Безпрецедентната атака на Иран срещу Израел постави Близкия изток в непозната ситуация.
На 13 април Техеран предприе първата си директна атака срещу основния си враг, като изстреля по Израел десетки дронове и ракети.
Няколко дни след нападението Тел Авив все още претегля възможностите си за ответна реакция. Според анализатори те могат да варират от дипломатическа офанзива за изолиране на Иран до насочване на военни удари срещу ислямската република.
Тъй като рискът от ескалация е по-висок от всякога, най-лошият сценарий за мащабна война между Иран и Израел е сред напълно вероятните развои.
Според Майкъл Хоровиц, геополитически анализатор и ръководител на разузнавателния екип на базираната в Бахрейн консултантска компания Le Beck International, в случая Тел Авив ще трябва да вземе под внимание и намеренията, а не само реалните действия.
Въпреки че е по-вероятно нито Иран, нито Израел да искат ескалация, „танцът, в който са се включили, в опит да „възпират“ другия, е много опасен“, казва Хоровиц пред Радио Фарда, иранската служба на Радио Свободна Европа.
Атаката на Иран през уикенда беше акт на отмъщение за предполагаем израелски въздушен удар срещу комплекса на иранското посолство в Сирия на 1 април. В този удар бяха убити седем ирански командири, включително двама генерали.
От декември насам предполагаеми израелски въздушни удари в Сирия са причинили смъртта на най-малко 18 членове на влиятелния Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) – елитното подразделение на въоръжените сили на Иран.
„Няма друг избор“
Въпреки че нападението на Техеран от 13 април изглеждаше по-скоро символно и нямаше за цел да причини значителни щети или жертви, острата реакция на Тел Авив не закъсня.
Израелският министър на отбраната Йоав Галант каза, че страната му „няма друг избор“, освен да отговори на атаката на Иран. Техеран обаче предупреди, че отговорът му ще бъде „по-силен“ и „по-мащабен“, ако Израел отмъсти.
Главният командир на КГИР генерал-майор Хосейн Салами на 14 април каза, че операцията на Иран е „променила уравнението“ и Техеран ще отговори на действията на Израел, вместо да прояви „стратегическо търпение“.
„Иран иска промяна на парадигмата и каза, че отсега нататък всяко израелско действие ще получава подобен отговор“, каза пред Радио Фарда Фарзин Надими от Вашингтонския институт за близкоизточна политика.
По думите на Хоровиц всяко пряко действие на Тел Авив срещу Техеран може да предизвика пълномащабна война в Близкия изток. Това той нарича „кошмарният сценарий“.
Такъв развой би могъл да въвлече САЩ, ключовият съюзник на Израел, и да провокира атаки от ирански проксита и проирански въоръжени групировки в региона. Такива са ливанската групировка Хизбула, хутите в Йемен и шиитските въоръжени групировки в Ирак и Сирия.
„Ако стигнем до тази точка, може да видим седмици на израелски удари в Иран, пълномащабно ангажиране на Хизбула в нападение срещу Израел, израелско сухопътно нахлуване в Ливан и опити на Иран да затвори Персийския залив“, прогнозира Хоровиц.
Иран от години заплашва да блокира стратегическия Ормузки проток. Той е основен маршрут за световните доставки на петрол и се намира между Арабския полуостров и континенталната част на Западна Азия. Ормузкият проток свързва Оманския залив на югоизток и Персийския залив на запад.
Дори при отсъствие на пряка израелска атака срещу Иран, „цикълът от атаки между Иран и Израел би могъл да ни доведе дотам, ако външни страни не съдействат както досега, за да деескалират напрежението“, добавя Хоровиц.
„Ниво на несигурност“
САЩ и много други световни и регионални сили вече призоваха Израел да прояви сдържаност.
Според официалните съобщения американският президент Джо Байдън вече е заявил на израелския премиер Бенямин Нетаняху, че Вашингтон няма да подкрепи офанзивен удар срещу Иран.
„Съединените щати имат огромни лостове за влияние върху Израел, ако решат да ги използват“, отбелязва пред Радио Фарда Стивън Уолт, професор по международни отношения в Харвардския университет. „Досега те не са използвани. Сега, при надвисналата опасност от по-широка война, изглежда, че администрацията на Байдън е казала на Израел, че ако направят нещо повече, те са сами.“
Въпреки че не е невъзможно Израел да пренебрегне Вашингтон и да вземе нещата в свои ръце, Уолт смята, че шансовете за регионален конфликт са малки, защото „повечето от участниците в региона не искат това да се случи“.
По думите му единствено палестинската групировка Хамас „може да има интерес“ от по-широкомащабен конфликт. Тя е определяна като терористична организация от ЕС, САЩ, Израел и други държави.
На този фон Хоровиц подчертава, че няма как да има истински победители в подобен конфликт: „Просто не може да се предвиди как някоя от воюващите страни би излязла от такава ескалация и това ниво на несигурност, като цяло, не е добро за никого.“
