ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 56, 1990 г.
Личност, закон, общество
АЙСБЕРГЪТ
1.
Едно от достиженията на изминалите десетилетия бе, че в добрата сталинска традиция правозащитните органи бяха методично изтиквани в задния двор на държавната система. Докато в цивилизованите страни ценностната система на обществото функционира чрез тях, у нас те бяха призвани да защищават най-напред интересите на властващата партийно-държавна номенклатура. Този печален факт бе логичен резултат от самоувереността и интелектуалната немощ на хората, управлявали дълги години сложните обществени процеси с познанията от основното училище и усета на практичния занаятчия.
Малко са страните с толкова невзрачно съществуващи правозащитни органи, съпроводено от безцеремонни намеси в работата им. Притиснати в менгемето на закона и собствената си съвест от една страна и грубата житейска действителност от друга, немалко иначе честни хора правеха компромиси. (Това, разбира се, не ги оправдава, защото както казваше Солженицин и при тези условия има възможност да запазиш човешкото си достойнство – чрез лично неучастие в лъжата). За да стигне работещият в правозащитните органи до убеждението за безпомощност, властващата партийно-държавна номенклатура правеше всичко възможно – като се почне от условията за труд и се стигне до унизителното заплащане. На тях им бяха нужни не личности, а просто марионетки. Между впрочем и самото право им бе нужно дотолкова, доколкото да оправдае волунтаризма в управлението и му придаде що годе приличен вид, макар че в последните години на загниващия тоталитаризъм и външното приличие бе пренебрегвано. Обществена тайна станаха недосегаемите от закона зони и хора. Правозащитните органи окончателно придобиваха вида на онзи чеховски герой, който бил така безумно смел, че не се страхувал да критикува даже подначалника си. Нашият „подначалник” с годините слизаше все по-ниско в йерархичната стълба.
2.
През миналата година единствения от тях бе главният счетоводител на СД „ИСС” – гр. Стара Загора – Мария Несторова Запрянова. От юридическа гледна точка извършените престъпления от нея не се отличаваха с някаква сложност – присвояване на сума около 300 лева, нарушаване на служебните задължения, с което причинила щети на предприятието в размер на 1 200 лева и във връзка с тези деяния съставила документи с невярно съдържание. Житейският вид на тези престъпления е елементарен: преди няколко години заедно със свои колежки от счетоводството на СД „ИСС” – Стара Загора, се поразходили на екскурзия из няколко града на Южна България под популярната форма на „обмяна на опит”. За по-удобно вместо да пътуват с влак взели таксиметрови автомобили, а разходите Запрянова „прехвърлила” на строителен обект, на който СД „ИСС” бил инвеститор.
Дела от този род минават и заминават без много шум. Зависи срещу кого обаче. В този случай бе организиран безпрецедентен по своята наглост поход срещу правозащитните органи. Целта – да се прикрият престъпленията. Пряк изпълнител на „уреждането” на въпроса – самият организационен секретар на ОбК на БКП (по това време – лятото на 1989 година) Лечо Данев, който между впрочем бе и председател на координационна комисия по превантивната дейност към ОбК на БКП (ирония или цинизъм!). след атаките в следствието, последва и безскрупулно поставяне на искане на Л. Данев към прокурора, ръководещ разследването: да се прекрати незабавно делото. Тъй като Запрянова е добър специалист, с добър произход. Пък и какво толкова е направила – дребни нарушения. Тях пък по-късно пред съда в качеството си на свидетел бившият директор на СД „ИСС” – Б. Караколев, ще ги определи като недоразумения. Законът пик ги определя като престъпления! И това е пределно ясно на Л. Данев, поради което и чевръсто шета в кулоарите на правозащитните органи.
Този път обаче безотказната номенклатурна машина най-неочаквано за жреците й забуксува пред твърдото упорство на нисшия прокурорски състав. Непосредствено след височайшото посещение на Л. Данев в прокурорския кабинет на основание заповед на главния прокурор за грубото вмешателство в работата на прокуратурата е уведомен окръжния прокурор в Стара Загора и главния прокурор на Републиката.
По всички изисквания на закона след извършването на проверката по сигнала са налице достатъчно данни за образуване на следствено дело срещу Лечо Данев. Така е на теория… А на практика от май 1989 година помина повече от година и през това време съответните длъжностни лица от Главна прокуратура и окръжния прокурор в Стара Загора забравиха за тази „дреболия”. През това време Мария Запрянова бе осъдена, присъдата влязла в законна сила, а Лечо Данев спокойно крачи по старозагорските улици…
3.
Информация за размисъл: „Който склонява длъжностно лице от органите на предварителното производство или от прокурорските, или съдебните органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването се наказва с лишаване от свобода до 2 години, или с поправителен труд, или с обществено порицание.” (член 289 от Наказателния кодекс на НРБ).
Данни, че случаят не е единствен се съдържат и в статията „Ерозия”, публикувана във в. „Септември”, бр. 20 от 9.03.1990 г., а именно действия на друг отговорен работник от апарата на ОбК на БКП по отношение на водещия разследването във връзка с данни за извършени престъпления от треньора на баскетболния отбор на дружество „Електрон” – Стара Загора, по това време – Марин Цанков.
Информация за размисъл: Съгласно Указа за работа с критичните материали в срок от 1 месец след излъчването им или публикуването в средствата за масова информация, съответните компетентни органи (б.а. в случая прокуратурата), следва да уведомят същите за взетите мерки.
Уведомяване засега няма. И едва ли ще има поне дотогава, докато след срамежливото открехване на вратите не започне и почистване на авгиевите обори и в правозащитните органи.
Диньо БОЗАДЖИЕВ
прокурор в Районната прокуратура
Стара Загора
Личност, закон, общество
