Конституционният съд (КС) отмени промените в основния закон, свързани с Висшия съдебен съвет (ВСС), намаляването на правомощията на главния прокурор, както и съкращаването на неговия и мандатите на председателите на върховни съдилища. Това става ясно от публикувано решение на съда в петък.
Новината идва, след като през декември 2023 г. парламентарното мнозинство на ГЕРБ, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС прие поправки в конституцията, с които ВСС беше разделен на две, беше променена процедурата за избор на членовете му, правомощията на главния прокурор бяха ограничени, беше стеснен кръгът от хора, които могат да бъдат избирани за служебни премиери, смениха се и процедурите за избор на състав на регулаторни органи.
Преди два дни Европейската комисия даде положителна оценка и поощри именно конституционните промени, свързани с Висшия съдебен съвет и ограничаването на правомощията на главния прокурор. Сега те са обявени за противоконституционни.
В началото на 2024 г. Румен Радев сезира КС заради промените – но без да оспорва частта за съдебната реформа, а по-късно това направиха и „Възраждане“ и „Има такъв народ“ – вече и заради промените в съдебната власт.
Основният мотив, посочен от съдиите за решението им, е че промените могат да бъдат правени само от Велико народно събрание (ВНС). Някои от текстовете са отхвърлени, защото са свързани с промени от компетентността на ВНС и няма как да бъдат разделени от тях – КС определя това като „системна свързаност“.
Всички обявени за противоконституционни разпоредби „запазват редакцията си преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Правните последици, настъпили при действието на тези промени в посочените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект“, пишат от КС.
В същото време за три от промените за новия ред за назначаване на служебен премиер, за продължаването на работата на парламента, който да действа и по време на управлението на служебното правителство, както и за възможността за министри и депутати да бъдат избирани хора с двойно гражданство, съдиите не вземат решение. Те се разделиха на 6 срещу 6 гласа, което означава, че в сила остават новите разпоредби.
Липсата на решение остава възможността съдът отново да бъде сезиран по същите промени и съответно да излезе с решение.
Разделянето на ВСС на две колегии, с което да се гарантира по-голяма независимост на съдиите и по-голяма отчетност на прокурори и следователи, както и ограничаването на правомощията и мандата на главния прокурор, от години са препоръчвани от множество европейски и международни институции, сред които Венецианската комисия, която действа като консултативен орган към Съвета на Европа по въпросите на правото.
Настоящата Конституция е приета през 1991 г. след края на тоталитарния режим. В края на 2023 г. бяха приетите шестите поправки в нея.
За реформа в частта за съдебната власт и в частност прокуратурата се заговори през 2014 г. Тогава министър на правосъдието беше Христо Иванов. Той подаде оставка през 2015 г., след като ГЕРБ се отметна, а ДПС не подкрепи съдебната реформа, предложена от него. Впоследствие съдебна или правосъдна реформа, включително и през промени в конституцията, беше декларирана цел на всички политически сили, включително и на най-изявените ѝ противници от ГЕРБ и ДПС. Депутатите от тези две партии в 49-ия парламент гласуваха „за“ отменените от Конституционния съд текстове.
