Крим. Снимка: Архив Ройтерс |
В последните седмици Западът анализира и се опитва да оцени доколко реални са заплахите за използване на ядрено оръжие от страна на Кремъл, пише Financial Times. На този етап експертите смятат, че опасността е минимална – Москва би използвала оръжие само ако почувства реална опасност за своята териториална цялост.
В годините след Втората световна война ядрената заплаха означаваше директен сблъсък между войските на СССР и на НАТО. Но въпреки военните конфликти по света, в които участваха двете страни, директното противопоставяне беше внимателно избягвано. Това е и една от причините ядрено оръжие да не бъде използвано от 1945 година насам.
За много военни анализатори заплахите на Москва днес са блъф, но ако войски на НАТО и Русия влязат в конфликт, ще бъде много трудно да се избегне ескалацията. Особено в Украйна днес – руската армия вече е отслабена след три месеца на активни военни действия, унищожено въоръжение и командни центрове и бази.
Друга заплаха може да се окаже украинската офанзива, на която сме свидетели в последните дни. Военните обаче се спират до връщането на окупираните от февруари насам територии. Властите в страната коментираха и публикуваха клипове на своите военни части, достигнали до руската граница в близост до руския град Белгород, но настъплението не продължава, защото Киев просто няма интерес от подобни действия.
Друг обаче е въпросът с Крим – полуостровът беше анексиран през 2014 година и Русия го вижда като своя изконна територия. До 1954 година, преди да бъде присъединен към Украинската съветска социалистическа република, Крим в продължение на два века е част от Руската империя. Полуостровът приютява част от руския военен флот и е стратегическа част от отбраната на Русия в Черно море.
Военните успехи в последните дни обаче насърчават Киев да опита да си го върне. В този дух са изявленията и на украинските власти, включително и на президента Володимир Зеленски, който в интервю за RAI 1 беше категоричен, че Украйна никога няма да признае Крим за част от Руската федерация. Нещо повече – връщането на Крим в Украйна ще сложи край и на възможността на Москва да заплашва територията на страната с далекобойни ракети.
Затова и базата в Севастопол, както и мостът над Керченския залив могат да се окажат примамливи цели за украинските военни.
Реално за заплахи за моста вече се заговори в Москва – очакванията там бяха за „провокация“ за Деня на победата (9 май). Това породи опасенията, че руският президент Владимир Путин ще обяви официално началото на война и масова мобилизация. Засега обаче това не се случи, а в своето приветствие на Червения площад руският президент се въздържа от каквито и да е било заплахи за разгръщане на военните действия.
Заради непрекъснатото говорене и заплахи с ядрените ракети, посланията на Русия на този фронт отслабват и за да има ефект от тях, Кремъл вече трябва да посочи изрично Крим като червена линия, от която не би отстъпил, коментират още експертите, цитирани от FT. Путин може да вдигне залога и отново да извади ядрената карта, надявайки се Украйна и Западът да мигнат първи.
При такава ядрена криза обаче политическите лидери вече ще бъдат готови на трудни компромиси. Ако войната приключи и руските военни вдигнат блокадите над украинските пристанища, Киев може и да бъде склонен на този етап да остави висящ въпроса със статута на Крим. За Москва това също дава коз за вътрешната публика – руските военни успешно са блокирали настъплението на НАТО и са запазили Крим. По този начин и двете страни могат да сложат край на военните действия без да признаят загуба.
А светът да потвърди изявлението, което и петте официално признати ядрени сили направиха в началото на годината – ядрената война никога не може да бъде спечелена и не бива никога да бъде водена.
