„Когато влизаш във водата, е по-добре да си събуеш обувките, да свалиш всичките си дрехи и да си по шорти. Но тогава разбрах, че ако си оставя якето и панталона, бързо ще ме открият“.
Това са думи на един вече бивш политически затворник в Беларус. Днес в страната остават още 1262 такива, които не са успели да се спасят. Това е рекорд в историята на държавата, която предоставя територията си на Владимир Путин да изстрелва ракети срещу украинци от военни бази и летища. А репресиите, започнали преди две години след масови протести срещу управлението, не са приключили и до днес.
Заради „фашист“ – в концлагер
Даниил Косенко е задържан през ноември 2021 г. за „обида“ срещу президента Александър Лукашенко, когото нарича „фашист“ в пост в Instagram. Младият мъж не крие позицията си спрямо държавния глава в своя канал „Промяна“, след като на 9 август 2020 г. участва в най-масовата демонстрация срещу резултатите от президентските избори. Протестиращите обвиняват управляващите, че са фалшифицирали резултатите и така Лукашенко спечели шести мандат.
Тогава Даниил вижда с очите си как силите за сигурност атакуват хора, как летят гранати, как се стреля. Вижда кръв.
Когато седмица по-късно публикува снимка на Лукашенко от проправителствен митинг с вдигната ръка и го нарича фашист, веднага е извикан на разпит. Не след дълго полицията чука на вратата му и му слага белезници.
Вкарват го в предварителен арест в затворнически комплекс в Минск, символ на изтезания на участници в протестите срещу изборните измами в Беларус. Килията, предназначена за един човек, е дълга 5 метра и половина и е широка 3, но вътре са между 6 и 8 души. Има само една дървена стойка, която изпълнява ролята на легло. Всички се редуват за кратко на нея, останалите спят на бетонния под, а са им взели връхните дрехи и дори обувките.
Но има и истински мъчения. През нощта надзирателите вдигат когото изберат и го водят на „разтягане“.
Тоалетната е дупка в средата на килията. Има една кофа за миене, мивка няма, от кран тече само студена вода. Има дървеници и въшки. Хранят ги по-зле от прасета – със супа, в която плуват три картофа.
„Храната беше, колкото да ни държат живи. Това също беше вид мъчение“, разказва Косенко пред правозащитния център „Весна“.
Но има и истински мъчения. През нощта надзирателите вдигат когото изберат и го водят на „разтягане“ – ръцете се поставят на стената, краката се разтварят широко и – бой по тях с палки.
Арестът му е удължен на два месеца, защото обвинението е преквалифицирано в по-тежко – за „клевета срещу президента“. За късмет, не изкарва цялото време там преди съдебното дело – местят го в друг затвор, където условията са малко по-човешки. Но следват други кошмари.
Когато за първи път влиза в килията, избухва в сълзи – вижда там дядо си, който също е в затвора заради политическа статия, в която коментира смъртта на офицер от КГБ. Пенсионерът е на 70, но зад решетките вече изглежда на 80.
Не след дълго за Даниил следват нови терзания. Залива крака си с вряла вода и получава изгаряне втора степен. Но не получава медицинска помощ. Едва на втория ден му дават мехлем, който за кратко само облекчава болката. Не може да ходи нормално, но не му дават патерици. Нещо повече – налага се в това състояние да слезе 800 метра надолу в подземията на затвора, за да отиде при следовател. След това усилие кракът му отича, отваря се кървяща рана, но надзирателите се шегуват, че куца.
„Това продължи 8 дни. Вдигнах висока температура, кракът ми започна да гнои. Страхувах се, че ще трябва да го отрежат„, разказва Косенко.
Въпреки това, го карат да подпише, че е получил медицинска помощ и че няма оплаквания. И дори го завеждат на отчет като склонен към екстремизъм. В крайна сметка, когато нещата стават критични, го водят в затворническа болница, където кракът му е спасен, но и до днес има проблеми с него.
Следва процесът. В съдебната зала Косенко отказва да се отрече от думите си за Лукашенко, въпреки че му обещават това да бъде прието за смекчаващо вината му обстоятелство. На 12 януари 2021 г. той навършва 25 години. На 21 януари е осъден на 2 години „химия“ в открита поправителна институция – да работи в опасно химическо производство, настанен в казарма, която от време на време му е позволено да напуска.
Бягство и живот в изгнание
Именно така, рискувайки живота си, Косенко успява да избяга в Литва с плуване. За да осъществи плана си, той се свързва с хора, които могат да помогнат за нелегално бягство от страната. Те съставят план, който Даниил осъществява след около два месеца. Прикрепя на корема си папка, в която да не влиза вода – в нея носи документите от наказателното дело, 500 долара, паспорт и сертификат за COVID-19. Така влиза в реката.
„Температурата беше 1 градус, ледът точно се беше разтопил. Времето беше отвратително. Беше през нощта, много студено. Мислех си, че ще издържа някак със зимното яке, но във водата то сякаш тежеше 15 кг на раменете ми. Дълго време се гонихме с граничните полицаи, защото по едно време тръгнах в грешната посока и за малко да се върна обратно“, спомня си Косенко за бягството пред телевизия Current time.
И се връща към преживяното в ареста.
„За тези два месеца разбрах, че имаме много болни хора, които имат проблеми с реалността и разбирането на света. Говоря за тези, които работят в затвора. Това са млади момчета, часови. Те са на 22-23 г. Прибират се у дома, пазаруват, ходят на срещи, имат приятелки, съпруги. Те живеят този живот и смятат, че това, което правят, е добре“, разказва още младият беларусин.
Сега, когато е беглец от родината си, „до лудост“ му липсва семейството, което обича, съседите, приятелите, с които е играл футбол. Най-болезнено е да напусне майка си и възрастната си баба, която е с влошено здраве. Докато той е в затвора, тя е в болница с COVID-19. Казват му, че няма да оцелее, но тя все още е жива на 92 години. Преживяла е Втората световна война, а сега и войната в Украйна. Даниил обаче се притеснява, че ще умре, докато той е в изгнание.
Когато живее в Минск, той прави туристически турове за младежи с автобус, води тържества и сватби, работи на смени в детски лагер и планира да се развива в това. Заедно със свой приятел дори разработват проект за дигитален детокс – как хората да релаксират без телефони в творчески работилници на открито. Казва, че е подарявал на хората емоции и е печелел достатъчно пари. След присъдата губи работата си и други хора откриват кампания за набиране на средства в негова помощ.
В Литва все още не може да води живота, който е имал преди затвора. Не ходи на срещи, на фитнес, на почивка. Но се чувства добре.
„Днес имам планове да реализирам проект в YouTube за емигранти в Европа, първият епизод е за беларусите във Вилнюс, търся финансиране. Ако не стане, ще направя нещо друго. Ще науча езици, ще се образовам и най-вероятно ще изградя собствен бизнес през следващата година, освен ако няма световна война“, казва Косенко.
