В Русия хомосексуалността е престъпление или болест. Може да звучи странно, че е или едното, или другото, но страната е намерила изход – просто прилага едно от двете, според случая.
Когато властите интерпретират хомосексуалността или нейните символи като престъпление или нарушение, нещата са горе-долу ясни – или се налага административно наказание, или започва дело.
Но ако става дума за схващането на хомосексуалността като болест, нещата не са чак толкова ясни. Едно журналистическо разследване позволява да се установят осем начина, по които Русия „лекува“ ЛГБТ общността:
- налагане на трудова терапия;
- принудително приемане на хормонални и психотропни лекарства;
- побой;
- изолация;
- военно учение;
- хипноза;
- лишаване от храна;
- така нареченото коригиращо изнасилване.
Последният израз се нуждае от обяснение. „Коригиращото изнасилване“ се прилага към човек, който нарушава половите стереотипи, с цел да се „коригира“ неговата сексуална ориентация или да го принуди да се държи в съответствие с тях.
Често пъти става дума за изнасилване на лесбийка от мъж или на гей мъж от жена, за да се накаже „ненормалното“ му поведение.
Цялото това „лечение“ се нарича конверсионна или репаративна терапия. То се основава на идеята, че гей хората са психично болни и могат да бъдат излекувани. Състои се от непризнати в научната общност техники, насочени към промяна на хомосексуална и бисексуална ориентация към хетеросексуална.
Много изследвания показват, че опитите за такава промяна са потенциално опасни за психиката, затова повечето медицински организации осъждат прилагането на терапията. Тя е забранена частично или изцяло в 25 страни, а още няколко се готвят да наложат забрана.
„Мерки от принудителен характер“
От 1 юли 2023 г. в Русия влезе в сила заповед на здравното министерство, според която в психодиспансерите и поликлиниките трябва да заработят специални кабинети за „предоставяне на медицинска помощ при психични разстройства и разстройства на поведението“. Сред тях са посочени и такива, които са свързани с половата ориентация или идентичност.
В официалния Парламентарен вестник пише: „Помощта на такъв специалист е необходима, ако човек иска да се избави от такива меко казано нестандартни предпочитания като автоеротизъм, хомосексуализъм, зоофилия“.
Според заповедта сексолозите, които ще се занимават с тези проблеми, могат да използват „мерки от принудителен характер“, съгласувани с психиатър, но няма уточнени протоколи за начините, алармират ЛГБТ организации.
Всичко това се случва, макар че Русия е извадила хомосексуалността от списъка на заболяванията през 1999 г. – 9 години след като това е направила Световната здравна организация (СЗО).
През 2001 г. обаче се забранява на гей мъжете да стават донори на кръв. Правозащитници успяват да постигнат отмяна на тази забрана чак през 2008 г.
В момента в страната действа и закон, който забранява „гей пропаганда“.
През 2023 г. президентът Владимир Путин подписа указ, с който се забранява смяната на пола, включително хормонална терапия, както и промяна на маркера за пола в документите. А Върховният съд обяви „международното ЛГБТ движение“ за екстремистка организация. В действителност такава организация не съществува в правния свят.
На фона на тази политика, в Русия има хора, готови да платят десетки, дори стотици хиляди рубли, за да отидат техни близки в подобна наказателна психиатрия, дори да бъдат държани с месеци в плен. Как работят тези места показва разследващият проект „Система” – на телевизия Current time (Настоящее время) и Радио Свобода.
Никакво порно и без мастурбация
„Лекари и психолози от медицински център „Феникс” решиха да започнат безсрочна кампания: Спрете ЛГБТ. Спасете детето си!“ Това е цитат от рекламен клип, изговарян от главната лекарка на едно от местата, в които се извършва такова „лечение“.
Най-малко 12 институции и частни практики в Русия предлагат услуги по конверсионна терапия. „Лечението“ се извършва от лекари и хипнотерапевти в религиозни общности и рехабилитационни центрове за хора със зависимости. Цената достига до 130 000 рубли на месец (до 1400 долара). Услугите често не са публично достъпни в интернет.
Репортерка на „Система“ се обажда в няколко от тях с твърдението, че неин близък на 19 г. е гей и пита може ли да бъде излекуван. Във „Феникс“ предлагат „пациентът“ да бъде оставен при тях за поне шест месеца. През това време ще посещава психолози и ще се моли. Цената на престоя е 50 000 рубли (540 долара) на месец.
В „Работилницата за душата и тялото на братя Никитенко“ (Москва) предлагат да излекуват „гей-състоянието“ с хипноза, по Skype. За един сеанс с консултант и два аудиозаписа на хипноза искат 7000 рубли. Не уточняват колко сеанса са нужни.
Доброволец от ЛГБТ общността минава петчасов „лечебен“ сеанс, по време на който консултантът основно разкрива подробности от личния живот на други клиенти. После изпраща на пациента аудиозаписи: хипнотично внушение за самоконтрол, на фона на медитативна електронна музика. „Не използват никакви научни методи“, казва доброволецът.
„Реал“, друга московска организация с религиозен уклон, сочи в правилата за групови сеанси задължителен отказ от „гледане на порно, сексуални фантазии и мастурбация“.
„Беше ад, искаха да ме превърнат в месомелачка“
Всичко това може да изглежда нелепо. Но нека чуем какво са преживели Ада и Александра – трансджендър момичета, изпратени принудително от свои близки за лечение.
Ада е 23-годишна журналистка и политически активист. Родителите я водят на отдалечено място в Алтайския край – територия около едно село, оградена с тел, в която има две къщи, обор и външни тоалетни.
„Ямите трябваше да се чистят от самите пациенти, единственият ни комфорт беше токът. Бях отвлечена там през август 2022 г. и успях да се измъкна през май 2023 г. Бях похитена 268 дни„, разказва Ада.
Набрах полицията, но те ми взеха телефона и ме вързаха на легло
Александра пък е затворена в център за алкохолици и наркомани в северозападната част на Москва. Отива там доброволно, след като родителите ѝ казват, че ще я заведат на лекар.
„Имаше решетки на прозорците, никой не можеше да избяга. Когато разбрах, че нещо не е наред, набрах полицията, но те ми взеха телефона и ме вързаха на легло“, разказва тя и уточнява, че докато е била там, е имало между 18 и 50 души.
Отказва да подпише, че се съгласява да остане. След няколко дни ѝ казват, че може да напусне, но когато я качват в кола, чийто прозорец не се отваря, тя разбира, че пак я отвличат. „Започнах да се съпротивлявам, виках, но никой не реагира“, казва тя. Накрая я затварят на друго място, където със заплахи е принудена да подпише, че няма да ѝ дават храна и вода, няма да може да излиза и да говори по телефона.
Подобно нещо се случва и с Ада: „Накрая ме принудиха да подпиша със сила, буквално се страхувах за здравето си“.
И двете казват, че това е система за наказание, в която са им повтаряли, че не са трансджендър, че имат психическо заболяване и ги тъпчат с лекарства.
Ада е принудена да извършва тежък физически труд, като да чисти сгради или да сече дърва.
Казаха ми, че няма да си тръгна, докато не започна да се държа като момче
„Накараха ме да кастрирам прасе, като посланието беше – ако искаш да си смениш пола, ще трябва да си отрежеш члена. Караха ме и да убивам пуйки и пилета, явно искаха да ме превърнат в месомелачка“, спомня си тя.
Разрешават ѝ да говори с родителите си най-много два пъти месечно, максимум 7 минути, без да има право да пита за изписването си и да се оплаква.
„Казаха ми, че няма да си тръгна, докато не започна да се държа като момче, отрязаха ми косата, беше ад“, казва още Ада.
Тя на три пъти се опитва да избяга. Първия път я хващат и я бият толкова много, че губи съзнание. Още има следи по зъбите си. Втория път пазач я вижда и спира. Успява да се спаси една нощ, след като взема забравен на маса телефон на служител и се обажда в полицията.
„Ръководството бързо разбра. Явно са ми сложили алкохол във водата, защото помня само как виждам лампите и чувам името си”, спомня си Ада..
Александра не успява да избяга. Пускат я след 20 месеца и 63 дни принудително „лечение“, след като дълго време протестира. Не ѝ връщат женските вещи. Майка ѝ казва, че са „изгорени с молитви“.
