Възможно ли е да осигуриш покрив за държавния глава, за служителите в едно от най-важните министерства, както и за храм, за който мечтае мистична фигура. Какво ли трябва да е това място?
Всъщност покривите са три и се намират в България. Това са резиденцията на държавния глава вила „Калина“ в Бояна, църквата „Св. Петка“ в Рупите и Министерството на външните работи. Общото между тях пък е едно – и трите сгради са по проект на един и същ архитект.
Преди дни Камарата на архитектите в България (КАБ) отличи Лозан Лозанов за цялостно творчество. Това отличие се връчва за първи път в историята.
„Нямахме никакви колебания на кого трябва да връчим първата награда на КАБ за цялостно творчество. Отдавна искахме да отдадем заслуженото внимание и признание на един от най-изтъкнатите творци в съвременната архитектурна практика. Работата на арх. Лозанов е пример за високо майсторство и задава критериите за стойностна архитектура“, каза председателят на КАБ арх. Владимир Милков.
Лозан Лозанов е син на Георги Лозанов-старши – висш чиновник преди 9 септември, учил философия и финанси в Хайделберг. Лозан поема по различен от баща си път и се отдава на архитектурата.
Началото на кариерата му съвпада с времената на т.нар. „размразяване“ в Съветския съюз – периодът след смъртта на Сталин и управлението на Никита Хрушчов. Именно през 1953 – годината на смъртта на Сталин, Лозанов се дипломира.
По време на „размразяването“ част от най-тежките репресии и цензура са смекчени, а промените включват и засилването на международните образователни и културни обмени и контакти. Архитектурата също не е подмината.
„Ние още като студенти се интересувахме от модерната архитектура, доколкото това беше възможно, защото тя беше ерес. Гледахме списания – в Библиотеката имаше немски, италиански списания – и така се мъчехме да усвоим този нов дух. Имаше ограничена възможност и за експерименти“, казва Лозанов в интервю за вестник „Култура“.
По думите му въпреки ограниченията студентите не са били ощетявани в образованието си, което е било благодарение и на техните преподаватели.
Началната му практика минава в чертане на детайли за Партийния дом и хотел „Балкан“. Първото по-сериозно предизвикателство пък идва с работата му по хотел „Плиска“, сградата, която и до днес се смята за едно от големите му творения. Малко по-късно той работи и по сградата на Министерството на външните работи, за която черпи вдъхновение от кметството в Бостън – градът, който по-рано е посетил.
Въпреки големите му постижения той никога не отрича, че основна за него е екипната работа. Най-известни са тандемите му с арх. Богдан Томалевски и арх. Христо Цветков.
„Нашата професия не е самотна, архитектурата не е работа за самотници. Това е голямо качество – да намериш мястото си в една система. Аз винаги казвам „ние“, избягвам „аз“. Трябва да намериш начин всеки в екипа да има чувството, че допринася, че е съавтор“, казва Лозанов.
В професията си той работи и в тандем с друг много важен човек за живота му – съпругата и майка на двете му деца – Олга. Двете му деца пък също са сериозен повод за гордост. Синът му е културологът, медиен експерт и бивш председател на СЕМ Георги Лозанов, а дъщеря му, Олга Лозанова, е дългогодишен програмен директор в Нова телевизия.
В България Лозанов е построил над 100 обекта, но твърди, че не може да посочи дори един от тях, който изцяло да му харесва. Част от болката му като архитект пък е свързана със застрояването на градовете с панелни блокове, както и масовите строежи по Черноморието.
„Как може да няма сила, която да наложи какво и как да се строи?! За какво е цялата архитектурна общественост?! Какъв друг смисъл имат и Съюз на архитектите, и камара, и министерство“, възмущава се Лозан Лозанов.
Заради постиженията си през 2020 г. той получи и орден „Св. Св. Кирил и Методий“ за принос към развитието на културата, изкуството, образованието и науката.
