„Победата на Пезешкиан е пълна изненада, той наистина беше неочакван кандидат за тези избори“, казва Санам Вакил, директор на програмата за Близкия изток и Северна Африка на базирания в Лондон Кралски институт за международни отношения „Чатъм Хаус“.
Според Вакил политическата върхушка и голяма част от иранското общество са очаквали победата на консервативния председател на парламента Мохамад Бакер Калибаф. Той обаче не стигна дори до втория тур на гласуването.
Подобни настроения се споделят и сред хора от лагера на Пезешкиян. Мохамад Мохамад-Резаей, бивш депутат, който води кампанията за Пезешкиан в провинция Кюрдистан, казва, че новият президент не е очаквал дори да му бъде позволено да участва в изборите.
„Властите искаха да организират изборите и затова включиха реформист в бюлетината, както направиха с Абдолнасер Хемати през 2021 г., за да изглеждат конкурентни“, каза той пред Радио Фарда. „Но те загубиха контрол и кандидат като Пезешкиан спечели.“
Какво се случи на изборите
Първият тур на гласуването на 28 юни отбеляза рекордно ниска избирателна активност от 39,9%. Пезешкиан се възползва от разделения вот на консерваторите и завърши първи, тъй като ултраконсервативните кандидати Джалили и Калибаф не успяха да постигнат споразумение един от тях да отстъпи от надпреварата в полза на другия.
На втория тур Пезешкиан се опита да обедини гласоподавателите зад себе си, като играеше със страховете на хората какво би се случило ако толкова твърдолинеен кандидат като Саид Джалили спечели изборите. Въпреки че това също вероятно му е помогнало да спечели повече гласове, анализатори казват, че не това е единствената причина хората в крайна сметка да гласуват за него.
Фарзан Сабет, старши научен сътрудник в Института за висше образование в Женева, описва Пезешкиан като „консервативен реформист“, който „не даде твърде смели обещания за промени и реформи“ и така успя да привлече гласове и на традиционни консерватори, които не подкрепят чак толкова твърда позиция като тази на съперника на Пезешкиан на втория тур Саид Джалили.
Без големи промени в политиката
Пезешкиан наследява разбита от лошо управление и международни санкции икономика и общество, което показа, че е готово да излезе на улицата, за да поиска основни свободи.
Последващите политики в Иран обаче ще се определят почти изцяло от върховния лидер аятолах Али Хаменей, който има последната дума по всички държавни въпроси.
Президентът всъщност играе ролята на ръководител на Висшия съвет за национална сигурност. Така че той има има думата в него, но няма много реална власт във всички останали политики в страната.
„Пезешкиан създава впечатлението, че ще бъде не особено гъвкав президент или най-малкото ще се придържа много стриктно към политическата рамка, определена от върховния лидер“, казва Фарзан Сабет.
Самият Пезешкиан призна за ограниченията на президентската власт по време на кампанията си, отбелязва Санам Вакил, който описва новоизбрания президент като „реформаторски лоялист, който е преди всичко друго подчинен на върховния лидер“.
Според нея да бъде отстъпчив може и да работи в полза на Пезешкиан, като потенциално му дава „известна свобода да се стреми към откритост със Запада или да се ангажира с нарастващи проблеми“ – ако приемем, че висшето ръководство на Иран има желание да вдигне санкциите и да даде тласък на колебливата икономика.
Малко вероятно е Пезешкиан да осъществи големи реформи, но той може и да успее да упражни известно влияние върху политиките в страната именно благодарение на по-консервативните си възгледи в сравнение с други реформисти. Начинът, по който се провеждат вече съществуващи политики, би могъл да има значително въздействие върху вътрешната политика, външните отношения и икономиката на Иран.
Наследството на Хаменей
Една от причините, поради които друг от кандидатите за президент – Мохамед Калибаф, първоначално се смяташе за предпочитан от властта избор, беше това, че неговият ръководен опит, връзките му с Корпуса на гвардейците на ислямската революция и консервативните му възгледи го правеха идеалният кандидат за осигуряване на плавен преход на властта в случай на смъртта на Хаменей.
Пезешкиан е бивш министър на здравеопазването с дългогодишен опит в парламента, но иранският елит не знае дали той ще успее „да удържи лодката“, ако 85-годишният върховен лидер умре по време на мандата му.
Именно това прави избирането му изненада.
