Младият старозагорец Мариян Ташев спечели Първа награда в категория „България“ на Международен дрон фест, който се проведе в Пловдив през отминалия уикенд! 3-минутният филм „Дронът – начин на живот“ подари приза на своя създател. Специално за ЗАРАТА Мариян сподели емоцията за участието си във форума.
На 19 и 20 август в Пловдив, на Първия международен дрон фест в България – DroneUP International Film Festival бяха показани най-зрелищните филми, снимани с дрон от цял свят. На Римския стадион оживяха спиращи дъха кадри, предоставени от дронисти от 32 държави от 5 континента. Организираторите са интернационален екип от млади хора, които живеят в Дания.
Идеята, реализирана в България, е фестивалът да се превърне в традиция. Той е първият у нас, но все още няма много такива прояви и по света. Подобен фестивал има в Ню Йорк, като през март тази година е било неговото второ издание.
Международното жури допусна до конкурсната програма 36 късометражни филма, които се бориха за наградите в 6 тематични категории: Природа; Град и архитектура; Култура и спорт; Пътуване; Екстремно и диво; Разказ и история, както и категория, специализирана за България и български дронисти. Именно в последната категория старозагорецът Мариян Ташев грабна Първата награда.
Какво според теб класира твоя филм на първо място?
– Филмът ми е 3-минутен. Спечели според мен с това, че е много динамичен и показва многообразието на страната ни. За няколко секунди се сменят по 10-15 локации. Хората не обичат да гледат монотонни кадри, а от дългите филми им доскучава. Започнах да снимам с дрон и превърнах това в свое хоби, което буквално не ме пуска, където и да отида. Затова запечатвам местата, които посещавам и част от тях влязоха във филма ми.
Предполагам, че не си имал много време да се запознаеш с конкурентните филми, но все пак си преценил къде се намираш ти сред тях.
– Да, определено тепърва ще се запознавам по-подробно с останалите филми от представените във фестивала. Но от това, което можах да видя, разбирам, че съм още в началото. Именно затова присъдената награда ми е много ценна и скъпа. Не вярвах, че ще ме оценят толкова високо. Но ето, че се случи! В заснетото от другите забелязвам всеки щрих. Има филми, направени от цели екипи – с наземни оператори, от въздуха с няколко дрона, със сериозна техника и доста голям бюджет. И това се превръща в индустрия, в което разбира се, няма нищо лошо. Светът се развива с много бързи темпове и ние трябва да сме в крак.
Каква беше атмосферата на фестивала?
– Приказна! Но когато си участник в конкурсната програма е малко по-различно от това да си зрител. Ще ви разкажа само как беше открит форума на 19-ти. Организаторите бяха подшушнали, че ще има изненада, но никой не знаеше каква. Около Римския стадион имаше огромно множество, от три страни започнаха да влизат цивилно облечени хора, които в един момент извадиха гайди и засвириха. Можете да си представите космическото усещане за енергия и непреходност! Щастлив съм, че бях част от това уникално преживяване!
Когато разговаряхме през зимата ти все още учеше в УНСС. Какво се случва с „правото“?
– Мога да кажа, че завърших семестриално и ми остава само държавният изпит. Нямам идея за момента какво ще се случи в бъдеще с „правото“, но ще се дипломирам, все още съм на 25… почти(бел. на а.Мариян ще ги навърши през септември).
От януари досега при теб събитията се случват с главоломна бързина. След като снима разрушения паметник на връх Бузлуджа и филмът беше гледан от стотици хиляди, ти беше забелязан от bTV и сега работиш в тази национална медия.
– Да, работя за bTV, но съм и на свободна практика, което ми дава
възможност да се развивам, да посещавам много места и да се занимавам с всичко, което на мен ми харесва. В този смисъл съм абсолютната „волна птица”. Участвам в различни видеопродукции като оператор на дрон. Искам тук да спомена, че именно този филм беше номиниран за награда в друга категория в пловдивския фестивал, но не взе приз.
Сега малко за родната Стара Загора. Къде си завършил и какви цветни спомени са останали от ученическите ти години? Колко често се връщаш в града на липите?
– Завърших ПМГ „Гео Милев”, а спомените ми от тийнейджърските години не са за интервю – смее се Мариян. Надявам се обаче, да запазя детските лудории и в по-зрелите си години, защото те наистина придават цвят на живота.
Оставам и в София, но повечето време съм в Стара Загора – тя е локация в центъра на България, която ми дава възможност да съм максимално близо до различни дестинации в страната. Решавам, взимам техниката и тръгвам.
Имаше проект за 360-градусови панорами. ЗАРАТА е публикувала такава твоя снимка, направена над „Самарското знаме”. Продължаваш ли с този проект?
– Той е моя слабост, но за съжаление изисква много време, което в този момент е голям дефицит за мен. Да, ще правя такива снимки, които ще публикувам на страницата ми. Който се интересува, ще ги намери там.
А на фестивала в Пловдив се запознах с много нови хора, колеги, запалени по дроновете, от САЩ, Канада, от европейски страни. Бъдещето ще покаже какво ще се случи…
Екипът на ЗАРАТА поздравява Мариян Ташев с невероятния успех и му пожелава безоблачно небе за снимки, успешен творчески полет и много награди!
Ще очакваме Мариян да ни предостави филма си „Дронът – начин на живот“, за да гледаме кадрите, които му донесоха Първата награда в категория „България“ на Международния дрон фест в Пловдив през август 2016.
Самарското знаме очаква 3-ти март, окъпано от февруарското слънце
