Буквално седмици преди да направи злополучния опит за въвеждане на военно положение, вече бившият президент на Южна Корея Юн Сук Юл се бе захванал с друго начинание. В предградията на Сеул той прекарваше немалко време, за да подобри своята игра на голф, след като години не беше практикувал този спорт. Очевидно в очакване на „голф дипломация“ с новия американски президент Доналд Тръмп и очевидно напразно.
През последните месеци множество държавни глави и премиери започнаха интензивно да изучават успеха на бившия японски премиер Шиндзо Абе в създаването на добри отношения с Тръмп, но Сеул е изправен пред далеч по-сложна задача на фона на продължаващата нестабилност в страната и оформящата се промяна в нейната политическа система.
Нещо повече, вътрешно-политическата несигурност идва в началото на година на непредвидимост и потенциални системни сътресения в глобалната политика. Ревизионистичната ос между Русия, Китай, Иран и Северна Корея задълбочава сътрудничеството си, макар и селективно, а обръщането на Пхенян към Москва му носи все повече икономически, финансови и военни ползи.
Откъде обаче дойде тази криза в една от най-консолидираните демокрации в Азия?
От военно положение до отстраняване от власт на президента
Макар и само за шест часа, опитът на Юн да въведе военно положение в страната в началото на декември миналата година произведе национален и международен шок. Той бе осуетен от бързата реакция на парламентаристите и техните сътрудници, които спряха влизането на военните в Парламента и впоследствие отмениха президентския декрет единодушно.
Вълната от гражданско недоволство и съпротива на тези планове бързо даде еднозначен знак за намеренията на самите корейци, отдавна калени в множество битки за консолидиране на собствената им демокрация през последните десетилетия.
Опитът на партията на консерваторите да контролира процеса на имплозия на техния президент в крайна сметка не успя и на второто парламентарно гласуване за неговото отстраняване беше събрано необходимото мнозинство. В резултат през настоящата година ще бъдат проведени предсрочни президентски избори. Отвъд конкретиката на тази криза обаче, поне два структурни фактора създават условия за остри сблъсъци в сърцевината на политическата система.
Ескалиращата политическа поляризация между консерватори и либерали стимулира използването на все по-радикални политически ходове.
На първо място това е фактът, че южнокорейският президент се избира само за един петгодишен мандат и това веднага генерира стимули за непрестанни атаки и подкопаване на неговите правомощия и позиции. Вторият е ескалиращата политическа поляризация между консерватори и либерали, която стимулира използването на все по-радикални политически ходове.
Например, демократическата партия буквално заля правителството с искания за отстраняване от длъжност през последната година.
В крайна сметка и очаквано, корейската демократична система се оказа достатъчно консолидирана и неутрализира авторитарния изблик на Юн. Граждани от всички поколения излязоха на улиците и организираха огромни протести, някои от висшия военен ешелон забавиха изпълнението на нарежданията на президента, огромна част от самата консервативна партия се противопостави, а десетки граждански структури организирано застанаха в подкрепа на демократичните правила.
В рамките на часове корейското общество еднозначно потвърди своя ангажимент към тях, при това независимо от разделението между лагерите на двете основни партии. Сега е ред на конституционния съд, който следва да определи дали е съгласен с отстраняването от длъжност на Юн, но изходът тук изглежда предрешен.
Политическите последствия от кризата
Очаквано, самите консерватори се дистанцират все повече от бившия президент в опит да ограничат електоралните щети от неговото поведение. Те се посъвзеха от първоначалното объркване и се опитват да си върнат политическата инициатива, макар че тази задача е с особена трудност.
При предсрочни президентски избори, най-вероятно е кандидат на левите либерали да спечели надпреварата. На практика политическата ротация е почти предрешена след фиаското на Юн и неговата партия. Този път обаче ефектите от нея могат да бъдат особено значими.
Последствията от променена външна политика при управление на ляво-либералната демократическа партия са множествени и потенциално проблематични. Тя има намерение да провежда по-добронамерена политика спрямо Пхенян, базирана на идеята за намаляване на напрежението чрез разговори, по-мека реторика и ограничени отстъпки.
Нейното разбиране е, че остротата на конфликта е в значителна степен функция на поведението на консервативната администрация. Демократите непрестанно критикуват и прекалената според тях отстъпчивост по отношение на Токио и най-вече неговият продължаващ отказ да се извини за различни действия по време на окупацията на полуострова.
Задълбочаващите се отношения в областта на отбраната със сигурност ще бъдат преосмислени
Задълбочаващите се отношения в областта на отбраната със сигурност ще бъдат преосмислени като не може да бъде изключено и разклащането на тристранния формат със САЩ и Япония. През последните години, администрацията на Байдън инвестира много дипломатически капитал за развитие на стратегическите отношения със Сеул. След победата на демократите съществува сериозен риск от преосмисляне на тяхната дълбочина.
Със сигурност ще сме свидетели на нова вълна от предоговаряне на ключови параметри от този съюз от страна на Доналд Тръмп. Те ще включват не просто разпределението на разходите за издръжка на базираните в Южна Корея американски войски, но тяхното възможно редуциране, както и някои съвместни военно-отбранителни и оръжейни проекти.
Несигурно е и бъдещото развитие на военната индустрия и по-специално износа на оръжие, което през последните години стана елемент от цялостната външна политика на страната и разширяването на нейния обхват с организации като НАТО и различни европейски държави.
Разковничето Северна Корея
Може би най-важния въпрос обаче е свързан с бъдещето на процеса на сдържане на Северна Корея. В немалка степен неговото разклащане е факт от известно време. Сближаването между Пхенян и Москва може да изглежда ситуативно, но това не пречи да носи стратегически последствия.Например, чрез стопанско и финансово стабилизиране на режима на Ким Чен-ун или пък чрез трансфер на военни технологии, които развиват капацитет за първи ядрен удар.
Отслабване на ангажимента на САЩ и разклащане на партньорството с Япония ще донесат допълнителна несигурност и военни изкушения за Пхенян
Отслабване на ангажимента на САЩ и разклащане на партньорството с Япония ще донесат допълнителна несигурност и военни изкушения за Пхенян. Сдържащата роля на Китай остава ключова, но постепенно отслабва и изглежда проблематизирана. Цялостният контекст около севернокорейския тоталитарен режим изглежда променен и позволява нови крачки към придобиването на реален ядрен капацитет.
Европа пък продължава да стои встрани от тази точка на конфликт, но причините за ангажимент непрекъснато нарастват. Евентуален опит за дипломатически преговори от новата администрация във Вашингтон едва ли ще донесат съществен резултат.
Корейският полуостров от дълго време фигурира във всички рискови сценарии за Азия и света. На прага сме на подреждане на политическите елементи, което има реален потенциал за широкомащабна дестабилизация.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
