Шест дни и половина. Точно толкова изминаха от консултациите, при които Мария Габриел призова президента за повече време за преговори, и пресконференцията, на която пак Мария Габриел постави ултиматум на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) да постигнат незабавно съгласие с ГЕРБ, защото времето е изчерпано.
Ултиматумът дойде като изненада. Преговарящите от ГЕРБ обвиниха партньорите си от ПП-ДБ, че отказват да приемат предложенията на партията за състава на министрите, и им дадоха „максимално кратко време“, за да приемат условията им. Лидерите на ПП-ДБ обаче отхвърлиха обвиненията. Те казаха, че истинската причина за конфликта е отказът на ГЕРБ да подпише споразумение за реформи и механизъм за попълване на регулаторите.
„Бойко Борисов изведнъж е разбрал, че с тези ясни разписания губи достъп до ресурси, изведнъж е разбрал, че неговата клиентела ще му се разсърди, ако стои гладна“, коментира пред Свободна Европа политологът Евгений Дайнов. Той има предвид факта, че споразумението е твърде детайлно, вади на светло взимането на решения и с това предполага, че ще е по-ясно кой е отговорен за дадено действие, вместо тази отговорност да остане в сивата зона.
„Разбрал е, че това е краят – не на Бойко Борисов като политик, но на Бойко Борисов като началник на разбойници“, добави той.
Според неговия колега Христо Панчугов обаче няма как споразумението за реформи да е основната причина за изострените отношения, тъй като в него „има текстове, които са до голяма степен пожелателни“.
„Проблемът са постовете в Министерския съвет, разпределнието на баланса на властта“, каза Панчугов.
Какво пише във въпросното споразумение, подготвяно от ГЕРБ и ПП-ДБ? Има ли в него ясни ангажименти? И то ли обърка преговорите или въпросът за министрите?
Как започна всичко
Първият знак, че през следващите седмици ще се говори за подписване на споразумение, дойде 15 дни преди ротацията между премиера Николай Денков и досегашната външна министърка Мария Габриел. Тогава ПП-ДБ публикува проект за документ с предложения как и кога да се извършат назначенията в регулаторите, реформите в съдебната система и в спецслужбите.
Първоначално лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов рязко отхвърли договора на ПП-ДБ, но по-късно каза, че през следващите дни партията му ще подготви свое предложение и то ще е за коалиционно споразумение. От думите му стана ясно, че двете формации имат едно основно различие – докато от ГЕРБ искат първо да бъдат договорени министрите, от ПП-ДБ държат приоритетно да е договарянето на реформите и регулаторите.
До този момент двете коалиции управляваха заедно в продължение на 9 месеца, но бяха често обвинявани заради липсата на ясен документ, в който да са разписани механизмите за взимане на общи решения. ПП-ДБ поиска такъв още през юни миналата година, но до подписване така и не се стигна.
Обратът късно в неделя
Преговорите между двете формации започнаха на 9 март, няколко дни след като правителството на Денков подаде оставка. Късно вечерта тази неделя последва и изненадващ брифинг на ГЕРБ, само часове преди президентът да връчи мандата на ГЕРБ. На него от партията съобщиха, че преговорите са в задънена улица, а като причина посочиха нежеланието на ПП-ДБ да има равнопоставеност сред министрите в бъдещия кабинет.
Лидерите на ПП-ДБ отхвърлиха твърдението. Те казаха, че са съгласни както да продължат управлението с настоящия състав на кабинета, така и да дадат допълнителни министерства на ГЕРБ. А Христо Иванов посочи, че разривът с ГЕРБ е за това дали и кога да бъде подписано споразумението за общото управление.
В понеделник същото каза и Кирил Петков.
„Това споразумение, тези няколко листа хартия се оказаха пречката“, каза Петков пред бТВ. По думите му в неделя колегите им от ГЕРБ явно са го прочели внимателно „и нещо в него, не разбираме точно какво, ги е притеснило достатъчно, за да направят крачка назад“.
Минути по-късно обаче Петков уточни, че проблемът за ГЕРБ е бил в „две-три изречения“ в самия край на споразумението.
Поглед върху документа показва, че тези изречения се отнасят до промени в службите.
Текстовете на споразумението бяха изпратени до медиите още същата вечер от ПП-ДБ. Свободна Европа потърси пресцентъра на ГЕРБ, както и преговарящите от партията за потвърждение дали документът е автентичен, но не получихме отговори нито на позвъняванията, нито на писмените запитвания. До вторник обаче никой от партията не е оспорил съдържанието му.
Какво пише в споразумението
В документа е записано, че двете страни ще опитат да изпълнят изцяло четиригодишния мандат и споразумението ще важи за целия му период. В него се предвижда Мария Габриел да е премиер за 9 месеца до декември 2024 г., след което ще има още два ротационни мандата, всеки по 15 месеца.
Като първа основна промяна, която беше откроена и от Кирил Петков, споразумението предвижда край на „плаващите или „скрити мнозинства“ – нещо, за което ПП-ДБ настояваше още в самото начало на управлението. Множество пъти оттогава ГЕРБ формираше мнозинства при гласуването на закони не с ПП-ДБ, а с ДПС и „Възраждане“. Скорошен пример има и от преди по-малко от месец, когато ГЕРБ, ДПС и ИТН прокараха свое предложение за АЕЦ „Козлодуй“ срещу това на ПП-ДБ. Тогава беше разпространен и запис, на който се чува обсъждане как да стане гласуването, без „да се усетят“ от ПП-ДБ.
Сега в проекта за споразумение, който не е окончателен, пише, че двете формации „се задължават да работят в условия на обвързано мнозинство и да прилагат стриктно механизма за вземане на решения”. Този механизъм предвижда всяка седмица те да се срещат и да обсъждат гласуванията в парламента.
Регулатори
Друга основна точка засяга попълването на регулаторите. В това число влизат изключително важни органи като Конституционният съд, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за противодействие на корупцията, Висшият съдебен съвет (ВСС) и други. В настоящия му вид от споразумението са отпаднали идеите постовете да бъдат разпределени по квоти. По-рано самата ПП-ДБ предложи те да бъдат поравно за двете формации, а пък от ГЕРБ предложиха и ДПС да участва в една трета от назначенията.
Сега в документа е записано само, че постовете ще се разпределят след тестове за „интегритет и професионализъм“. Всяка от формациите ще има право на вето, ако другата предложи кандидат със съмнителна биграфия.
Освен това не е включено и искането на ГЕРБ при регулатори, които се гласуват с мнозинство от две трети, да се търси подкрепа само от партии, с „евроатлантическа ориентация“. В настоящия парламент за такава се смята само ДПС. В понеделник Кирил Петков каза именно че „това ни притесни, че даваме гарантирано място само на ДПС“.
Съдебна реформа и реформа в службите
За попълването на регулаторите, някои от които от години са с изтекли мандати, няма разписани срокове. Всъщност в целия документ са записани само два условни срока.
Първият засяга съдебната реформа, за която се казва, че остава основен приоритет. В тази връзка ГЕРБ и ПП-ДБ се ангажират да приемат нов Закон за съдебната власт в сроковете, предвидени според промените в Конституцията. Този закон е ключов, защото е свързан с окончателното разделяне на ВСС на два съвета – на съдиите и на прокурорите. Едва след това ще може да бъде избран и нов главен прокурор.
Другият единствен ангажимент със срок пък засяга реформата на службите за сигурност. Тя трябва да започне с нужните законови промени най-късно до 31 юли, когато приключва парламентарната сесия. ПП-ДБ настояват за такава реформа още от началото на съвместното управление, но до момента ГЕРБ, както и ДПС, които подкрепят правителството, бяха против.
Така всички опити за промени завършваха без успех. През септември, например, Атанас Атанасов от ПП-ДБ подаде оставка като шеф на парламентарната комисия за спецслужбите, а Борисов и лидерът на ДПС Делян Пеевски коментираха в синхрон, че „сега не е време“ за реформи.
Кой е тогава препъникамъкът
Според политолога Христо Панчугов обаче тези срокове далеч не са достатъчни, за да се тълкуват като силно задължаващи. По думите му останалите разписани ангажименти също не оставят впечатление за незаобиколими гаранции за реформа.
„Самото споразумение, колкото и да се опитва да бъде представено като някаква хватка, от която няма измъкване, всъщност е достатъчно свободно, за да могат партиите да продължат да варират“, смята той.
Според него истинският проблем, заради който се стигна до публичен разрив между ГЕРБ и ПП-ДБ, са министерските постове. В неделя от ПП-ДБ казаха, че външното министерство, министерствата на вътрешните работи, иновациите и растежа, екологията, образованието и културата ще бъдат с министри на ГЕРБ.
„Въпросът е кой ще видим освен тях. Той ще е човекът, който ще е бил проблемният“, прогнозира Панчугов. Неговото подозрение е, че около министерството на отбраната е имало сериозни противоречия. В споразумението, публикувано от ПП-ДБ, не беше включен анексът с объждания състав на правителство.
Политологът проф. Евгений Дайнов обаче не е съгласен, че темата с министерствата е истинската причина за конфликта между двете формации. Според него самите ангажименти, разписани в документа, действително биха поставили ГЕРБ под натиск да промени политическото си поведение.
„Тук вече носиш отговорност – разписано е, че трябва да свършиш еди какво си и като не го свършиш, всеки може да ти държи сметка“, казва той и припомня обвиненията към лидера на ГЕРБ, че взима политическите си решения с партньорите си по време на игра на карти, вместо в парламента.
„Очевидно всичко става прекалено ефективно за контрол, прекалено прозрачно, не могат да се решават нещата на бридж в Банкя. И това стъписа [Борисов], че е краят на неговия скришно феодално-разбойнически модел на управление“, каза Дайнов.
