Майка на тризнаци направи изповед, която просълзи всички. Историята не е никак изненадваща или шокираща, а просто „съдбата“ на повечето майки, която обаче не всяка от тях намира сили да признае пред света.
[ad id=“225664″]
„Преди да стана майка се чувствах непълна и незавършена. Не можах да забременея сама. Бях безплодна. Тялото ми ме провали. Не бях добра. Когато раждах тризначетата си една не умрях. Първите няколко дни не само, че не ги видях, но после не ги и докосвах дълго време. Не бях сигурна в себе си. После към третия им месец спрях да ги кърмя“, споделя майката, която пожела да скрие името си, но показа снимки от живота си.
„Чувствах се невероятно безпомощна и неадекватна като майка. Нямах представа какво да правя и се чувствах изтощена през цялото време. Не бях щастлива от себе си и живота ми. Тялото ми се промени драматично. Изобщо не се чувствах добре в кожата си, която се бе разтегнала ужасно заради трите бебета, които носех. Дори се чудех: „Съпругът сигурно вече изобщо не е привлечен сексуално от мен“. Не съм достатъчна за него. Не съм красива“, споделя още с болка майката.
Така дошъл денят, в който лекарите официално я диагностицирали с постродилна депресия и ѝ предписали лекарства.
Въпреки, че лекарствата действали добре отново дошъл ден, в който животът отново станал мраче, сив и депресиращ.
„В този ден наистина се почувствах недостойна майка. Дъщеря ми почти се удави, докато бяхме на плаж с цялото семейство. Аз се провалих. Не бях се погрижила момиченцето ми да е в безопасност“, споделя още майката.
И точно тогава – в най-мрачния ден от живота си, тя решава да се вземе в ръце.
„Родих три живота. Едва не загубих едно от децата си и какво… през цялото време само се оплаквах. Не! Няма да го правя повече“, казала си смелата майка и решила оттук нататък да се грижи за децата си, семейството си и себе си.
[ad id=“263680″]
„Направих го. Приех недостатъците си, несъвършенствата си и така станах достоен човек, майка и жена. Спрете да се съмнявате в себе си. Никой не е безгрешен. Няма съвършени майки, но всички сме хора – учим се, спъваме се, падаме, но важното е да се изправим и да продължим напред“, призовава жената, преборила се с депресията и съмнението в самата себе си.
И все пак важното е да уточним, че това е една история за „любовта, която има значение“. А тази истинска житейска история е на Дезире Фортен от Калифорния.
Източник: jenata.blitz.bg
