Каква година изпраща българското училище? Dnes.bg ви предлага поглед отвътре на системата през 2024 г. Коментарът е на Маргарита Христова, учител по български език и литература с 25-годишен опит в системата на средното образование. Доктор по методика на литературното обучение и колежански преподавател.
Резултатът от матурите – статистика или стъкмистика
Определено 2024 г. ще бъде запомнена с това, че роди първата реклама на грамотността. Един филмов герой с тъмен ореол и нож в ръката заплашително изисква от зрелостниците да вдигнат успеха от матурата, за да не им сложи някой точката. За отдалечените от кухнята на българското образование, от организацията и проверката на ДЗИ вероятно рекламата на Джаро (в ролята Михаил Билалов) е сработила, защото министерският ръководен екип гордо се похвали с най-високите резултати по български език и литература от 2008 година насам. Новината обиколи всички родни медии и то не само за три дни. Министър Галин Цоков обяви, че резултатите са показателни за систематичната и целенасочена работа, положена от всички в системата. Друга обаче е трактовката на учителите, които „работят на терен“. Според дръзналите да споделят наблюденията си, по-високият резултат се корени, от една страна, във факта, че изпитните варианти за матурата стават все по-лесни, а от друга – в съмнителната обективност при проверката на зрелостните работи. И съмнението не е заради некомпетентността на проверяващите, а заради противоречивите указания, които по думите на колеги от страната „се менят на всеки кръгъл час в дните на проверка“. Ще си позволя да цитирам и конкретен коментар на член на комисията: „Това не е статистика, това е стъкмистика.“
Тази е причината и за огромния брой свитъци с отговори, които трябва да бъдат прегледани от арбитри. Първите проверени работи обикновено са губещи, защото при засичането на увеличаващ се брой слаби оценки (обикновено на 2-рия или 3-тия ден от проверката), се получават инструкции за допускане на отговори, които не са били приемани първоначално. Така на матурата по география и икономика тази година бяха приемани отговори като „състаряващо население“ вместо терминологично утвърдения израз „застаряващо население“ и „чипизация“ вместо „цифровизация“. Същите лексикални грешки на матурата по български език и литература щяха да бъдат санкционирани.
Неграмотност и фалшиви послания
Отвъд конкретиката на споменатата реклама, предизвикала фурор сред учители и ученици, трябва да си кажем, че годината отминава, а ангажираните в сферата продължават да имат усещането, че някой упорито ни приближава като общество към краха на българското образование. Само за 2024 г. са закрити 39 училища и детски градини. Предимно младежи от малките населени места продължават да слагат точка на училищното си обучение, а неграмотността и демотивацията за развитие будят все повече въпросителни. И това отваря стария дебат за смисъла и безсмислието на училището. Социалните мрежи и медиите упорито градят фалшиви представи за успех и човешко достойнство. Разбирането за знание, което идва с цената на много усилия и инвестиция във време, отстъпва пред неспирните послания за бързо и лесно постигане на висок стандарт на живот, пътят до който обаче е осеян с всевъзможни капани. И ако ефективното образование отваря очите на подрастващите за тези капани, превърнати в средство за трупане на капитал за мнозина, то трябва ли да бъде подкрепяно? За печелещите покрай системата отговорът е отрицателен, но за всички нас, които възприемат цялостното развитие на личността чрез училищно обучение и възпитание за кауза, няма друг път освен подкрепа за смисленото и развиващо образование.
Тромави институции и система в будна кома
Проблемът за ефективността на образователната система продължава да е сред най-актуалните и за 2024 година, а това е повод за размисъл. Стои въпросът дали има воля за промяна, или това перманентно състояние на системата е изгодно за някого и поради това тя трябва да бъде държана в будна кома. Като тясно свързана с образованието смея да твърдя, че има доста организации и частни лица, заинтересувани от това системата да е в състояние на нестабилност и неспособност да реши проблемите си.
Всъщност в много сфери на съвременния живот се случва едно и също – държавните институции, задавени от сложност, формализъм и некомпетентност, не работят, а това е добре дошло за частните такива, които са в готовност да поемат грижата за всеки, сблъскал се с нереализираните си цели като личност и гражданин. Достатъчен е един бегъл поглед например върху здравеопазването или социалната сфера. Качествените услуги се предоставят от частни институции и организации, а това утежнява допълнително обикновения гражданин. И към момента представители на неправителствения сектор намират начин да влязат в училищата, да обучават учители, да им предоставят материали, чрез които всъщност се налага определена идеология.
Джендър пропагандата и скандалите
Годината ще бъде запомнена и с приетите поправки в Закона за предучилищното и училищното образование, с които се забранява пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация. Промените бяха подкрепени от значително парламентарно мнозинство, но гласуването се превърна в поредния повод за обществено разделение. Не липсваше и скандал – този път около списъци с учители и преподаватели във ВУЗ, противници на новите членове в Закона. Заговори се за преследване, а определени политически кръгове правеха препратки към тоталитарното минало и преследването на противници на статуквото. Подписката обаче „олекна“ в момента, в който стана ясно, че в нея присъстват имената на хора, недали съгласието си за това. Случаят с
д-р Стефан Радев е може би най-фрапиращият. Сам определил се като жертва на джендър пропагандата, ученият застана твърдо срещу опитите да се разпространяват и налагат неолибералните идеи за социален пол и промяна на биологичния пол сред децата и младежите в училищата. В поредица от публикации той изрича заглушаваната теза, че смяната на пола е осакатяване на човешкото тяло и душа. Позволете ми един цитат от него: „Може би такова общество, в което деца (и родителите им) се поощряват към скопяване и отнемане завинаги на свободата да създават нов живот… може да е „отворено общество“, може би е „затворено общество“, може би е „прогресивно“ или „западащо“ общество, може би е „либерално“ или – когато кастрацията на деца вече е станала традиция – „традиционно общество“… Но със сигурност такова общество не е свободно общество.“
Дебатът по темата постави и въпроса има ли пропаганда на нетрадиционната сексуалност в училищата. Докато основните противници на промените в Парламента упорито отричаха наличието на такава, защитниците на поправките в Закона за предучилищното и училищното образование изнесоха немалко конкретни данни за налагане на тези идеи. Аз самата като педагог мога да потвърдя, че пропаганда има и тя върви основно през допълнителни материали, които влизат в училищата; през образователни платформи, неподчинени на МОН; през обучения на учители, от които се очаква да разпространяват неолиберални идеи и ценности.
Подмяна на модела – вместо духовна култура се изгражда образователен продукт
И като говорим за неолиберални идеи, искам да обърна внимание на още един съществен проблем, уловен преди повече от десетилетие, който набра сила през отминаващата година – подмяната на философията на образованието. В редица европейски нормативни документи и стратегии е заложена визията за подчиняване на образованието на икономическата логика и на пазарните отношения. На човека се гледа като на икономически инструмент, а не като личност, въплъщаваща чудото на живота и способна да разгърне всестранен потенциал. Ангажираните със сферата забелязват, че обучението е съобразено с оценителски процедури, класирания, измервания. МОН прави промени в учебните програми с оглед на международното изследване PISA, с оглед на държавния зрелостен изпит, както и с националните външни оценявания. Това моделира по нов начин и училищата, и университетите. На тях вече се гледа като на предприятия. Затова и все по-често чуваме изрази като „образователен продукт“, „ученикът като продукт“, „ученикът е предприемач на самия себе си“, „финансиране според успехите“. В този контекст едно знание или изследване се толерира, ако то има икономическа стойност. Ако има духовна или културна такава и не носи възвращаемост на вложените средства, то не е подкрепено. Така се унищожава духовността на една нация.
Тихомълком падат емблематични текстове
И тук се сещам за още нещо, което се случи през 2024 г. – тихомълком бе премахнат от учебната програма по литература за 8. клас поредният емблематичен за българската културна памет текст – стихотворната творба „Азбучна молитва“ на Константин Преславски. Така за около 20-ина години от средновековната ни книжнина, изучавана в училище, останаха само две творби от общо шест – „Пространното житие на Константин-Кирил Философ“ и „За буквите“. Това като аргумент в полза на горните разсъждения за подмяната на модела на образование.
Компетентности – гъвкаво да се адаптират и безотказно да се саморециклират
Факт е, че образователните ни институции са мотивирани (бих казала дори манипулативно заставяни) да следват точно този нов модел, при който младите хора да бъдат снабдени с определени измерими, изчислими компетентности, които по думите на доц. Наталия Христова „им позволят гъвкаво да се адаптират и безотказно да се саморециклират“. И ето го парадоксът – заявявайки, че създава свободни личности, училището по „нова мярка“ всъщност чертае рамки.
Изкуственият интелект като приоритет, а естественият интелект…
Информационно-комуникативните технологии продължават да са основен приоритет, какъвто е и изкуственият интелект. През 2024 г. голяма част от учителските колективи преминаха обучение за ролята на изкуствения интелект в образованието, чувайки новината, че след около десетина години част от тях ще са излишни като преподаватели. За ангажирания с личностното развитие на децата и младежите учител съществените въпроси са какво се случва с естествения им интелект и какво бъдеще на личности, граждани и трудещи се осигурява този нов модел на образование.
И тук отново ще цитирам доц. Христова: „Мислен по аналогия на стоката като бързо изхвърляем от пазара на труда предмет, трудещият се би следвало да е изпразнен от знания, памет, идентичност, да е сведен до временен изпълнител на определени задачи, да бъде проектиран като един интелигентен автомат, снабден с опции за многократно саморециклиране, перфидно наричани учене през целия живот.“
Скъпоплатените програми и стратегии без резултати
Колкото и да е парадоксално, трябва да се разбере, че държавата иска да образова не толкова ефективно, колкото евтино; да осигурява икономически изгодно образование, което продуцира икономически изгодни работници и граждани. Винаги е съществувала борба между това светът да се промени или да бъде запазен такъв, какъвто е, и тази борба се проектира върху образованието. С носталгия констатираме, че сме имали една от най-добрите образователни системи в света, а със съжаление заявяваме, че скъпоплатените нововъведения, десетките програми и стратегии не дават очакваните резултати. Големият разрив се получава, когато като общество имаме едни очаквания, а икономическият императив налага нещо съвсем друго. Би било наивно да смятаме, че стратезите на новия икономическия ред ще се откажат от образованието като инструмент за въздействие. Би било наивно да очакваме и че ще допуснат образованието да се управлява от някого, който не е склонен да се предложи като марионетка. По-скоро виждам възможността за индивидуално избавление от наложените рамки. Въпросът е колко от осъзналите тези дълбоки противоречия ще дръзнат да излязат от кафеза.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase. 
https://www.dnes.bg/ …
