Умението за работа в екип е изискване, което присъства едва ли не във всяка обява за работа. В същото време работодателят преценява постиженията и качествата ни не сами по себе си, а в сравнение с тези на нашите колеги.
Колкото и да помагаме на другите за постигане на общата цел, ако ние самите не блеснем с някакви постижения, ще бъдем отнесени безпощадно от по-напористите служители в офиса. Затова независимо в каква сфера работим, конкуренцията днес е неизбежна, пише hera.bg.
Трудно е да се каже от какво се заражда конкуренцията – дали от самите служители, които се стремят не само да запазят работата си, но и да получат повишение или от шефовете, които насъсквайки съперничеството във фирмата, се надяват всеки един от хората, да даде максимума от себе си. Крайният резултат обаче е един – макар на пръв поглед кротко да си стоят по бюрата, служителите в офиса приличат повече на спринтьори, които със сетните си сили се стремят да прескочат възможно най-много препятствия и да достигнат първи финала, където ги очаква одобрително потупване по рамото, повишение на заплата или по-висока длъжност. Може би най-съществената разлика между работната надпревара и тази на олимпийската площадка е, че в първата подлагането на крак, ударите под кръста и друг вид подмолни средства за достигане до победата, са напълно в реда на нещата.
До какво може да доведе всичко това? От една страна действително, конкуренцията ни предизвиква да покажем най-доброто от себе си, защото както сигурно сте забелязали, човек не реализира способностите си, докато не се почувства притиснат от обстоятелствата. Това ни кара да се развиваме и да се чувстваме по-силни и удовлетворени на първо място от себе си и на второ от признанието (финансово и морално), което получаваме от работодателят си. Не на последно място конкуретният дух създава истинска интрига в иначе монотоният работен делник и е доказано средство срещу офисната скука.
Конкуренцията обаче е нож с две остриета. Тя може както да ни мотивира, така и да ни извади от строя. За да спечелим повече точки пред колегите, често оставаме в офиса след работно време, наминаваме да свършим това-онова и през почивните дни, като по този начин крадем от личния си живот и времето за отдих. Прекаленото усърдие и желанието винаги и на всяка цена да сме най-добрите, означава постоянен стрес, който рано или късно ще ни доведе до пълно психическо изтощение. А както сигурно сте се убедили, това неминуемо се отразява и на физическото ни здраве. Не е изключено дори след серия необясними неразположения и оплаквания, да ни сполети някое сериозно заболяване.
Но дори и да не е изтощителна, конкуренцията може по-скоро да пречи, отколкото да помага на работата ни. Често тя ни кара да насочваме енергията си в неправилна посока, например в размисли как да изиграем колегите си, а не как по-добре да свършим професионалните си задачи. Оттук изниква логичния въпрос, кои средства правят конкуренцията градивна и кои напротив – създават атмосфера на вражда и подозрителност в офиса. Към последните със сигурност спадат клюките, злонамерените слухове и „очернянето” пред шефа. Стоите настрана от създаването и разрпостранението им, защото те със сигурност няма да ви донесат нищо добро.
