Когато Тващри (индийският бог, създател на живата и мъртвата природа) създаваше света и мъжа, изчерпаха се всичките му материали и той не знаеше от какво да създаде жената. И Тващри се замисли. След като мисли много, взе:
закръглеността на луната,
вълнообразната линия на змията,
треперенето на тревата,
кадифето на цветята,
нежността на листата,
погледа на сърната,
сълзите на облаците,
непостоянството на вятъра,
страха на заека,
мекотата на пуха,
твърдостта на диаманта,
сладостта на меда,
топлината на огъня,
студа на снега,
суетността на пауна и
гугукането на гълъба.
[ad id=“255238″]
Всичко това той разбърка и създаде жената. След това богът я даде на мъжа. Подир седмица обаче той се яви обратно при бога.
– Тващри, създанието, което ми даде, ми вгорчава живота. Говори непрекъснато и иска и аз да й говоря, все ме кара да върша разни неща, настроението й се мени за миг – ту ми се ядосва, ту е мила, иска навсякъде да сме заедно, не ме оставя за миг на спокойствие! Дойдох да те помоля да си я вземеш обратно.
И богът взе жената обратно. Но след една седмица мъжът пак дойде при бога и каза:
– Откакто ти върнах създанието, животът ми е самотен. Не мога да забравя как тя танцуваше и пееше, как ме гледаше, колко прекрасна беше, когато ме обичаше, и колко всесилен ме караше да се чувствам…
[ad id=“225664″]
И богът му върна жената. Едва три дни бяха изминали и мъжът пак дойде при бога.
– Тващри, – каза той – какво да правя? Създанието ти пак ме ядосва, пак ми причинява главоболия… Окаян съм аз – с жена не мога да живея, без жена пък – съвсем не!
А Тващри му отвърна:
– Така е писано да бъде. Дадох ти жената, но всъщност дадох теб на нея. Направих те подвластен на силата й, за да станеш по-силен ти. За теб жената ще е като водата в реката, която изглажда камъчето, полира ръбовете му, придава му по-красива и нежна форма. Приеми участта си и бъди благодарен! А сега се върни вкъщи и не забравяй какво ти казах: жената е твоето огледало и твоят учител! А ти бъди нейната опора и подкрепа! Позволи й да те обича и я обичай и ти! Свали бронята си, отвори се за нея, покани я, приеми я. Позволи й да те покори. Защото това е единствената битка в живота, която се печели, само когато я загубиш…
Източник: evolife.bg
