През последните седмици една снимка обиколи социалните мрежи. Направена е в ранните часове на руската инвазия и показва мига, в който на бял свят се появява едно от първите украински бебета, родени по време на войната.
Името на лекаря, който помага при раждането, е Кирил Венцковский. Въпреки продължаващите руски атаки и ракетите, разрушаващи Киев, Венцковский е решен да не напуска града. И въпреки че му се е наложило да прекара последните две седмици почти изцяло в болницата, той казва, че няма да спре да прави това, за което е учил – да помага на майки да раждат здрави деца.
Венцковский е акушер-гинеколог от 16 години. Присъствал е на хиляди раждания, но от 24 февруари насам, когато руската армия нахлу в Украйна, за първи път му се налага да изражда бебета в бомбоубежище.
Началото на войната го заварва на смяна в Перинаталния център в Киев, където работи. Заради въздушните нападения лекарите са принудени да преместят родилките в мазето на болницата, което обаче не е пригодено за целта. Налага се Венцковский да го оборудва.
„Тук имаме нещо като импровизирана родилна зала. Както сами можете да почувствате, за съжаление не е твърде топло“, разказва Венцковский пред екип на телевизия „Настоящо време“.
„Комфортната температура за едно новородено е 26 градуса. Тук е невъзможно да осигурим това.“
За да се опитат все пак да стоплят помещението, лекарите слагат два радиатора и една ултравиолетова лампа, насочени към родилката. На снимките от мястото обаче се вижда, че по време на раждането жената остава облечена с яке, а условията около нея са стряскащи – единствено обикновена завеса я отделя от другата част на мазето, мазилката по стените се лющи, липсва каквото и да било модерно оборудване.
„За съжаление тук не можем да инсталираме сърдечните монитори, които се използват в родилните отделения за наблюдение на сърдечния ритъм и състоянието на бебето“, обяснява Венцковский и добавя: „Преди да бъдат измислени сърдечните монитори, лекарите са използвали такива дървени тръбички – стетоскопи. Поставят се върху корема [на майката] и с тях се прослушва сърцето на бебето.“
Цялата първа седмица на войната Венцковский прекарва в болницата. Прибира се в дома си чак на седмия ден.
„Отбих се съвсем за кратко да взема някои чисти неща, четка за зъби. После излязох още два пъти, защото баба ми и дядо ми са възрастни. Купих им вода, лекарства и това е. Тук [в болницата]съм почти през цялото време“, разказва лекарят.
Венцковский завършва медицина в Киевския национален медицински университет през 2007 г., след това специализира акушерство и гинекология. Допреди войната се занимава активно със спорт, съосновател е на клуб по колоездене, участва в състезания по триатлон.
В свое старо интервю от преди малко повече от две години казва, че мечтае да се пробва в плуването на дълги разстояния и в многодневни състезания с велосипеди. Към момента обаче плановете му за бъдещето са краткосрочни и са изцяло свързани с болницата. По думите му планира да остане в Киев и да продължава да върши работата си на лекар. Не се смята за герой.
„Честно казано, смятам, че героите са тези наши момчета и момичета, които ни защитават на фронтовата линия. Ние тук просто си вършим работата. А можем да си я вършим, защото те ни защитават.“
