За пореден път днес излизат на протест родители на деца с увреждания пред Народното събрание, за да искат реформа в социалната система.
[ad id=“225664″]
Красимира Обретенова е майка, която е била на всеки един подобен протест от 15 години.
Напуснала е родния Добрич само за да е по-близо до здравните грижи в София. Днес, обаче, няма да бъде на площада – тя протестира, напускайки България, разказва NOVA.
Красимира вече е здравен емигрант.
„За първи път от 15 години няма да участвам физически в протест на родители на деца с увреждания”, заявява Красимира.
[ad id=“263680″]
Вместо това събира живота си в няколко куфара и утре напуска България.
„Тя изостави мен и детето ми, аз изоставям нея”, заявява Красимира.
Детето й се казва Пасионария и е на 16 години. Родена съвсем здрава, но като бебе менингит й нанася непоправими увреждания.
„Това е моята форма на протест, аз не мога да направя нищо повече”, заявява Красимира.
В продължение на 16 години е вярвала в обратното. Красимира е сред първите родители на деца с увреждания, които излизат на протест.
[ad id=“237001″]
„Проблемът не е в увреждането на децата ни, а проблемът е в системата”, смята Красимира.
Преди 8 години решава да е по-близо до системата и до всички здравни и социални институции и се мести да живее в София. Но по думите й се сблъсква с абсурд след абсурд.
„Можете ли да си представите, че няма лекарство за епилепсия? Искаме нещо елементарно, ако в метрото направи гърч да й фъсна спрей. Сега се справям с течен диазепам… Ама нали се сещаш как вадиш шише, спринцовки, детето ти се гърчи”, обяснява Красимира.
Тя е жената, осъдила соцалното министерство за начина, по който предоставя помощни средства. Но казва, че от това не последвало нищо.
[ad id=“238430″]
„Моята дъшеря получи сколиоза заради скапаната социална количка”, заявява Красимира.
Абсурдът е, че щом детето е в количка, отказват да дадат ортопедични обувки… Обувките не са защото ще ходи, а за да не му се изкриви ходилото.
За Красимира всяко явяване в лекарската комисия, която трябва да определи уврежданията на Пасионара, е изпитание. Защото от един лекарски подпис зависи и парите, които получава от държавата.
А само едно шише със специална храна на Пасионара струва 7 лева. На ден са й нужни три или 21 лева, 600 на месец…
„Тази система за пети път ще ми каже, че детето ми е дефектно… За пети път! Да, тя е пораснала, но нито е прогледнала, нито ще прогледне, нито е проходила нито ще проходи! И аз пак ще трябва да ходя да заработя заплатата на хората в ТЕЛК”, заявява Красимира.
[ad id=“236993″]
Заради всичко това тя не пропуска нито един протест на площада през последните 15 години. Досега.
„За мен емигрирането е начин на протест. Не искам да участвам повече в издръжката на тази администрация”, заявява Красимира.
Преди два месеца се връща в Добрич и във Facebook се свързва с българско семейство с дете с увреждания в Холандия. Напуснали родната Варна преди две години, за да…оцелее детето им.
