Сегашното служебно правителство може да има относително дълъг живот, а редовно правителство може да се сформира, само ако се постигне предварително споразумение между партиите по работна програма, както е станало през 1990 г. Каквото и да е правителството, то ще трябва да ограничава разходите и да търси начини за увеличаване на приходите чрез връщане на унифицираните ставки за ДДС, замразяване на минималната работна заплата, спиране на добавките и облекченията „на калпак“, намаляване на пенсионните плащания. Това коментира доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, в ефира на предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.
„Ако няма редовно правителство, за бюджета няма кой знае какъв риск – ще се запазят относително неблагоприятни макропараметри, което означава, че всички планове за въвеждане на еврото – те така и така вече не могат да бъдат изпълнени – ще бъдат отложени за след 2026 г. Новото служебно правителство или сегашното, ако продължи да изпълнява тази функция, няма да има друг изход, освен да съхращава разходи. Ако има бюджетни излишъци, те могат да бъдат отново похарчени в последните седмици на годината.“, каза икономистът.
Почти сигурно е, че България ще навлезе в рецесия, освен ако няма мерки като концесиониране на дейности като ВиК, прехвърляне на средствата за наскоро капитализираните държавни фирми към централния бюджет, както и приватизация на дялове от държавни компании като НЕК и АЕЦ „Козлодуй“, смята той.
„Това ще даде някаква относителна перспектива и стабилност, както и възможност за инвестиции… Основният проблем на българската икономика е липсата на инвестиции.“
Войната продължава да оказва влияние на българската икономика чрез цените на селскостопанската продукция и енергийните ресурси и непряко чрез влиянието върху европейския пазар, каза Станчев.
„През 2023 г. ще има рецесия в Германия и Италия минимум, вероятно и във Франция, където предвиждането за ръст от 0.3% е в размера на грешката.“, допълни гостът.
Според него трите фундаментални критерия за влизане в еврозоната няма начин да бъдат изпълнени.
„Държавният дълг ще отиде на над 40% БВП – важна е тенденцията, а не размерът. По Закона за публичните финанси имаме българско ограничение за 40% и когато тези ограничения, наложени от суверенните органи, не се изпълняват и тенденцията е нагоре, никой в еврозоната няма да гласува каквото и да е доверие, подобна на това, което гласуваха за Хърватия.“, обясни икономистът.
Дори и с редовно правителство дефицитът ще се запази между 6% и 7% от БВП, при критерий до 3% от ЕС и 2% по българския закон. Увеличаването на минималната работна заплата, на доходите на непроизводителни съсловия от населението само добавя към инфлацията.
„Имаме ехо от обещанието от началото на годината да се компенсират всички искания за каквото и да е. Синдикатите използват вълната и искат увеличение на МРЗ – те могат да искат всичко, и правителството може да даде всичко, Народното събрание може да даде всичко, въпросът е, че някой трябва да плаща МРЗ, а това не е правителството или бюджетът.“, допълни гостът.
Нивото на инфлация в края над 18% бе очаквано заради сезонния елемент и вече има основания да се говори за плато, каза Станчев. Природният газ не е фактор за инфлацията в България в момента заради ниското потребление, включително на топлофикациите, и запасите на приемливи цени.
По думите му всичките трагедии, които бяха описвани, 250 хил. души на студено, излезли на улицата, защото нямат работa, са се оказали безмислици. Цените на енергоносителите може да се увеличат през зимния период, като това ще зависи основно от прекъсвания на доставките. Високата инфлация и повишаването на лихвите от централните банки трябва да бъдат посрещнати с промени в данъчните закони преди да се стигне до бюджета за 2023 г.
„Първото е да отпаднат всички облекчения, странични дупки в ДДС. Второто – за което няма проблем с дерогации в рамките на ЕС – е нулев корпоративен данък при реинвестирана печалба. Следващото е намаляване на пенсионните плащания с 1%.“, изброи Станчев.
Това няма да даде голямо отражение на бюджета на НОИ, тъй като около 50 хил. души от новопенсионираните ще продължат да работят, ако се продължи тенденцията, и има много голяма смъртност през 2021 г.
Облекченията и социални помощи „на калпак“ трябва да отпаднат, като ресурсите бъдат съсредоточени, където са нужни, добави Станчев. Такива мерки ще дадат перспектива на частния бизнес да търси ниши, ще запази приходи в бюджета, които да финансират социални и пенсионни разходи.
В коментар за идеята за две тарифи за тока, Станчев каза, че проблемът са изкуствено поддържаните ниски цени за крайните потребители.
„58% от водата за пиене изтича в земята или канализацията; нещо подобно се случва и с електричеството. Онова, което ще накара хората да харчат рационално, е да се промени ценообразуването за крайния потребител. Цената в България е най-ниска в ЕС – онези, които не могат да си плащат сметките, да получават енергийни ваучери, а не помощи, тъй като те са прозрачни.“
Трябва да се облекчат регулаторните процедури за ВЕИ, за да не намаляват производството, добави Станчев.
Целия разговор може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
