На 20 април в “Топлоцентрала” в София младият драматург Мартина Новакова постави моноспектакъла си в България, след турне, предимно пред българската диаспора в САЩ.
„Всичко започна като проучване на историята на българската емиграция в Щатите и няколко въпроса, които си задавам от години: как представяме България и себе си в чужбина, какъв искаме да бъде образът на страната ни, каква е връзката между артистите в България и извън нея”, разказа пред Свободна Европа Новакова, която освен че режисира е и актриса в представлението.
За проучването тя интервюира повече от 20 артисти, сред които актьори, музиканти, режисьори, танцьори, художници, арт мениджъри и писатели, които живеят в Ню Йорк.
От 20-те интервюта тя избира шестима, което се превръща в сложна задача. Казва, че всяко от интервютата е било изключително вълнуващо, а всяка история напълно различна.
„И тъй като е невъзможно да се избере кой житейски път е най-интересен, избрах тези, които представят най-различни гледни точки: артисти от различни области, от две различни поколения, с различни виждания за България и ролята, която играят в американското и българското общество чрез творчеството си”, каза още тя.
Спектакълът следва границите на жанра документален (Verbatim) театър. Новакова изиграва интервюираните, предавайки максимално точно, не само текста на отговорите им, но и интонацията и жестовете им. Влизането от роля в роля и от пол в пол се рамкира със смяната на аксесоар – шапка, шал или дреха.
„Прекосиш ли океана“
“Веднъж прекосиш ли океана” е дипломна работа от Мартина Новакова за магистърската степен по Социален и образователен театър от Нюйоркския университет, където тя завършва преди година.
Проектът е голямо предизвикателство, тъй като творческото изпълнение, продуцирането и организирането на турнето са изцяло задача само на Мартина.
Тя разказва, че е разчитала на безценната подкрепа на преподавателя си Джо Салватор от Нюйоркския университет, на интервюираните от нея артисти, а в последните месеци и на Райън Хоуланд като асистент режисьор, и Юкинг Джао и Касиди Кайе като асистент-продуценти.
За нея е важно представлението да стигне до колкото се може повече българи в САЩ, тъй като то е направено специално за тази общност, разказва тяхната история. Затова самото представление е поставено така, че да може да се адаптира към всякакви пространства и да мога тя да пътувам сам.
“Свързах се с културни центрове, български училища и хора, които организират събития из САЩ. След усилена организация и няколко месечно планиране намерих театър, който копродуцира премиерата в Ню Йорк, в центъра на Манхатън”, разказа Новакова.
В крайна сметка спектакълът е игран в Торонто, Чикаго, Хюстън, Сан Антонио, Сан Франциско, Лас Вегас и Ориндж Каунти, Барселона.
“Играх в църква, университет, бар енд грил, подземие и други”.
Театърът като преживяване
Представлението е прието добре в САЩ, тъй като зрителите се разпознават.
“Моментът, в който виждаш собствената си история, разказана на сцена, е специален и ти дава възможност да я преосмислиш, което е една от основните цели на социално-обвързания театър. След представлението всеки искаше да сподели с мен историята си, което означава много за мен”, каза Новакова.
Същото се случи и на дискусията след премиерата в София.
Половината от пърформанса е на български, а другата на английски, а през цялото време има субтитри и на двата езика. Двуезичността е важен елемент от пърформанса, тъй като дава възможност на българските зрители да доведат чуждестранните си партньори и приятели. Пърформансът е гледан от зрители от повече от 20 страни.
Театърът като преживяване, смесването и взаимстването от различни театрални форми, като театър на предметите, сайт специфик, вербатим, образователен театър и театър на сетивата са визитна картичка на Новакова. Такова представление е и “Дъщерята на рамкьора”. То се проведе в залите на Национална галерия – Квадрат 500 през ноември 2023 г. В него зрителят е въвлечен едновременно на живо в представление, в образователна разходка в музея, в личен разказ и рефлексия върху изкуството, и пресечните му точки с живота и театъра.
От София, през Мадрид, до Ню Йорк и обратно
Мартина играе още като дете в Театъра на армията с други деца от хора в който пее. После завършва 122-ра гимназия с испански език в София и бакалавър по Испанска филология в Софийския университет, където се запалва и по превода. През четвъртата година от следването си учи една година испанска филология в университета във Валенсия, където участва в трупата на „Есцена Еразъм“ – театрален проект на университета, който печели наградата за най-добър Европейски младежки проект на ЕК.
През 2017-а в България идва Хуан Майорга – най-известният съвременен испански драматург и един от най-големите действащи артисти, режисьори и философи. Мартина се запознава с него и решава да завърши магистратура по Театрално изкуство при него в Мадрид, в университета „Карлос III“.
“После останах да живея там и да работя с колегите си. Заедно с Мигел Валентин създадохме компанията “Валентин и Новакова”, с която работим както в България, така и в Испания“, разказва тя.
През 2021 г. пишат пиесата “Урок по самота”, с която печелят “Конкурс за Нова пиеса” на НБУ, както и перформативният “Опакован аудиогид” по случай изложбата на Волфганг Фолц, посветена на Кристо и Жан-Клод в СГХГ. По време на локдауна тя попълва документи и печели стипендия “Фулбрайт” с която заминава за Ню Йорк.
В следващите няколко години Мартина планира да бъда повече време в България и Европа. Но Ню Йорк ще и липсва.
“Не знам дали има друг град, който да заема толкова голяма част от живота на всеки, който живее там, в който адаптацията е толкова трудна и липсата, която да оставя зад себе си толкова голяма”, каза тя.
Къде е България
В процеса на работа по моноспектакъла Мартина си задава въпроса къде всъщност се намира България, ако 1/4 от нас живеят в чужбина.
„Личният извод, до който стигнах е, че нося всеки от градовете, в които съм живяла в себе си, където и да съм. По-общият ми извод е, че България се простира много отвъд границите си, както всяка друга държава. Съставната част на една страна са не териториите, а хората“, каза тя.
