От актьор „в изгнание“ до уважавана звезда на големия и малкия екран. Така изглежда пътят на американския актьор Джим Кавийзъл в киното.
Преди 20 години той изигра Исус Христос в блокбъстъра „Страстите Христови“ на Мел Гибсън. Нестандартната роля му спечели голяма слава, но и отчуждение от средите на киното заради противоречивия характер на филма.
Въпреки това Кавийзъл не се е отказал от актьорската кариера и продължава да приема все по-предизвикателни роли. На 26 септември той навърши 56 години.
Джим е роден през 1968 г. в САЩ, в семейството на Джеймс и Маргарет Кавийзъл – хиропрактик и бивша театрална актриса. Родителите му са силно религиозни католици и отглеждат децата си в този дух.
Като тийнейджър Кавийзъл се занимава със спорт – най-вече с баскетбол. Мечтата му е някой ден да играе в NBA. След като завършва гимназия, той продължава образованието си в колеж, където също играе в баскетболния отбор. Контузия обаче слага край на спортната му кариера.
Това го подтиква да се обърне към актьорската професия. През 1990 г. Кавийзъл се явява на кастинг за драматичния филм „Моят личен Айдахо“ с Ривър Финикс и Киану Рийвс. Получава роля на служител в авиокомпания. Въпреки че е малка, тази роля насърчава Кавийзъл да продължи развитието си в сферата на киното.
Още на следващата година той се мести в Лос Анджелис, където продължава да ходи на прослушвания, като междувременно работи като сервитьор.
„Хората си мислеха, че съм се побъркал“, разказва актьорът за преместването си.
Получава малки роли в „Дигстаун“ (1992) и „Уайът Ърп“ (1994), както и в сериалите „Чудните години“ (1988) и „Убийство по сценарий“ (1984).
По-сериозен пробив обаче Кавийзъл постига едва през 1998 г. с участието си във филма „Тънка червена линия“, чието действие се развива по време на Втората световна война. През 1999 г. Гардиън пише, че Кавийзъл е спечелил ролята, като се е конкурирал с известни актьори като Брад Пит, Матю Макконъхи и Джони Деп.
Преди режисьорът на филма Терънс Малик да го потърси, Кавийзъл обмисля да прекрати актьорската си кариера и дори за кратко се чуди дали да не стане свещеник.
Влечението към киното обаче надделява и Кавийзъл продължава кариерата си във филми като уестърна „Да яздиш с дявола“ (1999) и научнофантастичния трилър „Пряко включване“ (2000). Цитиран от Гардиън, той казва, че се вдъхновява от Харисън Форд, който „дълги години е работил като дърводелец вместо да приема телевизионни роли“.
През 2001 г. Кавийзъл си партнира с Дженифър Лопес във филма „Ангелски интерес“. На следващата година се превъплъщава в ролята на Едмон Дантес в екранизацията на „Граф Монте Кристо“.
По това време го забелязва Мел Гибсън. Той избира Кавийзъл за нелеката роля на Исус Христос във филма „Страстите Христови“, в който се разказва за последните 12 часа от живота на Божия син.
Продукцията е сред най-касовите в историята на киноиндустрията, но също така предизвиква редица противоречия.
„Исус е толкова противоречив сега, колкото е бил винаги. Не се е променило много за 2000 години“, казва тогава Кавийзъл.
Снимките са тежки за актьора, който е ударен от мълния, разболява се от пневмония и изкълчва рамото си по време на работата. Гибсън предупреждава Кавийзъл още преди снимките, че ролята на Исус Христос може да навреди и на актьорската му кариера след това.
През 2011 г. Кавийзъл признава, че след филма на Гибсън наистина му е било трудно да си намери добри роли и се е чувствал като „изгнаник“ в киното. Но вярва, че това си е струвало, защото шансът да изиграе Исус е „преживяване, което се случва веднъж в живота“.
След филма на Гибсън Кавийзъл играе в „Дежа вю“ (2006), „Чуждоземецът“ (2008), „Невъзможно бягство“ (2013), „Звукът на свободата“ (2023), както и в криминалния телевизионен сериал „Под наблюдение“ (2011-2016).
През 2025 г. се очаква да започнат снимките на продължение на „Страстите Христови“, озаглавено „Възкресение“, в което Кавийзъл също ще участва.
В хода на кариерата си той продължава да държи на религиозните си убеждения – например, отказва да се снима в сексуални сцени.
През 1996 г. се жени за Кери Брауит, с която има три осиновени деца.
