В поредица ви разказваме за селата в Старозагорско, историята, съдбините им.
Село Змейово е възникнало в началото на 17 век (около 1620 г.) от няколко къщи, събрани в махала, разположена до прохода, свързващ Стара Загора с Казанлък. (Тракийската равнина с Тунджанската низина). Там са живели предимно кираджии – хора, които са се прехранвали от прекарване на кервани с каруци от старозагорското поле за Балкана и Северна България.
Благодарение на красивата природа, многото водоизточници и възловото местоположение селището бързо се разраства и установява на север в подножието на връх „Голям Бетер“ – в. 809м.
В останалите години на турското робство тук е построена християнска църква „Св. Николай Чудотворец“ (на мястото на манастир), имало е килийно училище.
Змейовското читалище. Все „Пробуда“ – от 1831 г. до днес
Основно препитание на населението е било занаятчийството, скотовъдството и земеделския труд. По време на освободителната руско-турска война селото не е пострадало и като цяло е останало със запазена инфраструктура и къщи.
Най-много е нараснало като население и територия в годините преди 9-ти септември 1944 г., после настъпват миграционни процеси към Стара Загора и Казанлък и селото се смалява.
След идването на демократичните промени в Змейово се запазва едно приблизително постоянство на населението като характерното е, че местното население намалява за сметка на идващите нови жители, които купуват стари къщи и празни дворни места, и строят големи, модерни вилни сгради.
За самото име на Змейово има две хипотези: Едната гласи, че то идва от старото име на прохода – Килисанджа дервент, а според втората – името на селото е дадено още през 18 век от легендата за живелия под върха над него змей. Легендата за него е дала името на селото и името на голямата пещера под върха, където той е живял според преданията.
Югозападно от селото между планинските хребети на Сърнена средна гора има останки от манастир, за който се предполага, че е съграден по времето на цар Борил след Второто българско царство през средновековието. За този манастир малко се знае като история поради недостатъчните проучвателни и възстановително работи, които са извършени по него.
В знак на преклонение пред паметта на родолюбивите змейовци сега в центъра на селото има два паметника. Единият е издигнат за отвлечените и загинали през турското робство, а втория – за всички убити през войните жители от Змейово.
