Малко момичета от Централна Африка могат да мечтаят за успеха на Джаили Амаду Амал. Тя е международно призната и награждавана авторка на няколко романа, основателка на своя организация и посланичка на УНИЦЕФ.
Но Амал използва всичко това не за да се откъсне от средата си, а за да я направи по-добра за следващите поколения млади жени, които все още са изправени пред тежка социална несправедливост, ранни принудителни бракове, домашно насилие и бедност.
Тя вярва, че образованието, литературата и повишаването на осведомеността за тези проблеми са най-ефективните инструменти, с които може да помогне.
Днес Амал е в България по покана на Френския институт в София и издателство „Ентусиаст“, което сега публикува първото българско издание на нейната най-известна книга – „Жени, лишени от търпение“.
В петък от 18:30 часа авторката ще участва в събитието „Нощ на четенето“ във Френския институт. Ден по-рано тя се включи и в конференцията „Момичета с мисия: Образование“ за връзката между образованието и социалните проблеми, с които продължават да се срещат много жени дори и в България.
„Животът ми се разпадна“
Джаили Амаду Амал е родена през 1975 г. в град Маруа в северната част на Камерун. Населението на централноафриканската страна включва различни култури, религии и етнически групи, но едно от общото при всички са ограничените права, насилието и дискриминацията към жените.
Амал е от голямо семейство с пет деца и още много роднини. Баща ѝ е преподавател и юрист по образование, а майка ѝ е египтянка, като двамата държат всичките им деца, включително и двете момичета, да ходят на училище.
Авторката казва в свое интервю, че страстта ѝ към четенето се дължи на детска книга за омагьосана гора, елфи и феи, която получава за осмия си рожден ден.
Когато е на 14, се сгодява за млад мъж, когото харесва, но три години след това чичовците ѝ я „подаряват“ на 55-годишен политик въпреки съпротивата на баща ѝ.
„Животът ми се разпадна. Казаха ми: „Това е твоята съдба, приеми я“. Когато се омъжих, нещо се счупи“, казва тя пред Le Temps.
Бракът се отразява тежко на здравето ѝ. Тя изпада в депресия, развива хранителни разстройства, опитва да избяга, дори да се самоубие. Това, което я държи, са дневникът и книгите ѝ.
„Единственото време, в което се чувствах добре, беше, когато отварях книга. Развих страст към всичко, което беше далеч. Романи за Средновековието, Турция, Индия, Китай. Там можех да бъда героиня от всяка епоха“, казва тя пред Дойче веле.
Амал успява да се разведе с първия си съпруг, а години след това се разделя и с втория, тъй като той я насилва. Като отмъщение вторият ѝ съпруг задържа двете им дъщери по време на раздялата.
След като остава почти без нищо, Амал продава бижутата си, за да си купи компютър, на който ще напише първия си роман.
„В Африка и отвъд“
След разделите си Амал започва да публикува книгите си и с тях добива световна популярност. Повечето от романите ѝ са по някакъв начин свързани с темите за правата на жените и социалната несправедливост в Африка и са вдъхновени от живота на авторката, нейни близки и познати.
Романът „Жени, лишени от търпение“ разказва за три жени от Северен Камерун, принудени да се омъжат в много ранна възраст за мъже, които не са избрали.
Книгата печели на Амал престижната френска литературна награда „Гонкур за гимназисти“ през 2020 г. Така тя става първата африканска авторка с това отличие.
По нейни думи книгата „вече е част от социално-литературната вселена в Камерун и в много страни в Африка и отвъд“ и дори е влязла в училищната програма в страната.
„Жените на Сахел“
Наградата „Гонкур“ също така помага на Амал да засили дейността на своята неправителствена организация „Жените на Сахел“. Тя дори успява да открие две нови библиотеки в Маруа и Дуала.
Амал основава асоциацията за подпомагане на жени и момичета през 2012 г., като името Сахел идва от родния регион на Амал. Организацията развива най-различни инициативи за образование, финансово подпомагане и социална защита на жените в различни градове в Северен Камерун.
Амал вярва, че хуманността има повече тежест от традициите, базирани на насилие.
„Хуманността и правата на човека са универсални и основни човешки ценности“, казва Амал. „Никоя традиция не може да има предимство пред тези ценности“.
По нейни думи традициите „не падат от небето“, а идват от предишните поколения и еволюират с времето.
„Това, което е било подходящо преди векове, не е задължително да е така днес. Всяко поколение, всяка общност, в интерес на прогреса и развитието на своите членове, има задачата да развива собствените си традиции, за да ги адаптира към времето. Общност, която не успява да развие традициите си, е обречена на собственото си падение“, дабавя Амал.
