ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 53, 1991 г.
МИЛОСТ ЗА ЛЕСОПАРК „ЧЕРНИ ВРЪХ“
♦ Лекопарк „Черни връх“ /“Карасеврия“/ и голямата част от гората край него са най-близкият до Стара Загора широколистен масив. Той е не само надежден източник на кислород, но е и едно от красивите и благодатни места за почивка. Лесопаркът е жизнено необходим за бързо увеличаващия населението си град, унищожил голяма част от вътрешното си дървесно богатство при разширяването и многоетажното си извисяване.
Това естествено би трябвало да предизвика по-голяма загриженост при съхраняването на гората. А вече за кой ли път се пише за незадоволителното й опазване, въпреки че „Черни връх“ е със статут за особена закрила! Тревога предизвиква увеличаващата се бракониерска сеч. Изсичат се високи жизнени дървета. Преминете по пътеките и коларските пътища на лесопарка от изток на запад и ще се натъкнете на безброй, пресечени на около метър от корена дървета. Още по-тревожна става гледката, когато навлезете навътре в гората, където брадвите са играли най-безмилостно. Много великолепни високи дървета са премахнати, наоколо са останали само кастрени клони. Нарушена е дивната, галеща и отморяваща сърцето красота, хищнически са покушени стотици дървета красавици. Бедата е, че бракониерското нашествие става все по-настойчиво. Всекидневно се изсичат по около десетина каруци дърва. По горските пътища са останали само дълбоките и широки следи от автомобилните гуми на каруците, с които се превозват дървета. Бракониерите са главно притежатели на конски каруци най-вече от северозападния край на град, а на общинския народен съвет са известни собствениците на такива каруци. Държавното лесничейство в Стара Загора е съставило много актове на бракониери и е констатирало, че едни и същи лица извършват многократни нарушения. Не бива да се допускат частни лица да събират суха дървесна маса в лесопарка, защото разрешението за това обикновено е прикритие за изсичане на жизнени дървета. Необходимо е също нормативно да се определят по-строги санкции, особено за бракониери, за които е доказано, че многократно са правили нарушения, като се стига до конфискуване и на транспортното средство. Не са Държавното лесничейство в Стара Загора, но и общинският народен съвет и РДВР трябва да вземат решителни мерки за опазването на лесопарка. Нехайството и лековерното отношение към горите, от които диша големият град, може да има тъжни последствия за бъдещите поколения. Народната мъдрост предупреждава: „Не сечи клона, на който седиш!“ А от варварското нашествие трябва да се спасят не само лесопарк „Черни връх“ и другите гори около града, но дори и парк „Аязмото“, който също е застрашен от подобна напаст!
Денчо БАРОВ
