Мъжкото лице на Sofia Fashion Week Георги Йовчев – мистър България 2016 с интервю за Вестник Труд.
[ad id=“225664″]
Георги Йовчев е от Варна и е на 25 години. Избран е за Мистър България 2016, модел и един от най-атрактивните родни мъже. Завършил е Спортната академия, има магистратура в НБУ. Бивш волейболист на “Черно море”, почитател на фитнеса.
– Жоро, заедно с модела Деси Кейт сте лица на Седмицата на модата в София. Как приемаш този факт, Sofia Fashion Week все пак е най-голямото модно събитие в България?
– Да бъда лице на Sofia Fashion Week е голям успех и голяма чест за мен. Това събитие е най-престижното, свързано с модата в България. Колкото и да я гледаме, модата у нас е в микромащаб – има много малко модели, агенции и ангажименти за моделите. Но това събитие се конкурира на световно ниво с други държави и други столици, където се провежда седмица на модата. През тези четири дни ще ни посетят известни личности, диджеи, кадрите от него ще се използват за Фешън тв. Което означава, че правим нещо много стойностно на световно ниво.
[ad id=“263680″]
– Как дойде предложението към теб да станеш лице на тази мащабна модна феерия?
– Предложението го получих преди месец. Признавам, че тайно се надявах да ме поканят и то се случи. Може би в момент, в който съм бил готов това да стане.
– Какво е за теб модата, чувстваш ли се обсебен от нея, част от живота ти ли е?
– Модата ме беше обсебила в началото, но сега по-скоро ми е като хоби. У нас, както ти казах, тя е в малък мащаб. Преди години за да успея, за да се развивам трябваше да напусна България. Разбира се, модата ни дава насоки как да се обличаме и какви тенденции в нея да следваме.
– Имаш ли предпочитан български дизайнер?
– Харесвам дрехите на пловдивската фирма STAYLER. Но за мъжка линия в България още не съм се сблъскал с нещо, което да ме грабне. Докато за жените не е така. За тях има много дизайнери, които представят най-вече сватбени, вечерни рокли. На дамския пазар има много добри предложения и българските жени могат спокойно да заложат на български дизайнери.
[ad id=“236993″]
– А от световната мода имаш ли любимец?
– Да, най-много харесвам Карл Лагерфелд, който е една от великите фигури в модата. Стилът му е запомнящ се – винаги е в черно и бяло, с черни ръкавици. Негови лица са били едни от най-големите световни топмодели – Клаудия Шифър, Надя Ауерман и др. Преди 6-7 години в ръцете ми попада случайно чанта за лаптоп на Лагерфелд и просто разбрах за какво става дума.
– Какво мислиш за съвременната мъжка мода? Напоследък се появяват едни доста „креативни“ модели, които предизвикват смесени чувства – яд, смях, сарказъм… Те буквално стресират обикновения зрител с ексцентричността си. Да обличаш мъже в женски дрехи и обратно, и да представяш това по най-помпонзен начин – как намираш тази мода?
– Светът е доста разкрепостен и предлага безброй много възможности за различни хора – жени, мъже или нещо средно… (усмихва се) Подходът към дрехите трябва да зависи къде си, какво ще посещаваш, с кого си и т.н. Има хора, които се чувстват по-свободно, по-ексцентрични. Те са в модните среди, фризьори, модели, хора на изкуството.
– Модата днес си е направо изчанчена в някои моменти, предизвиква и носталгия към предишните години, когато на модния подиум царстваха мъже тип „Джеймс Бонд“ – с абсолютна мъжественост. Как приемаш новия начин на живот, обръщането на ролите – жените като мъже и мъжете като жени?
– В последните години нещата много се промениха. Мъжете станаха по-меката фигура, а жените – изглеждат по-твърдата. Напоследък обаче се забелязва връщане на истинските мъже и на мъжкарите, дори и в облеклото. Въпреки това, което казвате и което пише в медиите. Днешните мъже изглеждат добре, свалят жени, а не жените тях. Вървим към положителна насока. Тази мода от последните години ще стане частична, мина модата на странното при мъжете.
– А как се яви на конкурса Мистър България – някой насочи ли те, предложи ли ти?
– Историята е същата като със Sofia Fashion Week – от няколко години си мислех за конкурса, снимал съм се за много световни марки, които имат участие на българския пазар, за напитки, хотели, имах доста голямо порт фолио. След като се отказах от ходенето ми по подиуми в чужбина, исках по-професионално да се занимавам с мода. Имах списък с план за модното ми развитие и останаха 2-3 точки. Конкурсът Мистър България не беше правен 5-6 години преди 2016-а. Сам се записах, случайно чух за него, после започна голямата мъка с тренировките… (смее се).
– Откъде си?
– Аз съм от Варна. Участвал съм в модни събития там. Но най-много се гордея с кариерата ми в спорта – тренирал съм волейбол професионално в Черно море. Завършил съм спортната академия, а сега завършвам магистратура в НБУ по мениджмънт на организационното съвършенство.
– На какво те научи спорта, той развива доста качества?
– Спортът ми даде много красиви и паметни моменти. В спорта всичко се променя за секунди, както когато се сблъскаш с реалния живот – днес си добре, утре не си. Той ми помогна да видя реалния живот. Основните неща, които ми даде спорта, са дисциплина и последователност. Никога не можеш да прескачаш стъпала или да надскачаш себе си без да си подготвен. И затова съм страшно благодарен, имам много добри и стойностни приятели.
– Не си ли мечтаеше за националния отбор по волейбол?
– Да, това беше мечтата ми, но за съжаление не се осъществи. В залата във Варна съм бил на всички големи турнирни срещи, в които националите играеха.
– Кой беше играчът, който ти харесваше?
– Тогава за моето поколение изгряваше Матей Казийски и всички искахме да сме като него. В предишната генерация имаше много силни състезатели, големи личности. Съжалявам, че Матей от няколко години не играе за България. Познавам доста от момчетата в отбора и всички са ми любими, защото всеки допринася с нещо за постиженията, които имат, а то никак не е малко за нашата малка държава.
– Как гледаш на опитите да вкарат политиката в спорта? Всичко, което се случи с Олимпийските игри, допинга, скандалите?
– Спортът винаги е бил част от политиката. И това се потвърди през последните години с всичко, което се случи. Вече имаме много медийна информация за много неща. Високият спорт е много сложна материя и зад него стоят много хора – треньорът, клубът му, държавата, олимпийският комитет на страната. Но между големите държави има големи неразбирателства, най-вече политически.
– Трябва ли толкова много политика да има в съвременния спорт, някога се казваше „Спортът за един мирен свят“?
– На олимпиадите се гонят общо взето за допинга и за домакинството. Всичко друго си е открито. Спортът вече е много комерсиален, в него има много пари – във футбола, в баскетбола, в хокея на лед има толкова много пари от реклами… Това перо има невероятни активи и винаги е имало скандали. А някои скандали е видно, че се правят изкуствено, за да има интерес.
– Как се справяш с интереса на фенките, имаш ли си приятелка?
– Разбира се, че си имам приятелка, на която много държа. А с фенките не съм имал проблеми, защото личността ми никога с нищо не е провокирала голям наплив от интерес. Внимание – да, но любопитство – не. Вижте каква е реалността – всеки в България става известен чрез скандали. Но според мен това не е начинът. Не приемам това за себе си. Трябва много работа, учение, дисциплина и последователност. Това е необходимо, за да си подготвен за успеха, а не изкуствено да го провокираш.
– Каква жена може да те впечатли – красотата ли е на първо място или нещо друго?
– Красотата е последното нещо, което съм гледал при жените, с които съм бил, и с което една жена може да ме впечатли. Първото и най-важно за мен винаги е бил характерът. Жената до мен трябва да е силна, смела, борбена, решителна. Не искам жената да е една кукла. И все пак трябва да е нежна и решителна, да е истинска жена.
– Смяташ ли се за мъжкар, какво би направил за една жена?
– Да, мъжкар съм. За приятелка ми бих направил всичко. Какви ли не луди моменти сме имали…
– Приемаш ли ревността за част от любовта?
– Ако си ревнив към човека, когото обичаш, според мен това идва от комплекси. Но ако си с човек, в който не си сигурен в чувствата си, тогава е оправдана.
– Днес е модно да си патриот. Как гледаш на този масиран патриотизъм напоследък?
– Харесвам и уважавам тези патриоти, които не са изпускали част по история и знаят всичко за нашата държава. И за лошите моменти, които са преживели дедите и прадедите ни. Патриотизмът не бива да е изкуствен. Не може да станеш патриот от една прочетена статия в интернет. Патриот е човек, който всяка година на 3 март знае какво се е случило, който гледа и слуша изказванията на нашия президента. Не мога да не отбележа, че много се впечатлих от президента ни Румен Радев, когато направи силовото коремно превъртане. Аз не мога да го правя… Това е най-трудното упражнение на лоста, да не говорим, че беше със сако. Но това не е най-важното за него все пак. Аз наистина се гордея с моя президент.
– Ако имаше възможност да кажеш нещо на политиците, какво би им казал?
– Да мислят повече за хората, които ги избират. Ние, обикновените хора, сме тези, които им даваме доверието си. Това трябва да помнят.
