Путин се страхува от Навални по някакъв ирационален, направо мистичен начин, казва политологът Станислав Белковски. За опозиционния политик Леонид Гозман става дума за „животински“ страх. Политологът Дмитрий Орешкин смята, че Путин окончателно е взел решение за въвеждане на репресии след Арабската пролет през 2010-2012 – направил е извода, че ако в Русия се позволи дори и малко свобода, тя може да прерасне в точно такива бунтове, застрашаващи властта.
Последното изречение е от малкото, с които може да се обясни това, което става в Русия: хора отиват в ареста, защото носят шарени обеци, други са проснати на земята, понеже държат карамфил, трети отиват в затвора, след като са написали статия в чужбина.
За особен случай можем да сметнем този на Навални – човек, върху когото се прилагат репресии дори и когато не е сред живите.
Навални след смъртта
В Москва не може да се намери зала за поклонение пред Алексей Навални – лидерът на руската опозиция, който загина при неясни обстоятелства в затвор отвъд Полярния кръг.
В частни и държавни погребални агенции или няма места, или отказват да приемат тялото на Навални, или казват, че им е било забранено да го приемат.
Тази информация се съдържа в кратко съобщение на прессекретаря на Навални Кира Ярмиш от вторник.
Руските власти съобщиха за смъртта на Навални на 16 февруари. В следващите 8 дни те първо не допускаха майката на опозиционера да види тялото на сина си, после я пуснаха, но отказаха да предадат тялото му, накрая уверяваха, че биха го предали, но само ако семейството се съгласи да направи тайно погребение. В противен случай, казваха, той ще бъде погребан като затворник, който не е потърсен от близките – някъде близо до затвора, в затворническа дреха, в гроб, на който ще е изписан само затворническият му номер и няма да има кръст.
Научихме това от двама души – майката на Навални, която не прие да я шантажират, и Олга Романова, изследователка на живота на руските затворници, която обясни какво точно значи изречението „щом не искате [да слушате], ще го погребем тук“.
През това време стотици руснаци полагаха цветя в памет на Навални и обикновено правеха това пред паметници на жертвите на политически репресии. Полицията изхвърляше цветята в боклука, арестуваше или записваше имената на хората. После при някои от тях дойдоха за обиск или арест.
На осмия ден от смъртта на Навални тялото беше предадено на майка му и близките започнаха да търсят зала за поклонението. Но засега няма зала.
Животът на останалите. Три примера
Новините от Русия изглеждат като списък с арести и произнесени присъди, сред които изпъква арестът на едно момиче от Нижни Новгород – то е носело обеци „в цветовете на дъгата“ и затова са го затворили за пет дни по закона за „пропаганда на ЛГБТ“. По-късно със случая се заемат депутати, които установяват, че обеците са просто шарени, а не са точно с цветовете на дъгата, която е символ на ЛГБТ.
Освен такъв закон, в Русия има и списък на хора и организации, обявени за „екстремистки“. Вътре, освен медии и неправителствени организации, фигурира нещо, което не съществува в правния свят – „международното движение ЛГБТ“. Дейността на „екстремистките“ хора и организации е забранена, а този, който сложи „лайк“ под техен пост в социалните мрежи, подлежи на глоба, а ако повтори – и на принудителен труд по т. нар. „закон за лайковете“.
Друг случай е този на правозащитника Олег Орлов, съпредседател на ликвидирания от властите фонд „Мемориал“ – организацията, която документираше сталинските репресии.
Във вторник Орлов беше осъден на 2 години и 6 месеца затвор заради статия, която е публикувал във френско издание. Тя се казва така: „Те искаха фашизъм и си го получиха“. Статията е против войната в Украйна и против усилените репресии вътре в Русия. А присъдата е по закона, който забранява да дискредитираш руската армия – израз, под който може да попада включително и употребата на думата война.
В присъдата се казва, че Орлов е извършил деянието, воден от „омраза към традиционните ценности“. Орлов е на 70 години.
18-годишно момиче от Санкт-Петербург също е арестувано за „дискредитиране“ на руската армия, но тук престъпното деяние е от друго естество: момичето и преписало стихотворение на украинския поет Тарас Шевченко (1814-1861) и е залепило листа върху пиедестала на паметника на поета. Делото на Дария Козирева се гледа при закрити врати с аргумента, че в него може да има разгласяване на държавна тайна.
Страхът от демонстрации
Смъртта на Навални, както и трите ареста и присъди, цитирани дотук, идват на фона на 9-ата годишнина от убийството на опозиционния лидер Борис Немцов. Той беше застрелян на мост срещу Кремъл на 27 февруари 2015 г. Към този момент Немцов беше най-харизматичният измежду лидерите на руската опозиция.
Поклонението пред паметта му се превърна в масова демонстрация, в която, по мнение на опозицията, участват над 50 хил. души. Ако Путин наистина е бил уплашен именно от ефекта на Арабската пролет, протекла 3-4 години по-рано, то как ли е приел тази демонстрация в Москва? Във всички случаи като поука – да не допусне това да се повтори след смъртта на друг опозиционер.
Твърде неудобен. Моменти от живота на убития руски опозиционер Борис Немцов
Борис Немцов беше застрелян в нощта на 27 февруари 2015 г. на Големия мост в Москва, близо до Кремъл. 55-годишният политик, който се превърна в един от най-отявлените опоненти на руския президент Владимир Путин, стана символ на борбата за демокрация в Русия.
Арестувана опозиция
Най-известните опозиционни дейци, сред които са Владимир Кара-Мурза и Иля Яшин, в момента са в руски затвори. Състоянието на Кара-Мурза е по-тежко след два опита за отравяне, които е преживял.
В затвора са активисти от екипа на Навални, от екипа на Михаил Ходорковски (днес в изгнание), както и стотици правозащитници и активисти. Делата им се гледат по репресивни текстове от законодателството, които Русия започна да трупа през 2012 г. – тогава беше приет законът за „чуждестранните агенти“, който после беше многократно ожесточаван.
