123 години се навършват днес от рождението на Славчо Загоров световноизвестния старозагорец, неоправдано останал забравен за мнозина юрист, професор по статистика, български министър, осъден от „народния съд“ политик и общественик.
Достолепният българин е роден на 25 ноември 1898 г. Стара Загора в семейството на юриста политик д-р Димитър и Сева Наумова-Загорова. Завършва гимназия с отличие, и започва да следва в Берлинския университет.
Прекъсва следването си през 1917 г., за да вземе участие в Първата световна война.
След войната продължава учението си по правни науки в Берн и Инсбрук, а след това държавни науки в Лайпциг, където защитава докторат по икономически и социални науки.
Славчо Загоров (правият в средата) с Д. Паскалев, Б. Кожухаров и Е. Маринов на 27 май 1916 г. в София
Завърнал се в България, става секретар на Главната дирекция на статистиката в периода 1922 – 1924 г. През 1924 – 1942 г. преподава в катедрата по статистика на Софийския университет, където достига до извънреден професор. Участва в програми по статистика, математика и национално стопанство в Харвард и Чикаго, 1933 – 1934 г. Назначен е за вещо лице по статистически проучвания в Обществото на народите (ОН), 1938 – 1939 г. Специализира в Лондонския колеж по икономика и политически науки (London School of Economics), като стипендиант на Рокфелеровата фондация. В периода от юни 1934 до 1937 година Загоров е главен директор на статистиката на Царство България.
Проф. Славчо Загоров е министър е на търговията, промишлеността и труда (23.10.1939 – 11.4.1942) след седмата промяна на кабинета във второто правителство на Георги Кьосеиванов и в първото правителство на професор д-р Богдан Филов.
През 1942 – 1944 г. Загоров е назначен за царски пълномощен министър в Берлин. След прекъсване на дипломатическите отношения с Германия (5 септември 1944) е интерниран в Бавария.
Междувременно, в България през януари-февруари 1945 г. е задочно съден от т.нар. „народен съд“ като „фашистки“ министър и осъден на смърт, конфискация на имуществото и лишаване от права.
След Втората световна война работи като професор по статистика в Регенсбург, Германия. В периода 1950 – 1954 г. е поканен да работи като професор по статистически изследвания в университета Станфорд (Stanford University) в САЩ.
През 1955 г. издателството на университета публикува проучванията му в книгата „The Agricultural Economy of the Danube Countries“, в съавторство с Йено Вег и Александър Билимович (Alexander D. Bilimovich, Jeno Vegh).
През 1955 г. се установява във Виена, където става професор по статистика, чак до смъртта си през 1970 г.
Известният българин старозагорец Загоров нито за миг не забравя родината си и през 1965 г. става член на Българското академично дружество „Д-р Петър Берон“ в Мюнхен, което има за цел да обедини прокудената от комунистическия режим научно-творческа мисъл на България.+
През 1969 г. Загоров е награден за своите заслуги към науката със Златния медал на град Виена.
Проф. д-р Славчо Загоров е председател на Австрийското статистическо дружество, декан на Факултета по право и държавни науки на Виенския университет, 1959 – 1960 г. Той създава университетския електронно-изчислителен център към Виенския университет, който известно време носи неговото име. През 1963 – 1965 г. е директор на Института за висша изследователска дейност към „Фондация Форд“.
Умира от инфаркт на 14 декември 1970 г., погребан е във виенското гробище на Neustift am Valde в 19 район.
Проф. Славчо Загоров е баща на Димитър /Митко/ Сл. Загоров (Mitko Zagoroff), американски рационализатор и инженер (17 февруари 1935 – 9 юни 2010) и на Радка Загорова (Radka Donnell Vogt), швейцарска поетеса, романистка и публицистка (24 ноември 1928 – 13 февруари 2013 г.).
През 1996 г. състав на Върховния съд отменя като незаконосъобразна присъдата, издадена от Първи върховен състав на „народния съд”, с която през 1945 г. Славчо Загоров е осъден задочно на смърт.
