Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна пълно единодушие за бюджета. Той е в представените рамки – 3% дефицит, близо 2% ръст на икономиката, 8.7% инфлация, като са запазени социалните плащания.
„Не съм сигурен, че това е добра мярка, защото виждаме, че имаме година, в която инфлацията продължава да е двуцифрена, имаме и година, в която най-вероятно в края ще имаме увеличение на енергийните ресурси, тъй като сега за месец юни видяхме колебанията на европейската борса“, каза икономистът доц. Григор Сарийски в студиото на „България сутрин“.
По думите му това ще рефлектира върху всички разходи на домакинството.
„Да замразим минималната работа заплата – това е меко казано антисоциална мярка. Не знам как ще се правят нито десни, нито леви мерки и цели. Не виждам нито едното, нито от другото с тази мярка“, допълни доц. Сарийски.
Колегата му – икономистът Преслав Райков пък е на обратното мнение и смята, че замразяването на минималната работна заплата е добра мярка.
„Не мисля, че е редно да я актуализираме през 6 месеца, не е редно минималната работна заплата да гони инфлацията. Минималната заплата не е инструмент за богатство и никой не е станал богат, нито пък е прогресирал много с повишението от 5 до 10%. Не е резонно в средата на годината да искаме отново увеличение. Синдикатите винаги ще искат по-висока минимална работа заплата, дори да я направим 1500 лв., те ще искат да е 1800 лв.“, аргументира се той в ефира на Bulgaria ON AIR.
И е на мнение, че доходите са догонили голямата инфлация: „Статистиките излязоха, така че не мисля, че има какво друго да коментираме, доходите в България догониха инфлацията, в определени сектори дори я изпревариха, в определени сектори генерираха вътрешната инфлация, която сами успяхме да си създадем.“
Доц. Сарийски контрира думите му, като заяви: „Естествено, че няма как да станете богат от минималната работна заплата. Идеята не е да ви правят богати, а да оцелеете, защото със 700 лв. може да си представите как ще оцелеете и как ще ги похарчите. Второ – ако някой си мисли, че е лесно да се живее с минимална работна заплата, нека опита.“
Според него трите процента дефицит е поредният напън България да бъде вкарана в Еврозоната.
„Но ако погледнете по какъв начин е направен разчетът, ще видите, че прилича на судоку. 7,2 млрд. трябваше да бъде съкратен дефицитът – с 3,6 млрд. намаляване разходите, 3,6 увеличаваме приходите. Тези 3,6 млрд. за разходите правят 1,8 на текущи разходи и 1,8 на капиталови разходи. Като погледнете, не виждате икономическа логика в бюджета и това е причината да бъде толкова яростно критикуван от всеки. Целта е да излъжем Европейската комисия, че ние можем да влезем в трите процента, така че максимално бързо да ускорим пътя си към Еврозоната. Но това е път, който е против волята на българските граждани“, поясни доц. Григор Сарийски.
Преслав Райков смята, че секторите трябва да се реформират, за да може пари да се наливат „в нещо здраво“.
„Исканото увеличение от 10% от МВР не води до повишаване на това тези хора да се чувстват много по-добре, много по-мотивирани и всяка сутрин да излизат с определена доза мотивация да вършат работата си, което на нас като общество не ни върши работа. Наливаме пари в счупени системи, в прекалено раздути системи“, подчерта икономистът.
Доц. Сарийски подчерта, че на места се крият доходи и не се декларират.
„Финансовият министър трябва да бъде насочен към банковото законодателство. Трябва да се въведе изискване всеки търговски обект да има пос терминал. А защо липсват? Защото банковите такси са неразумно високи. Трябва да се тръгне от това държавата и търговските банки, осигуряващи тази инфраструктура да постигнат някакъв консенсус“, коментира Райков.
Гледайте целия разговор във видеото.
