„Никога и нищо не искайте! Никога и нищо, особено от тези, които са по-силни от вас. Сами ще ви го предложат и сами всичко ще ви дадат!“ – из „Майстора и Маргарита“.
[ad id=“225664″]
Литературата се превърна в моя живот.
Какво да се прави – този, който обича, трябва да сподели съдбата на този, когото обича.
Да бъдеш страхливец е най-големият грях.
Езикът може да скрие лъжите, но очите – никога.
Всичко накрая се оправя. Така е изграден светът.
Какво би направило доброто, ако го нямаше злото? На какво би приличала Земята, ако всички сенки изчезнат?
[ad id=“236999″]
Премахнеш ли документите, премахваш и човека.
Да не си мислите, че бих си позволил да налея на дама водка? Това е чист спирт!
Ничия вяра не те вълнува, освен ако не е твоята собствена.
„Осъзнайте, че целият ужас е в това, че той има вече не кучешко, а именно човешко сърце. И то най-лошото от всички, които съществуват в природата.“ из „Кучешко сърце“
„Последвай ме, читателю! Кой ти е казал, че на този свят не съществува истинската, вярна, вечна любов! Да бъде отрязан на лъжеца гнусният му език!“ – из „Майстора и Маргарита“
Моето писане напредва бавно, но поне върви напред. Сигурен съм, че за това става въпрос. Проблемът е, че никога не съм абсолютно сигурен дали това, което съм написал, става за нещо.
По материал на lira.bg
Снимка: greylib.align.r
