Бившият директор на Александровска болница проф. Костадин Ангелов е сключвал неизгодни споразумения в продължение на години, с които е увеличил дълга на болницата. Само за последната 1,5 година от управлението му болницата е натрупала загуби в размер на 10 621 000 лв., съобщиха от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
Министерството публикува извадка от одитен доклад за финансовото състояние на Александровска болница, след управлението ѝ от бившия здравен министър Костадин Ангелов в периода 2013-2020.
Александровска болница завършва 2012 година с положителен финансов резултат и няма просрочени задължения.
През 2013 година Костадин Ангелов е назначен от правителството на ГЕРБ за директор на болницата.
Само за периода 01.01.2019 – 30.06.2020 болницата натрупва загуби в размер на 10 621 000 лв. Натрупаната загуба до месец юни 2021 година достига до 69.8 млн. лв.
В резултат на трайната тенденция на реализирани от лечебното заведение нетни загуби, собственият капитал се понижава съществено, като от 22.8 млн. лв. към края на 2016 г., спада на 3.9 млн. лв. към края на 2020 г., допълват от Министерството.
Нарастването на задълженията към доставчици за лихви и такси с близо с 20 млн. лв. се дължи на това, че Ангелов е удължавал просрочията, чрез подписване на споразумения за разсрочване на задълженията с фирмите доставчици.
Обратно на търговската логика, при договарянето на разсрочване на дълга, болницата не само не го е намалила, но е поела нови задължения във вид на лихви в изключително големи размери. Защо едно дружество, което има да плаща наказателна лихва, заради неизпълнение на договора си, се съгласява да разсрочи това задължение и да плаща допълнителна лихва?
Открояват се следните договори и споразумения за разсрочване на задълженията, с поети от Александровска болница утежняващи ангажименти за неустойки при забава:
– Фирма П….. Ф… ДЗЗД – освен лихва за забава са договорени допълнително 12.5% наказателна лихва върху нея, годишно върху неплатената част на задължението;
– Фирма С……. ЕООД – отделно от просрочените задължения, болницата трябва да заплаща по 30 000 лв. месечно по всяко просрочено плащане;
– Фирма С…. Т…… АД – 10% лихви за забава и допълнително 10% върху непогасената част на разсрочените задължения;
– Фирма Г… К… СД – Основният лихвен процент плюс 15 пункта на годишна база за всеки ден на просрочие. (По същия договор обаче, доставчикът дължи само 5% неустойка при неизпълнение на поетия ангажимент.);
– Фирма М….. С….. Б…. ЕООД – лихвите възлизат на 17- 23% на годишна база.
Анализът показва трайна тенденция на затруднения за текущо погасяване на задълженията. В продължение на години директорът Костадин Ангелов е сключвал неизгодни споразумения за разсрочване, с които е увеличил дълга на болницата.
Вместо това, на фона на отрицателните лихви в банковия сектор и възможността за договаряне на банкови кредити с лихви от 2-3 процента, той е можел значително да редуцира дълга към доставчици.
Ангелов не само е поставил болницата в тежко финансово състояние, но сега съдбата и зависи от благоволението на кредиторите ѝ.