В мемоарите си бившия президент на САЩ Барак Обама похвали Ангела Меркел за „непоколебимото й търпение“, но 2021 г. вече започна и търпението на германската канцлерка да се изчерпва.
Меркел няма да се кандидатира за преизбиране на предстоящите национални избори, насрочени за септември. Тя се оттегля, но политическото бъдеще на страната още не е ясно и то в критичен момент, пише dir.bg.
След 16 години на власт – по време на които се смениха трима президенти на САЩ, четирима на Франция, петима британски премиери и седем италиански – Меркел може да подобри рекорда на Хелмут Кол като най-дълго управлявал германски лидер след Втората световна война в зависимост от това колко ще продължат коалиционните преговори следващата година.
„Но при все това, макар и да е странно, мястото на Меркел да влезе в аналите на историята остава несигурно“, казва Констанца Стелценмюлер, старши научен сътрудник в института Брукингс.
На първо място постиженията на 66-годишната канцлерка по отношение на бизнеса и икономиката са нееднозначни.
„В епохата на Меркел Германия престана да бъде „болникът на Европа“ и се превърна в четвъртата по сила световна икономика с рязко нарастващо жизнено равнище“, написа неотдавна Стелценмюлер.
Но „някои скандали – от „Дизелгейт“ до драмата Уайъркард – показват дълбоко опорочена корпоративна култура и съпротива срещу по-голяма прозрачност“, каза тя.
И макар че политиката на Меркел за приемане на бежанците в разгара на кризата през 2015 г. може да й е спечелила похвали, същата тази политика помогна Алтернатива за Германия, дотогава една малко известна крайнодясна партия, да се превърне по време на управлението й в най-голямата опозиционна сила.
На международната сцена наследството на Меркел се основава на големите й дипломатически умения, които проличаха на много срещи на върха на ЕС и Г-7.
„И въпреки това тя ще бъде запомнена и с колебанията си, и с понякога влудяващата й политика на малки стъпки“, смята Стелценмюлер.
Въпреки това Меркел може да напусне поста доволна от себе си. Нейната популярност и тази на Християндемократическия съюз се увеличиха през кризисната 2020 година.
Но партията й не може да почива на лаврите си. Преди Германия да може да избере нов лидер, ХДС трябва също да избере своя и този продължителен процес, допълнително забавен от коронавирусната пандемия, може да дестабилизира партията в момент, когато тя трябва да се съсредоточи върху това, което ще е залогът през 2021 година.
Анегрет Крамп-Каренбауер, министърка на отбраната на Германия, в момента е лидер на ХДС, след като Меркел я посочи за своя приемник през 2018 г.
Но АКК, както е известна, обяви миналия февруари, че няма да се кандидатира за канцлерския пост и обеща да предаде управлението на партията на някой, който ще го направи.
До каква степен германските християндемократи ще останат центристката партия на Ангела Меркел зависи от това кой ще бъде избран да ги ръководи на изборите през 2021 година.
Тримата кандидати да заменят Крамп-Каренбауер са: Фридрих Мерц, адвокат и богат бизнесмен; Армин Лашет, регионален премиер на Северен Рейн-Вестфалия, германската провинция с най-голямо население; и Норберт Рьотген, външнополитически експерт, който е за по-близки връзки със САЩ и в същото време държане на Русия на една ръка разстояние.
Поддръжници на Мерц, най-десният от тримата, са заявявали, че той може да върне гласоподаватели, които ХДС е загубил в полза на АзГ.
Лашет, от друга страна, е смятан за предпочитания от Меркел избор и от него би се очаквало да продължи досегашния курс на дясноцентристката партия.
Партийните конференции, на които трябваше да бъде избран лидер, два пъти станаха жертви на пандемията: първо през април, а после и през декември, когато те бяха отложени.
Последното отлагане „отвори отново старите рани в партията и разклати нейната самоувереност“, заяви Александер Привитера, директор по европейските въпроси в Комерцбанк.
Мерц разкритикува отлагането на конференцията, заявявайки, че то е част от усилия на „партийната върхушка“ да не му позволи да поеме юздите.
Крамп-Каренбауер отхвърли критиките му, определяйки ги като теория на конспирацията.
Важната партийна конференция ще се състои на 16 януари, но това няма да е обичайната среща на живо на 1001 делегати на ХДС.
Изборът на лидер ще се състои онлайн и по-късно ще бъде ратифициран с гласуване по пощата, за да се заобиколят германските закони, които забраняват на политическите партии да избират лидера си изцяло онлайн.
Но дори и след приключването на гласуването, бъдещият лидер на ХДС може да бъде победен в последния момент, преди да стане кандидат за канцлер, имайки предвид, че всяко такова решение трябва да бъде взето заедно с регионалната сестринска партия на ХДС, Християнсоциалния съюз (ХСС).
Лидерът на ХСС Маркус Зьодер беше сочен за потенциален кандидат за най-високия пост в германската политика и използва пандемията, за да спечели известност далеч извън родната си провинция Бавария.
По време на коронавирусната криза изгря звездата на здравния министър Йенс Шпан и се появиха спекулации, че той може да се включи в последната минута в надпреварата за лидер на ХДС.
„Той се харесва на консерваторите (идва след опит във финансовото министерство) както и на прогресивните, тъй като е открит гей“, написа неотдавна Привитера в публикация в блога си.
Така или иначе, животът без Меркел все още изглежда много далеч, защото тя продължава да оказва влияние по време на пандемията, включително на европейско равнище, след като изигра ключова роля в реакцията на блока на надвисналите рецесии.
„Докато при нормални обстоятелства един канцлер в последната година на управлението бавно щеше все повече да губи влияние, няма никакви признаци, че това ще се случи с нея. Напротив, както в страната, така и в международен план, присъствието й се усеща“, каза Привитера.
„Следващите избори през есента на 2021 г. все още изглеждат наистина далеч“.
