„Г-н посланик, вие сте тук в Австралия, наслаждавайки се на предимствата на едно свободно и отворено общество. Как живеете със себе си, представлявайки репресивния диктаторски режим на Путин?“
С този въпрос водещата в австралийската обществена телевизия Сара Фъргюсън започна през март интервюто си с руския посланик в страната Алексей Павловски. Последва уточнение, че тя нарича управлението на Владимир Путин диктатура заради непредизвиканата инвазия в Украйна, репресиите над медиите и протестиращите срещу войната, както и убийствата и арестите на критици на Кремъл.
Начинът, по който Фъргюсън проведе 12-минутния си разговор с руския дипломат, предизвика широк отзвук по света, най-вече заради факта, че в нито един момент тя не остави възможност на Павлович безкритично да разпространява пропагандния разказ на Москва.
В момента в България се води публична дискусия по сходна тема, но с една основна разлика. Българските зрители и коментатори обсъждат неизлъчено интервю на водещия в общественото радио Петър Волгин с руската посланичка Елеонора Митрофанова.
Българското интервю
То беше планирано и записано миналата седмица със знанието на ръководството на БНР, но накрая Програмният съвет на радиото се събра извънредно и прецени, че излъчването му трябва да се забрани.
Аргументът на ръководството е, че интервюто нарушава професионалните стандарти на медията. Волгин нарече това цензура.
Последваха и реакции от професионални журналистически организации, които напомниха, че саморегулацията на медиите не е цензура, нито автоцензура и призоваха за повече прозрачност по случая.
Необходим е безотказен ритмичен редакционен процес, основан на най-високи журналистически стандарти.
Според председателката на Комисията за журналистическа етика Нели Огнянова в случая проблемът не е в личността на госта. Пред Свободна Европа тя казва, че е необходим „безотказен ритмичен редакционен процес, основан на най-високи журналистически стандарти“, който не би допуснал съмнения в поведението на водещия.
Дългогодишната телевизионна журналистка и член на Асоциацията на европейските журналисти в България Миролюба Бенатова също е на мнение, че „не бива да има забранени гости“. Тя обаче вижда проблем в липсата на конкретна информация защо това интервю е било забранено. И как точно се е стигнало до това решение.
„Ако не чуем това интервю, то се митологизира. Единственият шанс това интервю да не бъде мит и да не бъде издигнато в култ, поради своята неизвестност, е да можем да го чуем“, казва Бенатова.
Кой е водещият
За разлика от австралийката Сара Фъргюсън, Волгин от месеци е обвиняван, че безкритично разпространява официалните тези на Кремъл по повод войната в Украйна. По време на предаването му „Политически некоректно“ всяка събота пред БНР дори се провеждат протести с искане водещият да бъде уволнен.
През пролетта на 2022 г. той веднъж беше наказан дисциплинарно от Програмния съвет на радиото, след като съобщи в ефир невярната информация, че българският кораб „Царевна“ е бил превзет в Украйна.
През март тази година пък Съветът за електронни медии (СЕМ) изпрати на БНР доклад от почти тримесечен мониторинг на предаването му. По повод стила на водене на Волгин в доклада се отбелязваше, че „еднопосочността и разгръщането на коментарите“ по определени политически теми в предаването „създава усещане за пропагандни внушения“.
Чест гост в предаванията на Волгин е лидерът на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, който нееднократно е поставял под въпрос членството на България в Европейския съюз и НАТО.
Именно след негово интервю водещият получи дисциплинарно наказание, а оперната певица Александрина Пендачанска в знак на протест напусна Обществения съвет на БНР. Нейният мотив беше, че „чрез коментарите и гостите, които [Волгин] кани, неговите предавания са се превърнали в канал за разпространение на дезинформация и фалшиви новини“.
Как се стигна до забраната
На този фон решението на Волгин да покани руската посланичка в България Елеонора Митрофанова, и то в момент, когато Москва открито заплашва София „да плати последствията“ от демонтажа на Паметника на Съветската армия, не изглежда неочаквано.
По неочакван начин обаче се разви хронологията на събитията след отправянето на поканата.
Част от нея беше разказана от самия Волгин по време на предаването му в събота. Свободна Европа събра останалите подробности с помощта на свои източници в БНР.
По думите на журналиста екипът на „Политически некоректно“ е изпратил успоредни покани до посолствата на Русия и Украйна, но единствено Митрофанова е откликнала веднага.
Нейното гостуване в БНР се съгласува с ръководството на програма „Хоризонт“ още в сряда. В четвъртък Волгин прави анонс за предстоящото интервю във Фейсбук, а в петък сутринта Митрофанова идва в сградата на радиото и разговорът ѝ с Волгин е записан в студио.
По обяд в същия ден ръководството на програма „Хоризонт“ прави редовната си планьорка, на която още веднъж е потвърдено, че интервюто с руската посланичка е планирано за излъчване в събота.
Волгин твърди, че до този момент никой от ръководството на БНР не е възразявал срещу гостуването на Митрофанова.
Обратът в този план настъпва по-късно в петък, когато първо украинското посолство излиза с критична позиция по този повод, а тя е последвана и от остра реакция на депутата от ДПС Делян Пеевски.
По думите на Волгин няколко часа по-късно, около 22:00 часа, той е получил обаждане от своя колега, която го е уведомила, че записът от интервюто му ще бъде прослушан на извънредно заседание на Програмния съвет на БНР. В него влизат директорите на всички програми и регионални редакции на радиото.
Това заседание се провежда в събота сутринта. След него става ясно, че 16-членният състав на съвета е решил да препоръча да бъде забранено излъчването на интервюто в ефир, както и публикуването му в сайта на БНР. За това гласуват всички присъстващи с изключение на един въздържал се.
Малко по-късно в събота Волгин обвини в ефир своите колеги в налагане на цензура, сравнявайки случилото се с натиска върху свободното слово, налаган от бившата комунистическа власт в България.
Има ли цензура
Последва и позиция на ръководството на БНР, в която бяха отхвърлени „внушенията за цензура“, включително и съмненията на самия Волгин, че роля за решението интервюто на Митрофанова да бъде спряно, е изиграла реакцията на Пеевски.
В понеделник Комисията за журналистическа етика излезе със своя принципна позиция по случая, в която посочи, че „професионалното саморегулиране на медиите не е цензура, а тяхно задължение, което представлява неделима част от усилията за поддържане на журналистическата етика“.
Асоциацията на европейските журналисти в България призова БНР „да осигури пълна прозрачност на обстоятелствата около спирането на интервюто на Петър Волгин с посланика на Руската федерация Елеонора Митрофанова“.
„Необходим е безотказен ритмичен редакционен процес, основан на най-високи журналистически стандарти – това е проблемът. Ако има такъв редакционен процес, няма да съществува това, което наричате „начина, по който води Волгин“, а от планиране до реализация и архивиране ще има качествено съдържание и безпристрастна журналистика“, коментира пред Свободна Европа Нели Огнянова.
На въпрос дали проблемът в случая е поведението на Волгин в ефир или самото присъствие на Митрофанова, тя добави, че „ако е в интерес на информираността, може да се интервюират и посланици, но само в посочената рамка“.
„Не бива да има забранени гости, от една страна. От друга, това как се води интервюто също е една много хлъзгава материя“, коментира пред Свободна Европа и Миролюба Бенатова.
Според нея е важно да се разбере кога и какво е подтикнало Програмния съвет на БНР да се сезира и събере, за да обсъжда вече записаното интервю. Бенатова казва и това, че е важно „да се разбере кои са конкретните пасажи, които са накарали Съвета да реши, че интервюто не е професионално направено“.
По повод съмненията, че Пеевски може да е оказал влияние върху решението за сваляне на интервюто от ефир, Огнянова повтори, че наличието на адекватна редакционна преценка на темите и гостите би изключила подобни съмнения.
„Защото сега сме изправени пред труднопроверими предположения дали професионалното саморегулиране не е катализирано политически, което е абсолютно забранено.“
