„Зле са нещата, купувай си ковчег“. Близки на онкоболни, лекуващи се в Комплексния онкологичен център в Русе твърдят, че тази реплика е била изречена от лекар към пациент.
Двамата лекари, обвинени в това отношение, сами подадоха молби за напускане. С това лечебното заведение загуби двама от общо четиримата си специалисти по мецицинска онкология.
Случаят не е първото, а вероятно не е и последното напрежение между пациенти и медици. Подобни случаи изникват периодично и рушат връзките между създаващите здраве и боледуващите, в една система, която не би могла да функционира без взаимното им уважение и сътрудничество.
І Кога е успешна борбата с рака
Междувременно Световният ден за борба с рака вече втора година преминава под знака на глобална кампания с мотото „Аз съм и ще бъда“. Кампанията фокусира вниманието на хората, обществата и правителствата именно в създаването на системи.
Анализите на Международния съюз за контрол на рака (UICC) показват, че успешната борба с това заболяване не се състои в здравословния живот, ранната диагностика, модерните лекарствени терапии, модерните технологии или топ специалистите сами по себе си. За ефективна борба с рака всички тези компоненти трябва да функционират добре заедно. И именно в това България се проваля. И общественият саботаж на отношенията лекар-пациент е само една от нефункциониращите взаимовръзки.
Кампанията „Аз съм и ще бъда“ си поставя за цел да спаси хората, загиващи от предотвратима смъртност. Този показател отчита два основни фактора – първо, хората, които с добра превенция и политики в общественото здраве не биха се разболели и второ, хората, които при по-ранно откриване или по-ефективно лечение биха живели по-дълго.
І Статистика и други факти
У нас 16% от леталните заболявания, които е можело да бъдат предотвратени, се падат на рака на белия дроб. Сред заболяванията, които в други страни се лекуват успешно, а у нас все още са с висока смъртност пък се откроява ракът на гърдата.
На фона на причините за смърт в страните от Европейския съюз, в България от рак умира по-малък процент от населението. Причината за това обаче не е високото качество на профилактика и лечение на онкологичните заболявания, а още по-ниското ниво на превенция на други социално-значими заболявания, които убиват българите по-често от рака – каквито са сърдечно-съдовите например.
По данни на директора на Националния здравен регистър проф. Здравка Валерианова, само през 2019 г. от рак са починали над 18 000 българи.
37 000 са получили тази диагноза за първи път, а над 290 000 са хората, живеещи с онкологично заболяване.
За всички тях се грижат точно 182-ма лекари със специалност „Онкология“ или „Медицинска онкология“. Това означава че всеки специалист се среща средно с по един новодиагностициран пациент на ден.
„В нашия онкологичен център има два кабинета. Днес през всеки от тях ще преминат между 30 и 40 пациенти. Не може да ги намалим и да оставим хората без здравна помощ“, разказва директорът на споменатия вече Русенски КОЦ д-р Камен Кожухаров.
Според глобално изследване, публикувано през 2018 г. обаче, съотношението между броя на онколозите и броя на новите случаи на злокачествени заболявания у нас е близко до това в Чехия и Дания, и два пъти по-добро, отколкото във Франция. През последните пет години бяха подменени и линейните ускорители във всички онкологични центрове, а навлизането на новите таргетни терапии – макар и бавно и с големи ограничения у нас – дава директен резултат в увеличаване на преживяемостта.
І Нека да сравним
Въпреки всички тези позитивни стъпки обаче, страната остава сред последните в Европа, когато се сравнява преживяемостта на пациентите с различни онкологични локации. Според специалистите – защото липсва системна и дългосрочна политика.
„Няма институция в България, която да даде точна информация какво се случва с раковите заболявания в страната – каква е възрастта, какви са най-често срещаните локации“, коментира проф. Здравка Валерианова в навечерието на Световния ден за борба с рака, „числата, които ви цитирам, са изчислени по методика от международни данни“.
А дали е така, от Министерството на здравеопазването не отговориха на въпросите на Свободна Европа, защото… забравили.
Надежда ЦЕКУЛОВА Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
