Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg |
Криптовалутите до този момент не успяват да изместят издаваните от правителствата традиционни пари, нито да предизвикат революцията, която повечето им почитатели предвиждат. Но какво ако всъщност технологията в основата им може да бъде впрегната за трансформация на традиционните фиатни пари – като, например, ги направи по-лесни и евтини за използване от повече хора по света.
Тази цел може и да се окаже постижима – с помощта на правителствата, които криптоактивите трябваше да засенчат, пишат екип редактори в материал за Bloomberg.
При традиционните пари има още много какво да се желае. Повечето хора ги съхраняват в големи банки, които понякога използват уловки или дори директно измама, за да налагат такси на своите потребители – и които често се оказват притеснително уязвими по време на кризи. Движението на пари може да отнеме дни, особено ако те трябва да си проправят път през античната и лесна за хакване мрежа от кредитори, които управляват международните трансфери. А за тези, които нямат банкова сметка, нещата стават още по-зле. В същото време тегленето от банкомати, използването на карти и прехвърлянето на средства става с цената на големи такси.
Биткойнът, оригиналната криптовалута, бе създаден, за да елиминира всичко това. Всеки с интернет може да си направи анонимен акаунт, контролиран с частен ключ. Потребителите може да изпращат дигитални токени навсякъде по света и по всяко време благодарение на доброволна мрежа от компютри, които записват трансакцията чрез блокчейн. Криптографията и децентрализирането защитават от злоупотреби и повреди.
Технологията зад криптовалутите вдъхва надежда не само за по-справедлив вид финанси, но също и за по-голяма сигурност: смъртта на една или друга голяма международна банка ще причини далеч по-малко щети, ако плащанията могат да продължат и без нея.
Биткойнът даде началото на цяло едно движение, но поне до този момент се провели като валута. Криптовалутите в най-чистата им форма са прекалено волатилни, за да бъдат полезни, освен може би за спекулации, незаконна търговия и от време на време финансиране на активисти срещу потиснически режими. Необходимата изчислителна мощ за блокчейна го прави бавен и скъп начин за извършване на по-малки трансакции, да не говорим за щетите върху природата.
Хората също така се страхуват да не загубят криптоключовете си (около една пета от всички биткойни са загубени по този начин), заключвайки средствата си в приложения за криптопротфейли или други платформи, които често биват хаквани. Повечето криптофенове се налага да използват същите видове посредници – борси, PayPal, криптомати (на същия принцип като банкоматите) – които технологията цели да замени. Засега голяма част от тези бизнеси са значително по-малко безопасни и по-скъпи от традиционните си варианти. А бързото им разпространение застрашава още повече финансовата стабилност.
Но въпреки това не всичко е загубено. Криптоиновациите може тепърва да ни представят една по-добра платежна система.
Вижте стейбълкойните. Те се борят с волатилността, обвързвайки се с фиатните пари – като на практика признават най-големия дефект на чистите криптовалути. Те биха могли да работят с по-ефективен блокчейн от този на биткойна и да имат по-малък въглероден отпечатък. В момента те се използват предимно от спекуланти, които държат в тях пари, докато решат на какво да заложат или за печалба от лихви на нерегулирани кредитни пулове. В крайна сметка инфраструктурата, която те използват, може дори да предостави инфрактруктурата, по която да се придвижват държавните дигитални пари.
