Изборите в България – редовни европейски и предсрочни парламентарни – са след само 5 дни, но още не знаете къде и как ще гласувате.
- Ще може ли с машина?
- Или само с хартия?
- Колко вида бюлетини ще има?
- Ще изглеждат ли различно?
- Може ли да гласувам само за български, но не и за европейски парламент?
- Как гласувам, ако съм в чужбина?
- А мога ли да преподредя партийната листа?
Ето отговорите на всички най-важни въпроси за изборния ден в неделя.
Как да разбера къде гласувам
Можете да проверите кое е вашето място за гласуване, както и кой е номерът на избирателната ви секция, на сайта на ГРАО. Там можете да направите справка, като въведете ЕГН или адрес.
Как протича изборният ден
Изборният ден започва в 7 ч. и приключва в 20 ч. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено с максимум един час – до 21.00 ч.
С какви документи гласувам
Можете да гласувате единствено след представяне на валидна лична карта. Други документи – като международен паспорт или шофьорска книжка – не се приемат.
Ако сте изгубили личната си карта, тя е повредена или с изтекъл срок, можете да поискате да ви бъде издадено удостоверение, с което да упражните правото си на вот. Това е възможно във всяко районно управление на полицията или участък към СДВР, ОДМВР, независимо от постоянния или настоящия ви адрес.
Всеки ли може да гласува и на двата вота
Не. За да можете да гласувате и на европейските избори, трябва да сте живели в България или друга страна от ЕС през последните 3 месеца.
Това означава да имате адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на територията на България или постоянен адрес в България и настоящ адрес в друга държава членка.
Всички избиратели, които отговарят на това условие за уседналост, ще могат да изберат – дали да гласуват и на двата вота, или само на един от тях.
Тези, които не отговарят на условието, могат да гласуват само за национален парламент.
Кога хартиената бюлетина е задължителна
На предстоящия вот ще можете да изберете дали да гласувате с машина, или с хартиена бюлетина. Такъв избор ще имате обаче само ако във вашата секция има над 300 регистрирани избиратели.
Освен това важно е да знаете, че ако не сте живели в България или друга страна от ЕС през последните 3 месеца и съответно нямате право да гласувате за евродепутати, няма да можете да гласувате машинно. За тези избиратели това ще е възможно само с хартиена бюлетина.
Причината е, че членовете на секционната комисия няма как да наблюдават вота ви на машината и да проверят дали гласувате действително само за българско Народно събрание, обясни по-рано говорителката на ЦИК Росица Матева.
Само с хартиени бюлетини ще се гласува и в избирателните секции с по-малко от 300 избиратели, в секциите в болници, домове за възрастни хора и други специализирани институции, в секциите на кораби под български флаг, както и в арестите и местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“.
Само хартиена бюлетина има и при гласуването с подвижна избирателна кутия.
Как се гласува с машина
Ако решите да гласувате на машина, ще получите смарт карта от секционната комисия. Трябва да я поставите в долния край на машината с чипа напред и нагоре. Първо ще се зареди екран, на който ще трябва да отбележите дали искате да участвате в двата избора или не. При желание за участие в двата вота, ще се отвори първо бюлетината за българския парламент, а след това – бюлетината за евровота.
След като гласувате, вадите картата от машината и изчаквате звуковия сигнал, преди да вземете разписките от машинното гласуване, наричани вече бюлетини. Картата се връща на член на секционната изборна комисия, а бюлетините се пускат в две различни кутии.
Машинният вот се отчита чрез ръчно преброяване на бюлетините, разпечатани от устройствата.
По този начин гласуваме след промени в Изборния кодекс от края на 2022 г. С тях машините за гласуване бяха превърнати на практика в принтери – те отпечатват бюлетина, която след това се брои на ръка от избирателните комисии.
Как се гласува с хартия
Гласуването на хартия ще става с две отделни бюлетини в различен цвят – зелена за българския парламент и синя за европейския.
Както и на предишни избори, ще трябва да отбележите вота си, като поставите знак „Х“ или „V“ в квадратчето с номера на предпочитаната формация, на независим кандидат или на опцията „Не подкрепям никого“.
Отдясно, в кръгче със съответния номер, ще можете да отбележите и преференция за кандидат за народен представител или евродепутат.
Отбелязването с тези знаци е действително само ако е с химикалка, пишеща със син цвят.
Как се гласува в чужбина
Ако пътуване в чужбина в деня на изборите, или живеете там, ще можете да гласувате в една от разкритите секции зад граница. Най-често те са в български дипломатически мисии, но не само. Можете да видите коя е най-близката до вас секция на сайта на ЦИК или на картата, изработена от Боян Юруков по инициатива на „Демократична България“.
Важно е да знаете, че за европарламент ще се гласува само в секции в страни, които са членки на ЕС. Затова и в секциите в държавите извън ЕС, където може да се гласува и с машина, ще има само една опция – вот за български парламент.
Разлика има и при възможността за избиране на преференция за конкретен кандидат. Ако гласувате от секции извън страната за българско Народно събрание, няма да можете да отбележите преференция за конкретен кандидат. Причината е, че няма отделен избирателен район, за който такива хипотетични поименни преференции биха важали.
Ще можете обаче да гласувате с преференция за кандидат за европарламента.
Какво променя вотът с преференция и къде отива гласът ни
На изборите за български парламент гласуваме за 240 депутати, като минималният праг, който формациите трябва да преминат, е 4% от всички гласове, за да влязат в новото Народно събрание.
При вота за европарламент е малко по-различно. Там гласуваме за 17 депутати от България, като бариерата за влизане е близо 6% от гласовете. Общият брой на евродепутатите от всички страни е 720.
При разпределението на гласовете важна роля ще изиграят преференциите. С тях избирателите могат да пренаредят листите, подадени от партиите.
При вота за български парламент даден кандидат може да се качи нагоре и да измести други от избираемите места, ако за него гласуват поне 7% от всички гласували за листата. Избирателите обаче практически не могат да сменят водача на тази листа. Причината е, че всички бюлетини за съответната партия, в които няма отбелязана преференция, се броят като вот да първия.
За Европейския парламент бариерата за задействане на индивидуалните преференции е 5% от вота за листата. Тук законът не пази поставения от съответната партия на първо място в списъка с кандидати – гласовете без преференция не се броят за него.
Историята помни случаи, в които водачът не става евродепутат – така стана през 2014 г., когато бившата еврокомисарка Меглена Кунева беше начело на листата на Реформаторския блок на евровота. Но вторият в листата – Светослав Малинов – получи повече преференции от нея и взе единствения мандат, спечелен от тогавашната дясна коалиция. Същата година и вочадът на БСП Сергей Станишев беше изместен от неизвестен тогава кандидат на име Момчил Наков. Резултатът му беше висок заради объркване на избирателите, но партията спечели повече мандати, затова и двамата станаха евродепутати.
Има и още един фактор, който със сигурност ще доведе до промени при разпределението на гласовете. Много от кандидатите са включени и в двете листи на своите партии – както за български, така и за европейски парламент.
По-рано проверка на „Дневник“ показа, че листите на партиите за двата вида избори се припокриват на 80% – 334 от всички регистрирани 418 претенденти за европейския парламент учатват и във вота за българско Народно събрание.
Ако получат достатъчно гласове и за двете обаче, те ще трябва да изберат дали да останат в София, или да се преместят в Страсбург, с което ще се освободи мястото им в една от листите в националната им листа.
