още няма конкретни предложения и ясен план как ще проведе този зелен преход.
„По-високите цени на електроенергията се дължат на внезапния ръст на глобалната икономика. С нея се повиши потреблението на нефт, въглища и природен газ, на което пазарът не може да отговори“, каза още той.
Цялото интервю гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да видите тук.
